Ивайло Методиев Фильов е роден на 12.07.1972 г. На 6 години за първи път стъпва на сцената и музиката става негова съдба. Корепетитор е на ФТА „Актавис“ – Дупница от 18 години. Учител е и ръководител на ЖФГ „Дупничанки“. Със съпругата си Наталия Фильова, която е учител по професия и танцьор във ФТА „Актавис“, имат две деца – Меги, също танцьорка в ансамбъла и ученичка в гимназия „Христо Ботев“, и син Йоан, ученик в ОУ „Св. Климент Охридски“, който тренира футбол и е награден от кмета на община Дупница инж. Методи Чимев като млад футболен талант.
Ето какво сподели за „Струма“ Ивайло Фильов:
„Дядо ми по бащина линия е бил чорбаджията на село Локвата, община Дупница. Училището в селото е било в нашата къща. Родителите ми Методи и Юлия Фильови са били работници. Много съм им благодарен за възпитанието, което дадоха на мен и на сестра ми.
Аз съм роден на 12.07.1972 г. Завършил съм ОУ „Георги Муструков“, сега ОУ „Св. Климент Охридски“ – Дупница. Имам сестра Цветанка Спасова, която е учителка в ДГ „Зора“ в града. Любовта ми към българските народни песни идва от моята баба Станка, която пееше много хубави народни песни. От нея имам много автентични песни. Първото ми излизане на сцената беше, когато бях на 6 години, на един концерт. Имам още от малък медали от състезания и фестивали. След като завърших основното си образование, имах голямо желание да отида да уча в Широка лъка, но изпуснах срока за подаване на документи. И така продължих средното си образование в гр. Дупница, но не спрях да свиря. Като ученик съм свирил на акордеон в Детската музикална школа към читалището в града при големия музикант Добри Дачин. Бях солист на ФГ към Профсъюзния дом „Желю Демиревски“ – Дупница, с ръководител Любен Илчев. Тогава всеки ден ходехме на репетиция. Пял съм в Ансамбъла за народни песни и танци в Бобов дол. След това се явих на конкурс в ансамбъл „Пирин“ – Благоевград, но отидох в казармата. Служих в секретно поделение в гр. Петрич. Там разбраха, че свиря и пея, и не искаха да ме пуснат. Даже станах шофьор на командира на поделението подполковник Илчо Георгиев. Той беше невероятен човек. Имам само хубави спомени от казармата. И съм на мнение, че ако решат да върнат казармата, няма да сгрешат.
След като се уволних от казармата, с моите приятели Александър, Краси и Лъчезар създадохме оркестър „Славей“. Бяхме млади и амбициозни, но неизвестни като музиканти. По това време с нас свиреше Пламен Маринков, с него имахме участия на много събития. След 1996 г. бях поканен от музиканта Кирил Очков в неговата формация за издаване на самостоятелен албум. С група „Тип-Топ“, чийто член е един от най-добрите кавалджии в България – Спас Ризов, и певицата Светлана Кралева-Съни, издадохме албум в най-популярната за времето къща „Фолк тон“. С „Тип-Топ“ имахме участия с големите певци като Бинка Добрева, Райко Кирилов, Йорданка Варджийска, Орхан Мурад… Изнасяхме концерти из цяла България. Пели сме в курорта Боровец на премиера на България Иван Костов, много обичаше песента „Пуста младост“. Пели сме на легендата на спорта – големия борец Боян Радев, на футболната легенда Наско Сираков и на Иво Карамански сме пели. Той обичаше да пее с нас, обичаше много старите градски песни. Хората, за които сме свирили, бяха много земни, хора с широки души…
През 1990 г. получих покана от режисьор-хореографа на ФТА „Актавис“ Воин Войнов да бъда корепетитор. С него ме запозна моята съпруга Наталия Фильова, която танцува в ансамбъла от създаването му. С Воин Войнов сме заедно вече над 18 години. С тях съм участвал в около 70 турнета из цяла Европа. Много ми хареса в Милано, Италия. Останах очарован от красотата на този град. Ние изнасяхме концерти изцяло пред италианска публика, която беше очарована от нашия фолклор. Италианците са много близо до нашия манталитет. Опитах от тяхната храна – спагети, лазаня…
Ходили сме на турнета в Будапеща,Унгария, и там ми хареса храната, но най-вкусна беше в Сърбия и Македония, сръбската скара, плескавицата… Ходили сме в Румъния, те са във финансово отношение много по-добре от нас.
Освен корепетитор на ФТА „Актавис“ – Дупница съм и учител в ДГ „Слънце“. Работата с децата ми доставя истинско удоволствие. От пет години работя в детската градина и разбрах, че по-честни и по-добри души от децата няма. Ръководител съм и на ЖФГ „Дупничанки“ към НЧ „Пенчо Славейков“. Учудвам се на ентусиазма на тези възрастни дами, които оставят своите ангажименти и с голямо сърце и с душа пеят народни песни. Това са хората, които възраждат и запазват българския фолклор.
Със съпругата ми Наталия Фильова, която е учител по професия, се познаваме още от деца. Тя танцува във ФТА „Актавис“ още от самото основаване на ансамбъла. Имаме две прекрасни деца. Дъщеря ни Меги е на 16 години и е ученичка в гимназия „Христо Ботев“, и тя танцува в ансамбъла. Синът ни Йоан е ученик в ОУ „Св. Климент Охридски“ и тренира футбол. Беше награден от кмета на община Дупница инж. Методи Чимев с приз за млад футболен талант“
Жалко, че с музика човек може да живее нормално само ако работи като мен на четири места. Моята голяма мечта е да създам детски народен хор в Дупница и да се възроди школата по акордеон в града“.
Записа НИКОЛАЯ ИВАНОВА