Росица Арнаудова е старши учител по български език и литература в НХГ „Св.св. Кирил и Методи“ – Благоевград, а тази година изведе 12 „а“ клас /паралелката с профил хуманитарен/. Дългогодишен оценител е на държавния зрелостен изпит по БЕЛ и националното външно оценяване – 10 клас.
Разговаряме с г-жа Арнаудова за постигнатия резултат и успеваемостта на ДЗИ по български език и литература, възможността зрелостници да се явяват на повишителна матура, равнопоставеността между изпитите по профилиращ предмет и по професия… и не на последно място за образованието като ценност, житейските уроци и моделите, които обществото задава на младите хора.
- Г-жо Арнаудова, при предишното ни интервю, преди няколко години, споделихте, че в други държави към 30% от зрелостниците не си вземат изпитите, но никой не прави драми от това.
Защо тук всички са се вторачили, изготвят се анализи, свикват се брифинги, нерядко се сипят обвинения срещу учители, оценители, МОН…
- Не знам защо е така. Вероятно носим нещо от времето на Възраждането, когато образованието е било национална ценност, само че сега сме го изкривили. Защото тогава ценността е била знанието. Сега ценност става оценката за една голяма част хората. Мисля, че много от българите носят у себе си заложеното инстинктивно усещане, че детето трябва да върви напред в образованието, да се изучи и това е хубава черта. Друг е въпросът дали правим нужното, за да върви детето напред. Лошото е, че когато не сме доволни от резултатите на децата си, много малко хора търсят вината и причините у детето си – от това колко усилия то е положило. Много лесно прехвърляме вината върху учител, оценител, директор, министър.
- Тази година от Министерството на образованието и науката отчетоха рекордно високи резултати на проведените държавни зрелостни изпити /сесия май-юни/. Конкретно по български език и литература средният успех на национално ниво е „Добър” /4.32/, при 3.93 м.г. Как бихте коментирали тази успеваемост?
- Ако „Добър“ /4.32/ е рекорден резултат, много жалко за цялата образователна система. За мен това по никакъв начин не е висок резултат. Говорим за изпит по български език и литература, който за повечето явяващи се /поне от нашата област/ е майчин, роден език. Не мисля, че оценка от 4.30 е нещо, с което да се гордеем. Ако беше около „Мн. Добър” /5/ или поне 4.50 и нагоре, би могло да се приеме като по-приличен резултат. Но, да – има повишение в сравнение с миналата година, което безспорно е хубава новина за всички.
- В някои от изпитните тестове липсваше диаграмата на задача от първия модул. Затова от МОН присъдиха служебно максималните по 4 точки на всички. Правилно ли беше това, при положение че проблемът, както съобщи министър Цоков, е засегнал не повече от 200 зрелостници?
- Не, не беше правилно, но вероятно това спаси няколкостотин зрелостници да не попаднат в числото на тези, които имат слаба оценка. Сигурно е имало технически начин да се провери колко точно и кои зрелостници не са получили диаграма и при разсекретяването към техните резултати да бъдат добавени точки, но пак нямаше да е справедливо, защото щяха да им дадат пълния брой 4 точки, а никой не може да предположи дали ако имаха диаграма, те щяха да изкарат 4, 3 или 2 точки. Така че за да е обективно, логично е да е на всички. Тук обаче самият министър каза, че средният брой точки, който е даден, е около една и малко. Тоест, имало е много зрелостници, които са отговорили за 3 или за 4 точки, или реално не всички са получили бонус, тъй като са дали верния отговор. Но за други това беше наистина спасение.
- Връщайки се към анализа на МОН за отчетен най-висок резултат на матурите от въвеждането им, мнозина се питат дали ДЗИ по БЕЛ бе прекалено лесен, или пък дванадесетокласниците са много подготвени.
- Прекалено лесно за кого?
- За самите ученици.
- Не мисля. Видях теста от държавния зрелостен изпит. Както всяка година, така и сега има граматически въпроси – например за формата на миналите деятелни причастия. И тук ще отворя една скоба. Това, което аз наблюдавам в реалния живот, е, че не повече от веднъж в месеца от говорители по национални телевизии чувам правилната форма. Тоест, нека не забравяме, че децата не учат само в училище. Те възприемат българския език през цялото време, в което са будни, от най-различни източници и когато никой не използва правилната бройна форма, правилната форма на минали деятелни причастия, то и самите ученици автоматично започват да използват неправилните форми. А такива въпроси в държавния зрелостен изпит има. Много ми е интересно тези, които определят матурата като лесна, ако не са филолози и трябва да я решат, какъв резултат ще постигнат. За мен принципно няма лесен и труден изпит. Има изпит, за който човек е подготвен и за който не е подготвен. И не можем да кажем, че за 50 хиляди души точно определен въпрос е бил най-лесният възможен, защото е много субективно ученето, на която и да е учебна дисциплина. Включително и за последната 41-ва задача, прочетох много коментари в социалните мрежи: колко хубаво е да им се падне „Приказка за стълбата“. Е, колко точно е хубаво? Би било добре да си дадем сметка, че това не са хора на 30, 40, 50 г., а на 18 г. Колко от тях реално в живота досега са се сблъсквали с корупция, с избор дали да нарушат моралните си принципи, или колко струва, каква цена плащаш, ако кривнеш от правия път? Опитвам се не да оправдавам ниски резултати, а да кажа, че това, което за родителите изглежда лесно за осмисляне, защото те са натрупали житейски опит, попадали са в различни ситуации, за учениците е само литературно познание. От тази гледна точка за учениците /и това са техни думи/ са най-близки текстове, интерпретиращи теми, които наистина вълнуват 18-годишните. Може да е странно, но моите ученици /и не само моите / много харесват повестта „Крадецът на праскови“. И познайте защо? Заради темата за любовта. Това е тема, с която те вече са се сблъсквали, имат лични преживявания, за тях е по- лесно да имат позиция и да я аргументират не само въз основа на наученото, а и на преживяното. Да, текстът на Христо Смирненски /б. р – тук г-жа Арнаудова прави препратка към „Приказка за стълбата“/ е хубав, много ясен, едносмилен, но той предполага и житейски опит, и морални позиции, които не може да очакваме 18-г. да имат така, както 50-годишните.
- Предполагам за мнозина и най-вече за Вас не е изненада, че преобладаващата част от зрелостниците избраха да пишат есе. Защо?
- Защото си въобразяват, че могат да пишат есе. Тук изключвам малкия процент зрелостници, които наистина се справят чудесно с този жанр. Другата причина е, че болшинството зрелостници нямат сериозна подготовка по литература и не могат да се справят с интерпретация на литературна творба и затова смятат, че есето е техният жанр. Те обаче забравят, че доброто есе изисква разсъждания с аргументи от различни сфери – житейски, естетически, научни. Забравят, че есето предполага много аспекти, от които да бъде видян проблемът. Ако ми дадете каквато и да е тема за есе, мога да Ви кажа структурата на стандартно ученическо есе и тя е далече от това, което трябва да бъде. И отново казвам: тук изключвам едни 5-10% ученици, които наистина се справят великолепно с писането на есе.
- Да, но зрелостници споделят, че предпочитат есе, тъй като оценителите могат да проявят известна субективност при интерпретативното съчинение и да вземат точки.
- А при есето не могат ли да проявят субективност? Това изобщо не е аргумент. Аз много дълги години участвам в комисии по оценяване на ДЗИ, НВО – 10 клас и мога категорично да заявя, че темата със субективизма е прекалено преекспонирана. Не смятам, че реално тя играе роля, защото оценителите са двама, не се допуска разминаване между тях.
- Аз лично не знам дали е хубаво, или не, че се падна „Приказка за стълбата“, но ми направи впечатление, че преди матурата по БЕЛ зрелостниците масово „се молиха“ да не им се падне „Ноев ковчег“ на Йордан Радичков.
Защо това произведение толкова не се харесва от младите хора?
- Не е вярно, че не го харесват. Има ученици, които много го харесват. Даже мога да твърдя, че една част от моите ученици наистина се впечатлиха от текста и работиха много сериозно и задълбочено върху отделни фрагменти. Но текстът наистина е много труден. Това не е литературна творба в класическия смисъл, няма сюжет и за средностатистическия ученик действително би било сериозно изпитание да пише върху такова произведение. Бих казала, че същото се отнася и за някой специалисти филолози. Така че е съвсем разбираемо. Учениците нямат нищо против да отговарят на въпроси, свързани с творбата, но не я предпочитат за 41-я въпрос – за писането на текст. Иначе в другата част на теста не възразяват да има въпроси, но формирането на едно сериозно изложение върху „Ноев ковчег“ за тях е трудно и проблематично.
- Тоест, нямат нищо против да изучават творбата, но не и да им се падне на матурата.
- Може да им се падне, но до 40-и въпрос. Това е тяхното мнение.
– И понеже казахте, че няма лесна матура, изпит, как бихте коментирали факта, че миналата година на областно ниво нямаше нито една пълна шестица. Сега 23-ма зрелостници са с максималния резултат от 100 точки, отличните оценки са 241.
– Хубаво е, че имаме повече отлични оценки и по-добри резултати. Вероятно и самият випуск е с деца с по-голям интерес към литературата, различни учители са преподавали на много места. От друга страна, министерството наистина взе мерки – като задължителните пробни изпити в училищата. Това също играе роля. Може би и самите родители, слушайки какви бяха резултатите миналата година, станаха малко по- отговорни към подготовката на децата си, които сега трябваше да се явят. И да, ние не отчитаме това, но отношението в семейството е изключително важно за успеха на учениците на всеки един изпит. Така че тук играят много фактори и ако се определи един единствен като водещ, няма да е обективно.
– Не може да не отчетем и факта, че м.г. двойките бяха 422, сега са „само“ 213.
– Чудесно.
– Но все пак не говорим за една-две слаби оценки, а за 213.
– Което е по-добре от четиристотин и няколко. Няма как отведнъж, от нивото, до което стигнахме миналата година – 3.93 среден резултат за страната, да очакваме тази година да е 5.50. Не е реалистично да има такива очаквания. Но ще можем да говорим, че нещата са се подобрили, ако следващата и по-следващата година успехцът се задържи, продължи нагоре. Ако настоящият резултат е единично постижение, значи системата си буксува някъде и не върви напред.
– Преди няколко месеца Ваша колежка по БЕЛ в друго благоевградско училище изрази мнение, че в година на избори изпитните формати са по-лесни. Споделяте ли подобна теза?
– Не мисля, че това е решаващо или определящо. Ходихме шест пъти на избори за три години, а миналата „ударихме дъното“ с постигнатия резултат от 3.93. Да не забравяме, че тези материали се готвят от много хора, които са специалисти, и не вярвам всички те да са толкова политически обвързани и да си приготвят въпроси въз основа на избори през 6 месеца. Не е сериозно това.
– Може би логиката е, че ако успехът пак беше 3.93, родителите, които са и гласоподаватели, ще „скочат“ срещу системата, министерството, респективно държавата, правителството.
– Всеки родител иска най-доброто за детето си и това е съвсем нормално. Смятам обаче, че една голяма част от родителите в България първо трябва да си припомнят и да осмислят собствените си отговорности по отношение на децата си – и като възпитание, и като поведение, отношение към ученето. Случвало ми се да вляза в час и учениците да нямат произведение. И когато попитам: „Защо нямаш текста”, отговорът е: „Нямам книгата”. И когато говорим за Вазов, Ботев, Елин Пелин…им казвам да попитат бабите, майките си, защото съм убедена, че у тях тази книга я има. На следващата седмица тази книга се появява в училище. Аз вече съм спряла да питам къде я намират, но преди години питах. Тези книги са на таваните или в някоя стая в къща на село, която е превърната в склад. Не знам как очаква обществото да имаме грамотни, подготвени, умни, образовани млади хора, когато това общество показва на децата всичко друго, но не и успешни продукти на знанието и образованието. Колко хора в обкръжението на болшинството зрелостници четат книги?
– Малко или поне не много.
– Какво искаме тогава от младите хора? Ние им задаваме модели за поведение, за подражание, за възхищение. И когато ние като общество задаваме грешни модели, не може да очакваме добър резултат. Просто не може!
Чудесно би било родителите да си извадят книгите от таваните и да ги наредят. Ако още по-хубаво би било, ако деца им ги видят с книга в ръка. Съвсем наскоро говорих с една приятелка, която ме попита какви книги да прочете синът й през лятото. Моят отговор и препоръка бе да прочете това, което му е интересно, но да чете. Трябва да научим децата, че четенето е страхотно удоволствие и тогава вече много от проблемите ни с успеха на държавния зрелостен изпит ще отпаднат. Но това е работа наистина на цялото общество. Включително в детските ясли, аз смятам, че вместо телевизори, е по-добре да има повече книги с картинки. Същото се отнася и за детските градини, от 1 до 4 клас и след това по веригата нагоре. На първо място обаче са родителите, бабите и дядовците на всяко новородено детенце в тази страна.
- Г-жо Арнаудова, ако разрешите ще засегна и друга „гореща тема“, според Вас равнопоставени ли са ДЗИ по БЕЛ, профилиращ предмет и държавният изпит за придобиване степен на професионална квалификация, който е задължителна втора матура за завършващите професионални гимназии, паралелки?
- Разбира се, зрелостниците от професионалните гимназии са се трудили и са натрупали знания в процеса на създаване на дипломния проект / б.р. най- предпочитаният от трите варианта за полагане на изпита по професия/, но много е различно да си написал една работа и да трябва да я представиш в резюме пред комисията и да се явиш на изпит, на който не знаеш какви въпроси те очакват. В този смисъл за мен не са равнопоставени и държавата трябва да си свърши работата, защото дипломите са равностойни след това.
– От МОН посочват, че минималният праг на държавния зрелостен изпит по БЕЛ и по предмет от профилиращата подготовка е 30 точки, а на матурата по професия – 50 т.
– Ами добре, дайте да изпитаме представители на Министерството по тяхната професия – един път на въпрос, който са разработвали две седмици у дома, и втори път – на въпрос, който не знаят какъв е. Да ги оцени експертна комисия от трима души и да видим къде ще получат по-висок резултат. Вероятно там, където са се готвили у дома. И ако учениците по български език и литература трябва да си подготвят вкъщи 41-я въпрос, същият ли ще бъде успехът на ДЗИ по БЕЛ?
– В смисъл да знаят предварително темата, автора и да си напишат вкъщи есе, интерпретативно съчинение.
– Да се съобщи на 15 септември кой ще бъде 41-и въпрос и всеки ученик да си го готви, да си го учи. Да пишат по избор есе или интерпретативно съчинение или дори да нямат избор да видим какъв ще е резултатът конкретно на тази задача. И естествено, че ще е по-висок от този, който показват в ситуация на изпит. Бих искала да подчертая, че по никакъв начин не обвинявам нито ученици, нито колеги. Всеки от тях прави това, което постановява нормативната уредба и влага своите усилия. И именно нормативната уредба не поставя пред равни условия учениците, защото с тези дипломи се кандидатства в университет и не е едно и също да имаш успех „Отличен“ „5.90” или „Мн. добър“ /5. 40/ или /4.90/.
– И като казахте, че оценката, резултатът са много важни, какво мислите за възможността, която тази година се дава за пръв път, ако зрелостник не е доволен от оценката си и тя е различна от „Слаб” /2/, може да се яви на матура за повишаване?
– Мисля, че би могло да има такава възможност само за учениците, които не са могли да се явят, но това съществува и в момента – сесия август/септември. Да не забравяме, че говорим за държавен зрелостен изпит, който се полага от 18-19-годишни зрели хора. Те не са деца, а пълнолетни граждани на Република България. И ако не могат да се организират психически, емоционално за тези изпити, защо държавата трябва да хаби ресурс, средства, сили, за да си поправят оценката? Не виждам обективна логика в това.
– Да, но за да се покрият разходите, зрелостниците, които искат да се явяват повторно на матура за по-висока оценка, ще заплащат такса от 35 лв.
– Не това е най-важното. Тук не става въпрос за 35 лв., а че се хаби ресурс. Колко хора ще бъдат квестори в държавата? Колко хора ще бъдат оценители в държавата? Това е време, което те биха могли да използват за много по-ценни неща. Смятам, че е и възпитателно младите хора да знаят, че този изпит е един път и трябва да се подготвят. За мен е по-логично, ако по някакви наистина сериозни причини зрелостниците не са успели да се явят, то да се направи такъв изпит през месец юли, за да не изпускат срокове за кандидатстване, в чужбина особено. Но края на август и в началото на септември, когато в чуждите университети са започнали занимания, не виждам за какво ще им бъде тази оценка
– А в български университети могат да влязат и без да ходят на повишителна матура.
– Нека се явят на кандидат студентски изпит и да покажат, че знаят повече, когато не са доволни от матурата. Всеки университет провежда кандидатстудентска кампания, още повече че приемният изпит е с по-висок коефициент при балообразуването.
– Интересно ми е, ако зависеше от Вас, какво бихте променили, чисто като учебни програми, изучаван материал… Например, достатъчни ли са часовете за упражнения?
– Достатъчни са. Учебната програма по БЕЛ беше променена скоро, произведенията по литература са намалени три пъти и половина, така че след като преди сме се справяли, сега не мисля, че има основания да се оплакваме. Има разширена подготовка и ако ръководствата на училищата решат и учениците изявят желание, тези часове също може да се използват за допълнителна работа по БЕЛ. По отношение на учебните програми, аз съм категорично за това автори като Вазов, Ботев, Елин Пелин, Йовков да имат своето сериозно присъствие и те го имат, макар и много по-малко от предишната учебна програма. Може би трябва, пак ще кажа: да се включват произведения, които провокират младите хора и които те харесват, поне като теми, защото възприятието на всеки художествен текст е много субективно. Веднъж в живота ми – за 32 години стаж, се е случвало цял един клас много да харесва поемата „Септември“ на Гео Милев. Те не искаха да преминаваме към следващия автор. Става въпрос за текст, който всички масово казват, че е труден, страшен и не го искат, а ето, аз съм имала 27 души, които искаха още един час да си говорим за това.
А иначе, мисля, че в момента учебната програма тематично е добра – родното и чуждото, миналото и паметта са базисни теми, върху които учениците трябва наистина да разсъждават.
- Често с Ваши колеги обсъждаме и друга важна тема.
Знаем, че до 4 клас, ако не всички, то преобладаващата част от учениците са отличници. На НВО в 7 и в 10 клас резултатите са в точки, които не се преобразуват в оценки и в 12 клас се появяват 213 двойки. Къде се къса нишката? Защо на входа всички са отличници, а на изхода се получават големи разлики?
– На много места се късат нишките от въжето, с което трябва да издърпаме към върховете на познанието децата, ставащи млади хора, в 12-и клас Първо, до 4 клас една огромна част от родителите са много ангажирани с подготовката на децата си за училище. Преобладаващата част от децата са на целодневно обучение, тоест те са под контрола на учител през цялото време, след което и вкъщи родителите проверяват домашни работи, изпитват върху урок децата си. 5-и клас е много страшен за децата – казвам го и като родител, и като учител. Изведнъж идват различни учители по много предмети, на учениците се гледа като на големи, а те всъщност са си деца. Много малко вече са на целодневно обучение, родителите са ангажирани, за децата започва да става трудна самоподготовката и аз мисля, че трудността идва не толкова от учебното съдържание, а от липсата на самодисциплина у нашите деца. Те не могат да се контролират сами, за да седнат за няколко часа от времето след училище, да се подготвят за следващия ден. В 7 клас отново има известен връх, защото родители активно се ангажират с това къде ще отиде детето им да учи. Самите ученици също са съзнателни и отговорни и изведнъж когато станат гимназисти, сякаш всички цели са постигнати, а голямото учене тепърва би трябвало да започне. Дотогава са фундаментите на сградата, сега трябва да строи. Малко деца устояват да запазят стремежа си към знания, амбициите си, да полагат целенасочени усилия. Просто причините са много – като се започне от мотивацията и се стигне…
до възприемането на образованието като ценност
Пак ще кажа, че всички възрастни имаме вина. Житейските уроци, който се дават, е, че няма нужда много да учиш, за да успяваш. После идва въпросът: какво разбират младите хора под успех в живота? Повярвайте ми, много са страшни отговорите, които дават някои от тях. И образованието категорично не е ценност за една част от българските гимназисти. Задължително обаче искам да кажа, че имаме страхотни млади хора и в нашето училище в това число, които са много борбени и имат много стройна морална система, която спазват. Става въпрос за убеждения, а не просто за поза, така че надежда има.
– Лично аз много се впечатлих от зрелостник, който не само се е явил, но е с четири пълни шестици от четири матури, една от които на ДЗИ по профил български език и литература.
– Ето, това казвам: има страхотни млади хора. И не само тези, които печелят златни медали по математика, физика… разбира се, адмирации за всички тях, но по отношение на ученици с хуманитарна насоченост има прекрасни деца и, дай Боже, да стават повече.
– И на финала – каква е Вашата прогноза? Ще бъде ли повишен настоящият резултат от „Добър” /4.32/ на матурата по БЕЛ догодина?
– Искрено се надявам. И това може да се случва всяка година с работата на всички – и с отговорно отношение от страна на родители, и на колегите преподаватели, и на Министерството на образованието. Да се надяваме, че постигнатото тази година поне ще бъде запазено, а ако се върви нагоре, ще бъде много хубав показател за случващото се в българското училище.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
