Експертите посъветваха школските шефове да си говорят с изкуствения интелект като с човек, предупредиха ръководителите на ДГ да внимават с качването на снимки с деца във Фейсбук
Директори и учители от детските градини и училища в Благоевград и областта участваха в първото издание на „Дни на иновациите в образованието“. Форумът се провежда в 10 града и има за цел да запознае ръководителите на образователните институции в системата на предучилищното и училищното образование с актуална информация относно новостите и оказване на подкрепа за интеграция на дигиталните технологии. Събитието, състояло се в зала „22 септември“, бе организирано със съдействието на РУО, домакинството на община Благоевград.
„Вярвам, че като партньори може да сме си изключително полезни и да осигурим качествено обучение на нашите деца“, откри форума зам. кметът по образованието и бизнес развитието Боряна Шалявска.
Разясненията под формата на отделни панели с дискусии, представяне на технологични решения, споделяне на добри практики… внесоха специалисти от Център за творческо обучение / ЦТО/ – организация с нестопанска цел, която е създадена с цел позитивна промяна на българското образование и активно си сътрудничи с МОН.
Пръв пред микрофона застана управителят и съосновател на ЦТО д-р Александър Ангелов, който е преподавател по „Теория и управлението на образованието“, член на комисията за иновативните училища към Министерството на образованието и науката, а като експерт е разработил действащите и до днес формуляри, които се попълват от училищните екипи при кандидатстването. Представяйки се, д-р Ангелов обясни, че е посетил над 1000 училища в цял свят, няколкостотин детски градини, екипът, който ръководи, е съставен от учители, експерти в областта на образованието и образователните технологии, а иначе центърът е официален български представител на единствения по рода си в Европа космически лагер Space Camp Turkey, който се намира в турския град Измир и през последните години там са преминали обучение стотици български ученици.
Още в началото експертът уточни, че събитието няма търговски характер, а самата програма за форумите в десетте града е подготвяна повече от две години.
„Искам през цялото време да вдигате ръка, да задавате въпроси, изказвате мнение. Ясно е, че задачата, с която всички се борим, няма край и цялостно решение“, обърна се А. Ангелов към директорите на училищата и подчерта, че най-важната е енергията за промяна. Бе внесено и уточнението, че за 10 години от Центъра са обучили над 9000 учители, работят с над 700 училища в страната, а конкретно за област Благоевград още от 2017 г. си партнират с гоцеделчевската Природо-математическата гимназия. И макар да не бе споменато, то именно ПМГ „Яне Сандански“ и Първо ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ в Гоце Делчев са първите две училища в областта, придобили статут на иновативни. Те извървяха повече от успешно първия четиригодишен етап от прилагането на иновациите, кандидатстваха наново, бяха одобрени и в момента продължават да внедряват и развиват новите методи на преподаване, обучение, управление на образователната институция…
Пред директорите на училищата бяха представени конкретни аспекти, направления, евентуални решения за подобряване на качеството на образованието.
Едно от тях е моделът за организация на учебния процес, наречен 1:1/ едно към едно/
Въпросната система за обучение разглежда използването на дигиталните технологии като ресурс и платформа, а не като самоцел. Всеки ученик и учител имат свое електронно устройство и свързан към него персонален профил. Учат, работят и общуват в групи както в класната стая, така и извън нея. Създават продукти, в които се използват знанията и уменията им от различните учебни предмети. Прекарват времето си пред екрана по смислен начин и овладяват най-съвременни дигитални инструменти и не на последно място, планират учебните занятия съвместно.
„Резултатите са подобрени умения за изразяване, речева и писмена култура, не по-малко писане на ръка, сплотяване между отделните учители, които започват повече да обменят материали и да работят върху една и съща цел. Дори и да има една паралелка по този модел, в училище се научава супер много“, обобщи А. Ангелов и подчерта, че макар и да не е лесно да се приложи, въпросната система работи еднакво добре и във Варна, и в Пловдив, и в Гоце Делчев и в момента се прилага в 100 училища в страната ни.
Изключително интересни бяха и темите за проектно- базираното обучение, предизвикателствата пред изграждането на СТЕМ центровете, каквито до 2026 г. трябва да има във всяко българско училище.
Директорите и учителите имаха възможност да се запознаят и изобщо да научат за новата програма „Умения за иновации“
Тя е подкрепена от Министерството на образованието и културата чрез меморандум за сътрудничество между МОН и Intel®, сключен през януари 2024 г.
„Умения за иновации“ се състои от три основни елемента:учебни проекти за проектно базирано STEM обучение; подходящи устройства; обучения на училищния екип. Включва интердисциплинарни казуси от реалния живот, чрез които учениците развиват социално-емоционални и технологични умения. Целта е учителите и учащите да разгърнат пълния си потенциал, като се насърчава аналитичното мислене и по този начин се изграждат уменията за технологично вдъхновено бъдеще. Предлаганите ресурси за работа са в тематични направления:STEM, социално и емоционално учене, изкуствен интелект, роботика, медийна грамотност, екология, хуманитарни науки и изкуства. В момента в програмата има 70 урока, който са адаптирани към ДОС
/държавните образователни стандарти/. Чрез „умения за иновации‘ могат да бъдат свързани различни предмети като математика, биология, география, чужд език и обществени науки… Във връзка с това специалистите посочиха, че в часа по химия може, по думите им, да се учи граматика на български език.
Акцент бе поставен и върху изкуствения интелект
Като встъпление Ангелов попита колко от присъстващите са били на обучение за изкуствения интелект и в залата се вдигнаха към 5 ръце.
„ Промяна ще има, и то голяма“, обяви експертът. Той коментира, че и човешкият мозък, и изкуственият интелект са „черни кутии“ и всъщност никой не знае в детайли и напълно как функционира „сивото вещество“, нито пък може да каже какво е способна да „сътвори“ машината.
„Никой нищо не знае“, заключи управителят на Центъра и предпочете да се спре на ползите от новите технологии и как те могат да бъдат полезни за образованието. В унисон с това бе изтъкнато, че изкуственият интелект може да пише план за квалификации за учители, спецификации за обществени поръчки, да прави тестове, изпитни формати. Ако се постави като задача с необходимите параметри, то ChatGPT е способен да преработи /обобщи/ стратегията за развитието на училището. Въпросният документ е неразривна част от нормативната база на всяка една образователна институция в страната ни, а според специалиста, занимаващ се с дигитални технологии от близо 20 години, изкуственият интелект спокойно може да „смели“ стратегията“ до 800 думи, а също така и да напише проект, например за иновации и да попълни формулярите за кандидатстване за иновативно училище. И тъй като самият А. Ангелов чете и оценява подаваните проекти, призна, че още не е попадал на такъв, създаден от изкуствен интелект, но не изключи възможността и всъщност прогнозира, че и това ще се случи съвсем скоро.
„Изкуственият интелект е множител на естествения и ако имаме добри идеи, машината може да ги реализира и сега ще ви дам пример. Първо, говорете с ChatGPT не като с търсачка, а като с човек. Поставете го в различни реални ситуации. Например, ако сте учител по география в 6 клас, представете си, че ChatGPT е ваш колега, и насочете системата в какви термини да работи, какъв тип отговори да ви дава”, посъветва присъстващите експертът и поясни че в зависимост от контекста изкуственият интелект може да е в ролята на учител, ученик, родител, директор.
И иначе обучителят обърна специално внимание и поясни, че независимо от възможностите на технологиите, създадените от машината документи задължително трябва да се проверят от хора – тесни специалисти в съответната област. В заключение А. Ангелов сподели, че са си поставили за цел до края на годината в партньорство с най-добрите експерти в България и съсловни организации да обучат 5000 учители да работят ефективно с изкуствения интелект.
Тази част от семинара завърши с констатацията, че основното и най-важното е машината да помага на човека, а не обратното – хората да робуват на машините.
Пред директори и учители от детските градини бе представен подходът „Учене чрез игра“
Той е свързан с използването на ресурсите на Lego education, адаптирани към българската учебна програма. Комплектите обхващат различни образователни потребности и STEM дисциплини, развиват ключови компетенции за всеки образователен етап и изграждат междупредметни връзки, което води до по-лесно преминаване към проектно базирано обучение. И макар че не зададоха въпроса дирекно, то мнозина се интересуваха колко струват конструктурите. От центъра без притеснения отговориха, че за една група са необходими три комплекта, или внедряването на този метод би струвал на детската градина по 1000 лв. на група.
Абсолютно безплатно обаче е ползването на облачната платформа Google Workspace for Education
Говорейки за сигурност, защитите в мрежата и виртуалното пространство, експертите анализираха, че именно образователните институции са обект на най- много хакерски атаки.
А. Ангелов попита дали всички детски градини имат официални сайтове, фейсбук страници, при което получи положителен отговор.
„Внимавайте какви снимки с деца качвате във фейсбук. Публикувайки снимките, те вече стават собственост на социалната мрежа и не се знае как и за какво могат да се използват“, предупреди педагогическите специалисти управителят на центъра и ги посъветва във фейсбук да качват минимално информация, като най-добре е там да се пусне само линк от дадено събитие, тържество, а основната информация да се отваря през страницата /сайта/ на детското заведение.
Що се касае до самата облачна технология, то тя дава значителни възможности за иновации в образованието както по отношение на методите на преподаване и оценяване, така и за управлението на административните процеси и общуването с родителите.
Google Workspace for Education Fundamentals е безплатна, използва се от над 600 училища и детски градини в България. Ресурсите и инструментите й са широкоприложими и могат да бъдат използвани лесно и бързо.
Когато облачната платформа е активирана на собствен домейн на организацията, тя осигурява хранилище за документи и учебно съдържание, гарантирана защита на поверителна информация и условия за етичната работа с лични данни на ученици, учители и родители. Това позволява създаването на електронни профили в домейна на организацията. Така например вместо във фейсбук от детските заведения могат да качват всички снимки с деца в облака, а родителите също могат да споделят фотографии или пък да си ги пазят в хранилището и да си правят албуми.
Не е тайна, че „пазарът“ е залят от множество фирми, НПО-та, предлагащи платформи, ресурси за образованието. Подобна програма е Буки.bg, даваща достъп до 15 готови цялостни програми, разработени уроци и материали. Всички общински и държавни училища в страната могат да кандидатстват за безплатни училищни абонаменти за Буки.bg и да въведат нови образователни програми още през следващата учебна година. За целта училищата трябва да попълнят формуляр за кандидатстване до 26 април на сайта на проекта. Първите 150 училища, които попълнят формуляра, ще получат безплатен едногодишен абонамент. От тази възможност са се възползвали всички училища в община Бургас и в община Стара Загора и те ще имат пълен достъп до Буки.bg от следващата учебна година. Конкретно в Бургас общината осигурява достъп до платформата като част от голям проект за повишаване дигиталната грамотност на учениците, а в Стара Загора инициативата е подкрепена отново от местната власт и дарители.
Репортер на „Струма“ се допита до директори на благоевградски училища, които коментираха, че не знаят за въпросната платформа. Школските шефове признаха, че ежедневно са „бомбардирани“ с множество оферти, предложения за сключване на договори, абонаменти за ползване на ресурси…
„Чисто физически е невъзможно да следим всичко и да сме наясно кой какво предлага. Нямаме ограничения кои платформи да ползваме, но предпочатаме да са такива, които са одобрени от МОН“, обясниха директорите и подчертаха, че няма как да се доверят на всяко НПО, разработило образователен продукт.
Впечатление направи, че семинарът в зала „22 септември” бе съпътстван с предоставяне на всички презентации в обособените панели и теми. Също така като отделни слайдове бяха изобразени баркодове и директорите и учителите извадиха телефоните си, за да сканират холограмите, съдържащи цялостна и детайлна информация за предлаганите продукти, ресурси, подходи…
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
