Според Морган Серф, невроучен от Северозападния университет в САЩ, който е изучавал вземането на решения повече от десетилетие, най-сигурният начин да бъдем по-щастливи не е свързан нито с преживяванията, нито с материалните блага, нито с личната философия.
Всичко опира до това с кого решавате да прекарате времето си. Но „това не е просто съвет да избирате приятелите си внимателно“, казва Серф за Business Insider.
Има две предпоставки, които карат Серф да вярва, че личната компания е най-важният фактор за дългосрочно удовлетворение. Първото е, че вземането на решения е уморително. Голяма част от изследванията установяват, че хората имат ограничено количество психическа енергия, която могат да използват за избиране. Да изберем какво да облечем, къде да ядем, какво да ядем, каква музика да слушаме и какво да правим в свободното си време, всичко това кара мозъка ни да изразходва енергия всекидневно.
Втората предпоставка е, че хората погрешно са убедени, че имат пълен контрол върху изборите, които правят. Мислим си, че ако правим правилните избори, сме на прав път към житейското удовлетворение.
Серф отхвърля тази идея. Според него вземането на решения е изпълнено с пристрастия, които замъгляват преценката ни. Хората често помнят лошите преживявания с добро, и обратно. Позволяват емоциите им да превърнат рационалния избор в ирационален. Влияят се от обкръжението, като правят избори, които иначе биха избегнали.
Но според Серф последният фактор може да бъде използван за добро. Невронаучните му изследвания установяват, че когато двама души са заедно, техните мозъчни вълни започват да изглеждат почти идентично.
Едно проучване на кинозрители например показва, че най-въздействащите трейлъри произвеждат еднакви неврологични модели в мозъка на хората.
„Колкото повече изследваме ангажирането, толкова повече виждаме, че близостта с определени хора всъщност настройва мозъчните ни вълни към тях“ – на базата на техните маниери, миризмата на помещението, нивото на шум и много други фактори. „Това означава, че хората, с които се движите, имат влияние върху вашата ангажираност с реалността повече, отколкото може да обясните. И един от ефектите е, че заприличвате един на друг“.
Това е очевидно и в поведението на хората. Мрачните типове развалят настроението, тези, които говорят бързо, повишават скоростта на разговора, шегаджиите внасят леко и забавно настроение.
От тези две предпоставки заключението на Серф е, че ако хората искат да увеличат щастието си и да сведат стреса до минимум, те трябва да устроят живота си така, че да взимат по-малко решения, като се обградят с хора, притежаващи предпочитаните от тях черти. С времето те естествено ще попият тези желани нагласи и поведения. Така могат да избегнат психичното натоварване за незначителни решения, които изцеждат енергията, нужна за истински важните.
Например Серф никога не избира мястото, където да яде. Той предпочита само едно решение – с кого ще яде, и избира човек, на когато има доверие. Най-вероятно той или тя ще избере място, което му харесва.
Същото се отнася за хората, които искат да тренират повече, да гледат по-малко телевизия, да изучават музикален инструмент или да станат по-общителни. Във всички случаи, според Серф, важното решение е с какви хора се обграждаш.
