Ученици на благоевградския художник и дългогодишен преподавател в Националната хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ Живко Янев го изненадаха на откриването на самостоятелната му изложба, наредена в чест на 70-ата му годишнина. Събитието бе в Регионалния исторически музей и събра солидна публика, която едва се побра в салона-галерия.
Експозицията откри реставраторът в музея Илия Гоцков с въведение за отдавнашното си познанство с автора. „Запознах се с Живко като студент в Художествената академия в София в далечната 1979 г. Беше постъпил в специалност „Реставрация“, а през 1985 г. завърши „Керамика и стъкло“ в Ленинград“, представи го Гоцков.
„Защо се връщам толкова назад?! За да се опитам да обоснова своите мисли. Първата картина на Живко, която видях, бе в една далечна година на обща художествена изложба в София. Беше я нарекъл „Село Богородица“. Познавайки го, малко се изненадах, беше керамик и витражист, а изведнъж – живопис. Явно границите, които поставят специфичните характеристики на приложното изкуство, не са непреодолими за Живко и по-скоро се оказват база за основата на неговия неподражаем стил. Познаването на витража и на специфичните му особености той умело използва в своите картини. Изграждане, бавност, търпеливост, пресметливост, прецизност са в основата и са характерни за всяка негова творба. Да, няма мълниеносно нанасяне на цвета, характерно за моментния изблик на темперамент, няма драматизъм, а има спокойно и дълго обмисляне на всеки детайл. В картините на Живко не може да се види черна линия. Там всичко черно и бяло. Как става това, само той си знае, но те приличат на сложни витражи с много богат и свеж колорит, наситени с многобройни персонажи – животни, птици и какво ли още не, видени винаги от необичаен ъгъл, ще каже проф. Марин Коцев. Познаващ добре бита на селото, Живко бавно и търпеливо изгражда един приказен свят, който все повече се отдалечава от нас и остава по-привлекателен“, откри изложбата Илия Гоцков.
Обичайния ред на подобни събития нарушиха бивши ученици на Живко Янев. В качеството си на представители на част от възпитаниците му в паралелките с профил „Изобразително изкуство” в НХГ излязоха от публиката с красива кошница с цветя и подаръци и поднесоха най-трогателния си дар, вълнуващ знак на признание, благодарност и уважение към някогашния си класен ръководител.
Ролята на говорител пое Мария Маркова: „Не зная дали има правилен протокол за такова обръщение от ученик към учител, но дори да имаше, със сигурност щях да го наруша от вълнение и емоция заради обръщението, което подготвихме със съученици. Многоуважаеми г-н Янев, щастливи сме, че имаме възможност да уважим вашата кръгла годишнина и тази прекрасна изложба с ваши творби. Десетилетия ни делят от онова време, в което на вас се падна късметът да сте наш класен ръководител. Не знаем дали това бе добър или лош късмет за вас, защото бързо успяхме да заемем водещо място в ранглистата на най-дивите класове. За нас обаче тези 5 г., които прекарахме заедно под спокойното Ви и мъдро наставничество, бяха не просто късмет, а онази добра среща и орисия, от които има нужда всеки ученик и млад човек, особено тези от нас, които са докоснати с таланта на изкуството. От позицията на отминалото време, днес сме зрели хора със семейства и отговорности, а някои от нас поели и по нелекото поприще да бъдат учители, си даваме сметка и още повече ценим Вашето търпение, доброта и умение да ни изслушвате. Ценим безкрайно това, че често ни пазехте от гнева на нашите родители, от наказания на училищната администрация, а най-вече ни пазехте от самите нас, от неразумните ни и импулсивни постъпки, от грешките на юношеството и младостта и от голямото бързане да пораснем. Благодарим Ви за всичко това и ако не сте усещали достатъчно нашето уважение, признателност и благодарност тогава и през годините, днес е хубав ден да ги изразим публично пред Вас, пред Вашите близки и цялата общественост, събрала се да отдаде заслужена почит на делото Ви като творец, преподавател и човек”, каза М. Маркова и залата избухна в аплодисменти.
Зам. кметът по културата Станислав Кимчев отложи за кратко финала на изненадата, като прочете поздравителен адрес от името на кмета Методи Байкушев, а кулминацията бе специален поздрав от танцова група „Айдара“.
Живко Янев, видимо трогнат и развълнуван, последен взе думата и пожела на всички да имат творчески успехи и здраве. „Нека да се наслаждаваме на хубавото в нашия живот и него да градим. Да се опираме на традициите на нашия народ и да не забравяме, че сме българи. Ще забележите, че всяка от картините ми е свързана с България и аз се гордея, че успявам да съхраня българщината и да пресъздавам живота на нашия край и специално района на Огражден. За мен това е юбилеят – богатството от натрупаното знание, което се опитвам да покажа, да го знаем всички и да му се радваме“, заключи творецът и покани множеството да се наслади на картините му с чаша вино.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
