Учители от Благоевград алармират: Две трети от преподавателите по информатика и информационни технологии остават без работа заради орязаните в новата учебна програма часове

А. Узунова и М. Велячка провеждат вътреучилищни квалификации и обучават колегите си

А. Узунова и М. Велячка провеждат вътреучилищни квалификации и обучават колегите си

Албена Узунова и Миглена Велячка с десетокласници, постигнали над 50% успеваемост на НВО-то през 2017 г. и получили сертификати от МОН за дигитални компетентности

С ръководството на НХГ и участници в състезание "Медийна грамотност - безопасен интернет"

Е. Бонева като жури на състезание по ИТ

Учителката с подготвените от нея ученици, представили се отлично на международна олимпиада по техническо творчество в Сърбия

Две трети от учителите по информатика и информационни технологии в професионалните гимназии остават без работа заради драстичното орязване на часовете по преподаваните от тях предмети. В новите учебни програми информационни технологии са сведени до 18 часа годишно в 10 клас, а информатиката в 9 клас отпада.

„Получава се един голям парадокс – всички педагози с първа специалност математика и/или физика и СДК /следдипломна квалификация/ информатика може би ще успеят да останат, защото има възможност да им се направи смесен норматив, а „чистите“ информатици ще бъдат съкратени, защото нямат право да водят друг учебен предмет”, алармираха дългогодишните и утвърдени учители по информатика и ИТ Албена Узунова и Миглена Велячка, преподавателки в НХГ „Св. св. Кирил и Методий“, и Екатерина Бонева – в ПГИ „Иван Илиев“ – Благоевград.

В същото време новият учебен предмет „Компютърно моделиране”, влизащ от предстоящата учебна година в 3 клас, ще се води не от информатиците, а от началните учители, които в момента се квалифицират включително и с еднодневни и онлайн курсове. Това според преподавателите по ИТ и информатика е абсолютно недоразумение, а по думите им МОН смята, че не са достатъчно компетентни да преподават „Компютърно моделиране“.

За драстичното орязване на информационните технологии до 18 часа годишно в 10 клас и отпадането на информатиката от учебната програма, компютърната грамотност на учениците, националното външно оценяване на дигиталните компетентности и новия предмет „Компютърно програмиране“, влизащ от предстоящата учебна година в 3 клас, по тези теми разговаряме с дългогодишните и утвърдени учители по информатика и ИТ Албена Узунова и Миглена Велячка, преподаватели в Националната хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий“, и Екатерина Бонева от Професионалната гимназия по икономика „Иван Илиев“, като някои от отговорите изразяват мнението и на трите преподавателки.

– Опасенията Ви са, че заради орязването на часовете по информатика и информационни технологии много от учителите, преподаващи тези предмети, ще отидат на борсата?
– Да, и това ще стане още от следващата учебна година, от месец септември 2018. Като изключим гимназиите, в които предметът информатика и/или информационни технологии е профилиращ, в останалите училища часовете намаляват драстично.
– С колко точно?
– С повече от половината, даже с две трети. До момента информатиката като задължителна подготовка (ЗП) се изучаваше 72 часа годишно /два часа седмично/ в 9 клас. В новите учебни планове не е предвидено да се изучава предметът информатика ЗП, той отпада изцяло. А информационните технологии – ОП (общообразователна подготовка, по стария закон се наричаше задължителна подготовка) в 8 и 9 клас ще се изучават един час седмично, или 36 часа годишно, а в 10 клас – 18 часа годишно, т.е. един срок.

– Тоест десетокласниците ще учат по половин час седмично информационни технологии?
– Това е парадоксът. От 2020/2021 година десетокласниците ще изучават ИТ по един час седмично, но само в един срок.
Всъщност първоначалният замисъл на Министерството на образованието и науката бе само в 8 и 9 клас да се учи по 1 час седмично информационни технологии, а в десети клас да се прави външно оценяване на дигиталните компетентности. Тогава ние реагирахме и питахме как ще се прави външно оценяване, след като в 10 клас учениците няма да имат ИТ. От МОН прецениха и казаха: „Добре ще ви дадем един срок“. Така с много мъка успяхме да извоюваме тези 18 часа в 10 клас.

– Това не прилича ли на подаяние?
– Правилно, и ние точно така го усетихме – като подаяние.
Албена Узунова: За да направят читателите разлика между това един ученик да изучава предмета един час седмично и три часа седмично, ще дам един пример. Тази учебна година учениците от 11”в” клас в НХГ изучават информационни технологии като профилиращ предмет и имат по учебна програма три часа седмично. Искам да споделя, че разликата в постиженията им е огромна. Те са ученици от хуманитарен профил, нямащи изявен интерес към ИТ, но показаха отлични резултати. С тези три часа направихме чудеса. Учениците с огромно удоволствие и интерес влизаха в часовете по информационни технологии. Те виждаха резултатите от своя труд и това ги мотивираше да се усъвършенстват още повече. Хуманитарната гимназия е базово училище и при посещения и наблюдения на часове по ИТ студентите и техните преподаватели от ЮЗУ не скриваха своето възхищение от това колко много знаят учениците. Темите на наблюдаваните уроци бяха свързани с HTML.
Миглена Велячка: Учениците осъзнават, че им даваме професия в ръцете.
Албена Узунова: Защото доста сериозно и задълбочено изучават предмета при 3 часа седмично. С един час седмично е много трудно да постигнеш високи резултати.

– Непрекъснато се говори, че има глад за ИТ специалисти, информационните технологии са сред приоритетните професионални направления, а в същото време се орязват часовете.
– Да, казват, че дигиталните компетенции са важни, а в същото време намаляват часовете и заличават предмета информатика от учебните планове. Затова не може да си обясним и търсим причина, защото нашите часове в горните класове са махнати.
Екатерина Бонева: Като Професионална гимназия по икономика ние подготвяме бъдещи счетоводители, мениджъри, банкери, бизнес администратори. Сега по новия закон учебните планове трябва да се съгласуват с работодатели, и по-точно учебните предмети в раздел избираеми учебни часове, отраслова професионална подготовка. При срещата с работодателите, на която присъстваха представители на бизнеса – счетоводители, банкери, софтуерни разработчици, споменах, че часовете намаляват драстично, работодателите останаха, меко казано, учудени и притеснени в посока какви кадри ние ще им подадем в бъдеще.
Другата промяна е, че не само намаляват часовете, но има промяна и в учебните програми. Броят часове за изучаване на приложни програми, например Word /б.р. текстообработваща програма/, Excel /б.р. програма за електронни таблици, позволяваща бързо и лесно да се обработват и съхраняват списъци от данни, да се извършват изчисления, да се създават отчети и диаграми/ е силно намален. А с тези програмни продукти се работи точно в тези професии. Как децата да придобият умения за работа с тези приложни програми, като няма часове?
Между другото, намаляване на часовете за изучаване на приложен софтуер от офис пакета е факт от 2010 г., тогава имахме промяна на учебните програми. Въведоха се теми, свързани със суперкомпютри, клъстери, грид технологии и т.н. за сметка на приложния софтуер и работодателите вече усещат, че кадрите ни нямат добра компютърна грамотност в тази посока. Питат ме защо. А аз им отговарям: „Защото няма часове за усвояване на приложен софтуер, как да ви подготвя един счетоводител с един час седмично, още повече че сега и този час се маха в 10 клас“.

На срещата с работодателите имаше и представител на софтуерна компания. Той също беше учуден. Казва: „В Благоевград, а и в цялата страна има голям глад на ИТ специалисти. За последните пет години приходите в ИТ сектора са се удвоили два пъти (по данни на Българската асоциация на софтуерните компании), като софтуерната индустрия допринася за почти 77% от експортните телекомуникационни и ИКТ услуги и 10% от всички експортни услуги за страната. В същия момент министерството орязва предмета информационни технологии и унищожава информатиката. Защо не реагирате?“.
– А вие реагирахте ли?
– Реагирахме, писахме и до МОН, давахме предложения и становища, правихме подписки.
Не мога да си обясня това нещо. Към днешна дата, за да се нарече един човек грамотен, трябва да пише и чете на български език, да изчислява, да знае поне два чужди езика и да може да работи с компютър, или както сега се казва – дигитална компетентност.
Една от приумиците, която чух на един форум, е, че децата се раждали с таблети и телефони в ръцете и сами в движение си изграждали дигитални компетенции. Това, че детето може по-добре от мен да си сваля филми, да участва в социални мрежи, да чати, да пише на телефона, не е дигитална компетенция.

Да, те постоянно – по 8, 10, сигурно и по 20 часа са с телефоните, които са им и компютрите (вече много от ученици нямат компютри вкъщи), само че там не работят със специализиран софтуер, използван в бизнеса. Те играят игри, които в повечето случаи дори нямат никаква образователна цел. И това означава ли, че децата сами си повишават дигиталните компетенции? Категорично не! Детето трябва да го накараш да мисли, да седне да реши конкретен проблем с компютър. Кога вкъщи то само ще пожелае и ще си каже: „Чакай да взема да отворя Excel и да реша една задача“. Никога! Ние трябва да го направим тук, в училище. Добре, увеличават се часовете по български език, по чужди езици, но в същото време се режат тези по информационни технологии. Как тогава децата да станат дигитално компетентни?
Значи подготвяме счетоводители и мениджъри, незнаещи да работят със специализиран софтуер. Това не мога да си го обясня. И когато поставихме въпроса, от министерството ни казаха всеки да се „бори“ в училище за факултативни часове – това са по стария закон часовете от свободно избираемата подготовка. За тези допълнителни часове обаче дори и директорът да има желание, понякога не може да ги отпусне по финансови причини.

– Г-жо Бонева, казвате, че часовете по другите предмети се увеличават, а по информационни технологии намаляват, да не говорим, че информатиката изобщо липсва.
– Да, и в учебните планове при нас се появиха рисуване и музика. Нямам нищо против тези предмети, но досега те не се изучаваха при нас.
– А само при вас ли бъдещите икономисти ще учат музика и рисуване?
– О, не, това важи за всички професионални гимназии, заложено е и влезе в сила с новия Закон за предучилищното и училищно образование.
Миглена Велячка: Всъщност информационните технологии в 10 клас са приравнени към музиката и изобразителното изкуство, които също са по 0.5 /18 часа годишно/ и учениците ще учат в единия срок музика, а в другия – рисуване.
Албена Узунова: Този месец всички учители по различните предмети одобряваме учебниците за девети клас. Внимателно разгледахме учебниците за 9 клас по ИТ и направихме сравнение по колко часа ще се изучават Word и Excel. Разликата е драстична. Тъй като в 9 клас се спира изучаването на информатика и една част от материала влиза в информационните технологии. Така за изучаването на програмите Word и Excel остават 10 учебни часа. Тези часове биха могли да се увеличат на 15 при задаване на проекти на основата на двете програми. Няма как учениците да получат трайни знания за програмите Word и Excel само за 15 учебни часа. Като не забравяме факта, че в 8 клас те не изучават тези програми.

– А Word и Excel кога се учат?
– В 5, 6 и 7 клас, когато детето не е достатъчно съзряло и не може да разбере идеята, особено на Excel. Не може да осъзнае за какво ще му трябва и какви предимства дава тази програма. Така на този етап в училище децата учат сериозни неща, които се приема, че са усвоили, и ние трябва да надграждаме знанията им за тези 10 часа, за които говоря. Това е абсурдно. Накрая ще стане така, че завършвайки средно образование, учениците няма да могат да си напишат на компютър една молба, заявление или автобиография и ще трябва да плащат на някого за това.
Миглена Валячка: Истината е, че на децата от основното училище им е трудно да осъзнаят предимствата на електронните таблици. Например един IF като функция на Excel се изучава в 7 клас, което е абсурдно да се изисква от децата. Те биха могли да го разберат, но не в рамките 1 учебен час седмично. Изискват се много упражнения, за да бъдат трайни знанията и да могат да използват наученото.
– Доколкото знам, МОН иска да наложи западен модел, при който информатиката и информационните технологии не се изучават отделно, а са внедрени в другите предмети, например в географията, историята, химията…
Албена Узунова: Това са така наречените междупредметни връзки, за съжаление много липсващи на нашето образование. Прилагат се само в някои от иновативните училища. Самите учители по другите предмети – история, физика, химия… не са достатъчно дигитално компетентни, за да дават толкова тежки задачи, подобна на тази от националното външно оценяване. Защото, реално погледнато, на НВО по дигитални компетентности в 10 клас практическата задача бе чисто географска. И ако се е задавала многократно още от 6 клас, за да се развие мисленето на учениците, те без проблеми щяха да имат необходимата гъвкавост да я направят. Но за съжаление в българското образование такива традиции няма.
Албена Узунова: В Англия например съм наблюдавала урок по история с ученици от 5 клас. Децата бяха от два различни класа и учебният час се провеждаше в обособено пространство с компютри, което се намираше във фоайето на училището. Учителите зададоха задача, свързана с исторически въпрос, за който учениците трябваше да потърсят информация в интернет, да обмислят и да отговорят на въпроса, създавайки документ на програмата Word. Нямаха право да копират текст от интернет. За мен беше много изненадващо, че учениците с голяма лекота работеха и нито един ученик не попита: „Ама сега къде да натисна, какво да направя““. Накрая всеки един от тях разпечата документа си и прибра разработката в обособена специална папка с портфолиата на всеки по история. Значи тези ученици са дигитално компетентни още в 5 клас, защото на тях им се задават такива задачи. В българските училища няма подобни традиции. Първо, няма необходимата материална база. А също трябва да се осигури необходимата квалификация в областта на технологиите на учителите по другите предмети.

– Значи междупредметните връзки са неприложими в нашето образование?
– Би могло да се направи, стига да има желание. В европейските училища, и не само, масово се прилага този тип интердисциплинарно обучение.
– След като часовете по ИТ са крайно недостатъчни, какво точно изследва националното външно оценяване на дигиталните компетентности в 10 клас?
Албена Узунова: – Националното външно оценяване не изследва това, което учениците са учили в 10 клас. То проверява дали учениците са грамотни чисто дигитално, като дали са грамотни по български език. Всеки един би могъл да провери дали е компютърно грамотен, не е нужно да е десетокласник, може да е на всякаква възраст и да си провери компетентностите с този тест и практическа задача.

Също и за националното външно оценяване можем да говорим много. Не сме съгласни с това, че една и съща задача се задаваше на учениците в петте поредни дни, в които се провеждаше националното външно оценяване по ИТ, което е абсурдно.
– Защото явилите се на изпита ще кажат задачата и въпросите на свои съученици?
– Естествено. Ако МОН си направи труда да провери, ще видят какви са били резултатите в понеделник /б.р. в първия ден от НВО-то/ и със сигурност до петък са се повишили. Бихме искали националното външно оценяване по ИТ да се организира и да се провежда с цялата сериозност, както държавните зрелостни изпити. Това е и нашата молба към експертите в МОН. За да се получат реални резултатите от НВО, нека да го направят изненадващо за ученици и учители, с различни задачи и тестови въпроси. Тогава експертите от МОН ще получат реална представа и резултати за дигиталните компетентности на учениците.
– А как ще се готвят десетокласниците за НВО-то, след като часовете се орязват наполовина?
– Не знаем как ще се готвят. По учебна програма не е предвидено да правим подготовка за НВО по ИТ. Досега ние, учителите по ИТ, се справяхме, вземайки от часовете, предвидени за проектна работа. В противен случай резултатите щяха да бъдат много по-слаби.

– А не може ли да използвате часовете за консултации?
– Учениците имат по 7 часа заетост всеки ден плюс още нещо. Което за нас е абсурдно. Няма как да очакваме учениците да имат интерес в часовете извън учебното време. А и всички тези проекти, консултации са извън норматива на един преподавател. И в крайна сметка всеки учител има предел на физическите и психическите си сили, не може да работи по 10 часа на ден с ученици.
– Не мога да не ви попитам и за новия учебен предмет „Компютърно моделиране“ в 3 клас, който обаче информатиците нямат право да водят.
– Ако се вкарва с идеята да развива мисленето на децата в начален етап, компютърното моделиране е хубаво, но трябва да се води от специалисти, а не от колеги, изкарали двуседмичен курс. За тях това също е стрес.
– Има и еднодневни обучения.
– Има и онлайн курсове. Но самите учители от начален етап се страхуват и изживяват стресови ситуации, защото не са подготвени да преподават предмета. Това е абсолютно недоразумение. Значи началните учители се квалифицират вместо информатиците учители, които ще загубят работата си заради намаления брой часове по новите учебни програми.

– А защо всъщност информатиците не могат да водят компютърното моделиране?
– Защото нямаме начална педагогика и не може да влизаме от 1 до 4 клас. Тоест министерството смята, че не сме достатъчно компетентни да преподаваме „Компютърно моделиране“.
– С това орязване на часовете колко учители според вас ще останат без работа?
Екатерина Бонева: В професионалните гимназии ще бъдат засегнати две трети от учителите. При нас конкретно от три пълни норматива остава един. Двама души си тръгват. От колеги чувам, че директорите правят всичко възможно да спасят информатиците, защото им трябват, вършат и много административна работа, помагат на директорите и заместник-директорите. Получава се един голям парадокс – всички колеги с първа специалност математика и/или физика и СДК /следдипломна квалификация/ информатика може би ще успеят да останат, защото има възможност да им се направи смесен норматив. А „чистите“ информатици, които са специалисти, ще бъдат съкратени, защото нямат право да водят друг учебен предмет.
Миглена Велячка: Аз оставам с впечатлението, че експертите в министерството не са наясно с този проблем.

Екатерина Бонева: Министерството ще стане наясно след 5-6 години, когато изведем един пълен випуск. Тази година работих по проект „Твоят час“. Ръководих група по интереси, състояща се от 18 ученици от 11 клас. Всички ученици успяха да се сертифицират като Майкрософт офис специалисти. Но сега чета за новото разделяне за проект „Твоят час“ за следващата учебна година. Появява се един нов проект „Образование за утрешния ден“, насочен към създаването на дигитално учебно съдържание, въвеждане на съвременни съоръжения и оборудване за използване на ИКТ в училищата, обучения на учителите и извънкласни дейности с учениците по ключови дигитални умения. Дотук всичко е ОК, но в него могат да участват всички училища, с изключение на професионалните гимназии. Аргументът за неучастието на професионалните гимназии, изложен от МОН, е, че в тях ще се правят инвестиции за повишаване на качеството на професионалната подготовка, т.е. очаквам да е насочен към професионалните предмети, а ИТ не е професионален предмет. Ще се появи и проект „Подкрепа за успех“, който е насочен към ученици в риск от отпадане, превенция на обучителни затруднения и/или преодоляване на системни пропуски при усвояването на учебното съдържание, допълнителни обучения във втори гимназиален етап по матуритетните предмети, но ИТ не е матуритетен предмет в професионалните гимназии. И питам: Ние, професионалните гимназии, не подготвяме ли кадри, които трябва да са дигитално компетентни?

– В такъв случай какво могат да правят учителите по информатика“ Да се преквалифицират?
Екатерина Бонева: Да се спасяват поединично.
Миглена Велячка: Това, което ни предизвикват, е да запишем начална педагогика и да учим още 4 семестъра. Имам колежка, която предвидливо си е решила проблема по този начин.
Албена Узунова: Но това не е решение. Да оставим настрана, че почти всички информатици сме с 1-ва ПКС /б.р. най-високата професионална квалификационна степен при учителите/, абсурдно е да учим 5 години информатика, да се подготвяме и четем цял живот, тъй като технологиите се развиват непрекъснато, и сега да се преквалифицираме.
– Как бихте искали да завършим този разговор?
– Наясно сме, че това, което правим сега, е малко загубена кауза, защото всичко е прието. Просто всички ние се надяваме в министерството да проумеят какво се случва. Може би идеята им е била построена по друг начин, може би са гледали в друга посока, но в крайна сметка потърпевши са децата.
Проблемът е не само в това, че ние ще останем без часове. Проблемът е, че децата остават ощетени от образователната ни система. Те са губещите и наистина ще излизат от училище дигитално некомпетентни.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА