Албена Василева е учител по български език и литература в Националната хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий” – Благоевград. Преподава на дванадесетокласници и участва в подготовката им за матурата по този предмет. Разговаряме с нея за новия формат на държавния зрелостен изпит /ДЗИ/, какви са желанията, очакванията на зрелостниците, есето или интерпретативното съчинение е „по-благоприятно”…
Учителката коментира и предложението на омбудсмана Д. Ковачева по темата и сподели какво, ако зависеше от нея, би променила в изпитния вариант.
– Г-жо Василева, какво мислите за новия формат на държавния зрелостен изпит по БЕЛ и вдигането на прага за среден /3/ от 23 на 30 точки?
Смятам, че когато учениците са добре подготвени, няма да имат проблеми да се справят. Форматът не е труден, но пак казвам, ако учениците са добре подготвени, материалът е добре поднесен…
– Учители по специални предмети и практическо обучение коментират, че т.нар. матура по професия/ държавен изпит за придобиване степен на професионална квалификация/ се счита за успешно положена при успеваемост от минимум 50 точки от максимални 100. В този ред на мисли, смятате ли, че за ДЗИ по БЕЛ „летвата” трябва да бъде още по-висока.
Не. Мисля, че минималният праг трябва да остане в този си вид. Изискуемите 30 точки са напълно достатъчни, за да се покаже добра, компетентна езикова грамотност.
– Факт, е че за предстоящата академична 2023/24 г. в 48 университета /от 51 акредитирани в страната ни/ приемът ще се осъществява с оценки от матури. Това придава ли още по-голяма тежест на държавния зрелостен изпит по български език и литература?
Разбира се, че предава по-голяма тежест. Мнението ми е, че всяка една специалност, независимо в какво професионално направление, научна област е, трябва да има отношение към ДЗИ по БЕЛ, защото кандидат-студентът трябва да бъде добре подготвен, да има нужните езикови познания по предмета, за да може да се справи, независимо какво е избрал да учи. В основата на всяка една специалност стои българският език.
– По предложение на омбудсмана Диана Ковачева политически партии внесоха изменения в Закона за предучилищното и училищно образование, така че ако зрелостник не е доволен от оценката си /различна от „Слаб”/ 2/ да може да се яви още веднъж на матура по БЕЛ, като се взема по-благоприятния за него резултат. Въпросното искане бе отхвърлено от 48 НС, но пък не се знае дали няма да бъде одобрено от някой следващ парламент.
Да, аз лично приемам това за правилно. Има деца, които са по- притеснителни, и смятам, че е добре те да се явяват и втори път, за да бъдат по-сигурни, по-мотивирани. Това дава възможност за една по-добра оценка, която да им послужи за прием в избраната от тях специалност
– В смисъл, че по време на матурата някой зрелостник може да се притесни и да не покаже максимума от своите знания?
Разбира се. Може и да не е разчел правилно времето си, да се страхува, притеснява. Така че това предложение: за повторно явяване, за по-добра оценка, е добър вариант. Дори мисля, че в такъв случай зрелостниците могат да бъдат още по- мотивирани.
– Имаше и времена, когато при успех над „Мн. Добър” /5/ по БЕЛ абитуриентите можеха да се освобождават от матурата.
Да, имаше такива времена, но според мен задължителен характер на ДЗИ по БЕЛ дава шанс на учениците „да се борят” до последно, да са мотивирани и да имат едни по-сигурни знания. Българският език и литература е изключително важен предмет, а и както коментирахме, резултатът по матурата важи за прием в редица висши училища. Затова аз съм „ за” да остане настоящият вариант.
– В този ред на мисли: как върви подготовката, правихте ли пробна матура?
Да, правихме пробна матура и всички участваха, нямахме отсъстващи ученици. Проведе се добре и дванадесетокласниците видяха кои са важните неща, на какво да наблегнат в оставащото им време.
– Доколкото знам, още преди влизането на новия формат вашето методическо обединение /по български език и литература в НХГ/ е взело решение при пробната матура минималният праг да е 30 т.
Така е. Още преди новия формат на училищно ниво въведохме въпросните 30 точки. Това дава обективна възможност на учениците да бъдат добре подготвени. Да знаят, че трябва да минем този праг и да се „борим” за една по-висока оценка.
– В новите учебни програми е отделено повече време за усвояването на книжовно-езиковите норми. Това добре ли е, тъй като на национално ниво се коментира, че някои учители, особено с по-малко стаж и опит, използват въпросните часове не по предназначение, а за подготовка за матурата?
Тези часове трябва да се използват по предназначение, защото след това е много по-лесно при решаването на тестове, пробни матури. Важно е учениците да познават всички граматични норми, за да се справят с държавния зрелостен изпит. Тук говоря и за третия модул – да напишат правилно есето, спазвайки всички езикови правила. В този смисъл часовете за усвояване на книжовно-езиковите норми са изключително полезни, за да могат учениците да са максимално подготвени за ДЗИ, защото има много въпроси, свързани с това.
– Г-жо Василева, есето или интерпретативното съчинение е по- благоприятно и обратното за един зрелостник?
– Когато един ученик е добре подготвен и познава материала в детайли, може да се справи добре с интерпретавивното съчинение. Но като цяло зрелостните залагат на есетата, защото това е по-лесният вариант. Освен това те изразяват лична позиция, което е много важно за тях. Наблюденията ми показват, че дванадесетокласниците се справят много по-добре с есетата, в сравнение с интерпретативните съчинения, именно защото имат възможност да изразят собствено мнение, а това е основна черта в характера на днешното поколение.
– По новите учебни програми по БЕЛ се изучават и нови автори. Те „по-близки” ли са до учениците?
– Да и мога да кажа, че един от новите автори, който се превърна в любим за учениците от 12 клас, е Виктор Пасков и неговата повест „Балада за Георг Хених“. Мнозина зрелостници се надяват именно това произведение да им се падне като 41 задача /б.р. за създаване на интерпретативно съчинение или есе/ на ДЗИ по БЕЛ, защото те наистина много добре разбраха произведението, вникнаха в същността му. И когато попитам дванадесетокласниците за техните предпочитания, то масовият отговор, е че искат да им се паднат Виктор Пасков, Елин Пелин или Йордан Йовков. Те са им сред любимите автори.
– А имате ли предчувствие кой автор ще се падне?
– Нямам прогноза и не мога да правя предположения, но много искам да се сбъдне желанието на тазгодишния випуск зрелостници и това да бъде Виктор Пасков.
– Говорихме за новия вариант и защо матурата по БЕЛ трябва да бъде задължителна за всички завършващи средно образование. И все пак, ако зависеше от Вас, бихте ли променили нещо в самия изпитен вариант?
– Бих давала въпрос, чрез който зрелостниците да разкажат за свое любимо изучавано произведение. Смятам, че ще бъде изключително творческо, с много любов учениците да разкажат за своя любим час, произведение, какво ги е накарало да го обикнат, как по някакъв начин са припознали себе си, близките си или пък очакванията им да преживеят нещо, свързано с конкретна творба.
– Говорите за любими произведения, любим час, а това ме провокира да Ви попитам: интересно ми е пишете ли двойки или успявате да мотивирате учениците по друг начин?
– Това е най-трудната оценка за мен и съм поставила ясни правила. Учениците знаят, че при постигнати знания „Слаб” /2/ няма да фигурира в „Школо“ /б.р. електронния дневник на училището/ и действително се стремят към това. Успяла съм да ги накарам да заобичат предмета, защото знаят, че обичам всеки един от тях. Това е в основата те да влизат с желание в часовете, за да работим, да поставяме и да се справяме с индивидуални задачи.
– Аз лично се впечатлих от факта, че в последния учебен ден преди пролетната ваканция, при това след голямото междучасие, дванадесетокласници кротко си стояха в стаята и Ви чакаха. Дори питаха дали ще имат два часа при Вас.
– Според мен интересът се дължи както на създадените взаимоотношения, така и на усилията ми да накарам учениците да вярват, да знаят и да откриват истините в произведенията, които ще срещнат и след това в живота.
– Тоест да търсят връзка между литературата…
– И чисто житейските неща, които им предстоят. Винаги говорим за това как те могат да открият себе си в някои от произведенията, които изучаваме, и във всички останали, давани и като индивидуална работа, и когато сме чели книги извън програмата
–Ще споделите ли как абитуриентите от 12 „б” Ви поканиха на бала си? Знам, че било много емоционално.
– Действително беше много емоционално. Аз не съм им класен ръководител, но те отправиха покана, което бе изключително вълнуващо и неочаквано за мен. Бяха вложили много любов и съм щастлива, че въпреки преминаването ни през много трудности и емоции, се превърнах в един любим учител.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
