Константин Пашкулев е роден на 23 март 1966 г. и живее в град Гоце Делчев. Завършил е българска филология и история в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград и журналистика в СУ „Климент Охридски“. Автор е на 20 книги – стихосбирки, научна монография („Обречените характери в романите на Димитър Димов”), повест, роман, камерни пиеси („Парламентарни уроци“, „Самотни полета“ и „Съседки“), мемоарна студия. Повестта му „След тютюна“ е продължение на големия български роман „Тютюн“ от Димитър Димов, спечели голям читателски успех и по-късно прераства в роман със заглавие „Кармата на Ирина“. По негови текстове са създадени двайсетина песни в областта на поп и рок музиката, както и на македонски фолклор по музика на композиторите Александър Кипров, Евгени Димитров-Маестрото и Годжи, Васил Делиев, Николай Кръстилов, Стоян Джамбазов-Джемби, Здравко Георгиев и Петър Станков, представяни на фестивалите „Пирин фолк” – Сандански и „Пирин фолк” – Банско, и на националния конкурс за българска песен в „Евровизия”. Сценарист и режисьор е на пет концертни спектакъла, представени в родния му град и заснети от регионални югозападни телевизии. Работи като учител по български език, литература и история вече 32 години в село Дебрен, Гоцеделчевско, и успоредно с това като журналист на свободна практика. Бил е репортер на Българското национално радио, Дарик радио, Радио Благоевград и на много регионални и национални вестници. Като журналист и поет е гостувал в много тв предавания и заедно с Емил Димитров. През 2001 г. българският вестник „Форум” в канадския град Монреал отпечата обзорната му статия за творчеството на Лили Иванова „Песента е живот”, непосредствено преди турнето на Лили в Канада. В края на 2012 година е заснет биографичен филм за Константин Пашкулев, излъчен в тогавашното предаване „Необичайните заподозрени“, и може да бъде гледан на страницата на писателя в Youtube.com.
„С великия Емил се запознахме в прочутото софийско хайлайф кафе навремето „Кристал“. Но по-близки станахме по време на едномесечния му гастрол в нощния бар на хотел „Ален мак“ в Благоевград през 1988 година”, заявява преди няколко месеца в интервю за „Струма” Константин Пашкулев и допълва: „Той беше много интелигентен, талантлив и много духовит. Още оттогава в съзнанието ми е неговата сентенция: „Коце, простакът е непобедим!“. Преди нощните му участия в нощния бар часове сме прекарвали в барчето на хотела или ресторанта в интелектуални разговори. Освен че харесваше много стиховете ми, ние много говорихме за музика. Той бе удивен от това, че младеж като мен има толкова познания за френския шансон, италианска и испанска музика. Дълго сме коментирали Шарл Азнавур, Далида, Енрике Масиас, Жо Дасен, Жилбер Беко, Мирей Матийо. Започна да ми споделя и личните несгоди – многото негови песни, неприемани от музикалните цензори на радиото, или заради много силен текст, или за това, че самият той е автор на музиката. Станахме много близки и после редовно ходех в царствената му вила в квартал „Княжево”. Най-много го болеше от това, че втората му съпруга Мариета, майка на сина му Емил-младши, го беше обрала, докато бил в чужбина, е изтеглила с фалшиво пълномощно целия му влог в банката. Вече се наливаше от сутринта с водка и кола. Но дори и пиян беше творец – пред мен, сядайки на пианото, раждаше страхотни музикални пасажи, които по-късно влязоха в едни от последните му песни. След 1991 година му уредих редица участия в ресторанти в Гоце Делчев. След като получи инсулта през 1999 година, не спрях да го посещавам във вилата му”.
„Емил Димитров изпълняваше песента „Моя страна, моя България“ в един нецензурен вариант, но само на маса, никога пред публика. Това беше израз на неговия бунт срещу тогавашната политическа система у нас“. Това каза пред „България Днес“ поетът и текстописец от Гоце Делчев Константин Пашкулев, който е близък приятел на Емил Димитров до кончината му. Той коментира специално скандала с появата на „Моя страна, моя България“ в кючек чалга кавър в изпълнение на рапъра от Кнежа и финалист от „Гласът на България“ Кристофър Галковски-Фараона.
За сефте приятелят на Емил слуша ироничния вариант на неофициалния химн на България в бара на хотел „Неврокоп“ в родния си Гоце Делчев. Двамата, спомня си Пашкулев, стигнали дотам с… линейка. „Емо не обичаше да ходи пеш. Пък и по онова време да вземеш такси бе все едно да намериш филм за Джеймс Бонд. Излизаме през градския парк. Емил реши: автостоп. Първата кола, която ни качи, бе местната линейка. Така стигнахме до бара на хотел „Неврокоп“, разкрива Пашкулев.
„Седнахме на маса с много мои познати. Емил развърза пиперливия си език и всички се смяха от сърце! Той иронизираше политическата система, колегите си, дори себе си. Изпя на масата ироничния вариант на песента „Моя страна“: „В мойта хубава страна, майката ми се е*а, ще повърна!“, разказва поетът от южния град, подчертавайки, че Емил Димитров се е напатил от комунизма.
Константин Пашкулев обаче категорично отхвърля чалга версията на „Моя страна, моя България“. „Определям я като гавра със стила на Емил! В нея на всичкото отгоре се пее за Германия, не за България, и това е чуждопоклонничество“, гневи се приятелят на поп краля.
Текстописецът пояснява, че текстът на „Моника“, както се нарича песента във Франция, „няма нищо общо с текста на „Моя страна“. „Има я и на френски, и на испански в ютуб“, добавя той.
Според Пашкулев „Емил до последно получаваше авторски отчисления от „Моника“ от радиа в Германия, Франция, Испания. Той живееше с тези пари. Дори в Америка тази песен е популярна като „Моя Калифорния“, доверява още поетът.
Известна неяснота цари и досега около авторството на текста на „Моя страна“. Константин Пашкулев твърди, че автор не само на музиката, но и на текста е Емил Димитров. „Написва я, когато остава сам във Франция. Цялата група решава да емигрира, канят и него да остане, но той избира да се върне, въпреки че е бил тормозен в България“, повдига завесата над още една тайна около безсмъртния шлагер на Емил неговият приятел.
„Ако Емил беше жив, никой нямаше да се осмели според мен да направи такъв вариант на хита му. Но и да се беше случило, реакцията му щеше да бъде саркастична. Защото той обичаше да казва: „Кой каквото иска да прави, аз каквото съм направил, остава“, смята текстописецът от Гоце Делчев.
„Аз бих подкрепил сина на Емил Димитров, ако той реши да съди този рапър. Ако не за гадния текст, то за заведени от него дела за авторски права. Чалга версията е гавра с поезията, гавра с родината ни. Може да се заведе иск не само за авторски права, но и за морални“, убеден е Константин Пашкулев.
Той прави и паралел с Лили Иванова, която преди 20 години потърсила знаменития си колега за правата на песента му „Само тази нощ“.
„И му плати 400 долара, които в ония години бяха много пари, с договор, с всичко… Пак е кавър, но с хубава музика, а не с промяна на текста. Това е етичност“, хвали постъпката на примата приятелят на именития певец.
В същото време Емил Димитров-син призна пред „България Днес“, че е „омерзен“ от кючек версията на тоталния хит на баща му. „Пълна профанация. За мен има вина и нашето общество, че стигнахме дотук“, коментира с горчивина наследникът на естрадната легенда.
Синът на Емил заяви, че е завел дело срещу Фараона „за материални и морални щети и уронване на престиж“. „Ако баща ми беше жив, щеше да е възмутен до дън душа. Той органично не понасяше пошлостта – нито в бита, нито в изкуството“, подчерта Емил Димитров-младши. И добави, че ако има колективен иск от обидени на национално чувство българи, той е солидарен с тях.
За разлика от Константин Пашкулев обаче, той твърди, че текстът на „Моя страна“ е написан от покойния Васил Андреев, импресарио и най-близкия човек до певеца в продължение на десетилетия. „Не комуникирам със сина на Васил – Боби Андреев, не знам той какви мерки ще предприеме. Но авторът на музиката по принцип може да се откаже от текста, да го смени, както и самият текстописец“, обяснява наследникът на поп краля. По негови думи авторът на музиката на една песен и неин пръв изпълнител има и право да забрани изпълненията й в определен регион от света, както и от определени певци.
„Това е гражданско дело. Имам и финансов иск. Но не за да изям и изпия тези пари, а за урок на всеки, който реши да профанира песен на баща ми. И не на последно място, защото аз самият съм музикант и подкрепям различни творчески инициативи. И присъдената сума ще я вложа в тези каузи“, зарича се Емил Димитров-син.
Междувременно авторът и изпълнител на чалга варианта на „Моя страна“ Кристофър Галовски-Фараона се ожалва пред родни медии, че „адвокатка му е поискала 15 000 лева за нанесени морални щети с моята версия на „Моя страна, моя България“. „Чух се със сина на Емил Димитров, гледах изказването му пред NOVA и разбрах, че наистина съм сгрешил, за което му се извиних и съжалявам дълбоко, но той каза да се разберем с адвокатката. Не знам, може и да ми заведат дело, но през седмицата ни предстои още един разговор. Аз вече им обясних, че знам тази песен на френски като „Моника“, изпълнена от друг певец. Останал съм с впечатление, че е негова, и си мислех, че няма да мога да го открия за правата“, огласи своята версия за скандала Галовски.
„Имам три малки деца – на 3, 6 и 9 години, живеем в Кнежа, тук плащат много малко, не работя друго и нямам спестявания. Каквото имах, го дадох за операция на дядо ми, на когото сложиха байпас – той няма пенсия, нито осигуровки, и аз плащах всичко“, тръшка се музикантът.
Фараона разказва още, че е получил обаждане и от Борислав Андреев – сина на автора на текста на „Моя страна“ Васил Андреев. „Той ми каза, че е горд от моята версия, че съм му върнал спомените за баща му и че ще се радва да се видим на някое мое участие“, разкрива Галовски.
