Йорданка Чочова със съпруга си о.з. полк. Петър Чочов и двете им деца на Рилския манастир
Младото семейство Чочови
Йорданка като знаменосец на училището
Като студентка в Учителския институт в Дупница
Й. Чочова като учителка в село Бистрица
В гр. Сапарева баня
На среща с випуска от основното училище
Йорданка Якимова Чочова е родена през 1937 г. в китното кочериновско село Фролош. Още от малка се влюбва в учителската професия, която според нея изгражда човеци. Възпитаник е на ОУ „Отец Паисий“, а след това на Девическата гимназия в гр. Станке Димитров, сега Дупница. Нейни съвипускници са били световноизвестният оперен певец Арон Аронов, Елка Полеганова и др. Завършила е Учителския институт „Свети Иван Рилски“ в гр. Дупница, специалност „Математика, физика и физическо възпитание“. Има 34 години и 10 месеца учителски стаж. Със съпруга си о.з. полковник Петър Чочов, който е служил и в поделението в гр. Гоце Делчев, имат две прекрасни деца, внуци и правнуци. На чаша билков чай г-жа Йорданка Чочова разказа интересни факти от живота си:
„Родена съм през 1937 г. в село Фролош, махала Равна. Майка ми беше домакиня, а баща ми се занимаваше с търговия. Първи клас завърших в родното си село, а след това със семейството ми се преместихме в гр. Станке Димитров, сега Дупница. Баща ми започна работа в Районния кооперативен съюз /РКС/, а аз продължих образованието си в ОУ „Отец Паисий“, сега СУ „Св. Паисий Хилендарски“. Като ученичка активно участвах в пионерската организация. Бях отлична ученичка и знаменосец на училището.
След това продължих образованието си в Девическата гимназия в Станке Димитров. Бяхме много задружен клас. Мои съученици бяха Елка Полеганова, Любка Колчева, Ева Дойчинова, Цонка Митева… В нашия випуск бяха световноизвестният оперен певец Арон Аронов, Ангел Панчев, Милчо Панчев… все личности, които са оставили светла диря в културния и стопанския живот на община Дупница, а също така са прославили както родния си град, така и цяла България.
Спомням си, че като ученици много ходехме на бригади. Засаждахме борчета в местността Черна нива и Вангелова чешма над гр. Дупница.
Още от малка обичах учителската професия и завърших Учителския институт „Свети Иван Рилски“. Бях разпределена да преподавам в училището в село Фролош, а след това кариерата ми продължи в Техникума по селско стопанство в гр. Бобошево и в Селскостопанския техникум в град Сапарева баня. Пенсионирах се в училището в село Бистрица, община Дупница. Имам 34 години и 10 месеца педагогически стаж.
Със съпруга ми Петър Чочов се запознах, след като завърших Девическата гимназия. Той беше завършил Висшето военно училище в гр. Силистра и беше в отпуск. Оженихме се през 1957 г. и него го разпределиха в поделението в Кърджали. По това време животът беше много спокоен. Ние живеехме в турската махала в Кърджали и много добре се разбирахме с местните. В поделението при съпруга ми служеха много българомохамедани. Когато станаха събитията на турската граница, съпругът ми ме изпрати в Дупница, а той остана в Кърджали. След това го изпратиха в поделението в Гоце Делчев. Аз ходех при него всяка събота и неделя. След това военната му кариера продължи в поделението в Станке Димитров, а след пенсионирането си работеше във Военно бюро в Градския съвет в Станке Димитров.
Животът на военните беше много труден, както и на техните съпруги. Ходеха на занаятия, имаха ненормирано работно време, по всяко време на денонощието може да ги вдигнат по тревога, да заминат на учение… А ние, техните съпруги – мъжки момичета, сами отглеждахме децата си, сами ги възпитавахме и носехме отговорност за тях, докато мъжете ни служат на България.
Със съпруга ми, който е о.з. полковник, имаме 53 години щастлив семеен живот, две прекрасни деца и трима внуци, а също така и правнуци. Синът ни е о.з. офицер, семеен, с двама синове, които също са семейни. Дъщеря ни е завършила две специалности в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград – „Начална педагогика“ и „Музика“. Учител по музика е в основно училище в Дупница. Семейна е, с едно дете. Внукът е студент първа година в Музикалната академия в София.
Освен учител близо 13 години бях съдебен заседател в Районен съд – Дупница. По времето, когато аз бях учителка, нямаше агресия между учениците. Тогава децата бяха много задружни и възпитани. Учениците уважаваха учителите, родителите им също се отнасяха с уважение към нас. Днешната агресия е провокирана от липсата на родителски контрол. Голяма част от родителите са в чужбина, оставят децата си на бабите и дядовците… Това никога не е било – ученик да нападне учител или пък родител да нахлуе в училището и да нападне учител… Когато липсва родителска грижа, децата попадат в лоша среда и идват наркотиците, кражбите…“
НИКОЛАЯ ИВАНОВА
