Танцьорът обича разходките
Ал. Димитров по време на работа в училище
На сцената с част от възпитаниците на школата за модерни танци "Денс Машийн"
При престоя си в Германия
Александър със съпругата си д-р Таня Димитрова
Александър Крумов Димитров е роден на 31.05.1969 г. в Дупница. Завършил е Базовото училище, а след това Механотехникума „Акад. Сергей П. Корольов“ в родния си град. Трети курс е специалност „Съвременна хореография“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград в класа на проф. Анелия Янева, а преди това е завършил специалност „Публична администрация“. Александър Димитров е ръководител на школа за модерни танци „Денс Машийн“ в Дупница. Със съпругата си д-р Таня Димитрова имат две деца – син и дъщеря. Дълги години семейството живя в Германия. В момента съпругата му специализира кардиология в Германия, а Александър Димитров с двете им деца живеят в Дупница.
– Г-н Димитров, Вие сте ръководител на школа за модерни танци. Откъде идва любовта Ви към брейка и хип-хопа?
– Родителите ми Крум и Гюргена Руменини са родени в китното село Висока могила, община Бобошево. Идват в Дупница и строят къща в квартал „Ценеви“. Аз съм роден на 31.05.1969 г. в Дупница. Имах щастливо детство. Летата прекарвах при баба и дядо на село, с много детски игри на чист въздух. Още от малък обичам брейк танците и хип-хопа. Тренирал съм футбол като юноша във ФК „Марек“, но се контузих и шест месеца не можех да тренирам. Родителите ми силно се притесниха и аз се отказах от футбола. След това тренирах малко борба, силови спортове, но дълбоко в сърцето ми останаха брейк танците и хип-хопът. Първо учих в Базовото училище в Дупница, а след това завърших Механотехникума, специалност „Стругаро-фрезист“.
Започнах да тренирам брейк и хип-хоп танци в Младежкия дом под ръководството на диджей Красимир Лазов. През социализма по линия на Техническо младежко научно творчество /ТМНТ/ участвахме на различни фестивали и лагери. В завод „Марена“ тогава ни ушиха дрехите… Ходили сме във Варна, София, из цяла България… След завършването на средното си образование имах желание да уча „Право“ в СУ „Свети Климент Охридски“, но се отказах, защото имах по-ниска оценка по история. Както всички, и аз прекарах две години в казармата. Служих в танковата бригада в Горна баня. Там с няколко момчета създадохме група по брейк. Казармата свърши и трябваше да започна работа, за да изкарвам пари..
– Назначен сте в бившия Авторемонтен завод в Дупница като стругаро-фрезист, но след първия работен ден не се връщате на работа… Защо?
– Да, започнах работа като стругаро-фрезист. Времената бяха такива, че заплатите бяха много малки. В първия работен ден майсторът ми каза: „Момче, времената са такива, че работа няма много. Ще си на минималната работна заплата“. Това беше в петък, а аз се бях записал за екскурзия до Македония. С мои приятели се занимавахме с куфарна търговия. По-късно внасяхме стока от Турция за местния пазар, предимно дънки, якета и маратонки. Разбрах, че за 24 часа мога да изкарам много повече пари, отколкото за месец работа като стругаро-фрезист. Това беше през 1990 г., заради съкращенията в заводите много хора останаха без работа. В Македония един учител взимаше по това време 600 долара заплата, а тук една учителска заплата беше около 200-250 лева.
– Вие сте от първите дупничани, отворили сергия за дрехи на пазара в община Дупница. Пазаруваха ли хората в онези години, имаха ли пари?
– Да, открих с един мой приятел сергия на пазара в община Дупница. Продавахме стока от Турция, предимно дънки, якета и маратонки… Търговията вървеше, хората имаха пари. Отваряхме сергията към 9-10 часа сутринта и до вечерта продавахме всичко. Тогава левът се обезценяваше ежедневно, хората предпочитаха да купят нещо, за да си вложат парите. През месец юни 1991 г. с един мой братовчед, който учеше международни икономически отношения в Москва, още по времето на бившия СССР, започнахме куфарна търговия от Москва, взимахме стоки за Варшава, Полша. Но след идването на перестройката СССР започна да се разпада на различни републики и престанахме да се занимаваме с търговия.
– Танцували сте в музикални клипове на попфолк изпълнителите Глория, Цветелина, Камелия…
– Да, през онези първи години на демокрацията участвах в клипове с попфолк певиците Глория, Нелина, Цветелина, Кали, ДесиСлава, Камелия… А клиповете ги снимаше режисьорът Стилиян Иванов. Освен с попфолк изпълнители съм танцувал в клип и на Владимир Ампов-Графа. Всички бяха земни хора. Парите, които спечелих от участията, инвестирах в танци.
– Завършили сте специалност „Публична администрация“. Студент сте трети курс в ЮЗУ, успоредно с това сте ръководител на школа за модерни танци, преподавате хореография в няколко училища. Лесно ли се работи с деца в днешно време?
– Първата школа по брейк танци и хип-хоп я създадох в село Самораново с помощта на училището и читалището. Записаха се много деца, които с голямо желание тренираха брейк танци. Тогава беше времето на т.нар. секти и родителите идваха да видят защо децата са им толкова заинтересувани от заниманията в школата, но после нещата се успокоиха. Сега освен че съм ръководител на школата по модерни танци „Денс Машийн“, преподавам хореография в няколко училища в Дупница и в село Самораново. През времето на социализма не се допускаше млад човек да консумира алкохол в заведение. А сега, въпреки че има вечерен час, в нощните заведения има все повече ученици, даже седмокласници… Въпреки че се работи от страна на родители, учители, психолози в училищата, трудно ще спрем.
– Съпругата Ви специализира кардиология в Германия, преди време и двамата сте живели там. Какво работехте?
– Със съпругата ми д-р Таня Димитрова се познаваме още от младежи. Тя тренираше танци при мен. Оженихме се, имаме две деца – момче и момиче, които учат в СУ „Свети Паисий Хилендарски“ в Дупница. През 2009 г. със съпругата и децата заминахме за Германия, в град Кемниц, бившия Карлмарксщат. Съпругата ми специализира в България вътрешни болести, а в момента специализира в Германия кардиология. В Германия започнахме от нулата. Съпругата ми работеше в болница, аз работех в кухнята на един хотел, чийто собственик беше българин. А успоредно с това преподавах брейк танци в едно читалище и училище в града. Читалищата в Германия са с богата материално-техническа база, а физкултурните салони в училищата са на такова високо ниво, както във висшите училища по спорт.
В Германия има ред и дисциплина. Там нямаш право да паркираш лекия си автомобил назад, защото ще опушиш цветята… Когато се прави ремонт на пътя или тротоара, всичко се прави прецизно и не остават видими белези след това. Няма дупки по пътищата. Навсякъде е чистота. Германецът работи по-бавно от българина, но за сметка на това е прецизен и точен. Четиричленно семейство не може да живее в жилище под 75 квадрата. Голяма част от германците живеят в жилища под наем, но имат домакин, градинар, който се грижи за жилището им. Според закона всеки, който живее и работи в Германия, когато изпадне в несъстоятелност, му се полагат по 400 евро джобни на месец. Един висшист в Германия не може да започне на заплата за среднист. В Германия се дават нисколихвени кредити и младите семейства могат да обзаведат дома си спокойно, а и да започнат собствен бизнес.
Освен в Германия съм бил в Холандия, в Амстердам, градът на лодките и купоните. Бил съм и в Италия, но там личи кризата, има много просяци и емигранти. Възхитен съм от Лугано. В Австрия видях много красиво подредени малки градчета, с красиви къщички и развито селско стопанство. Хората си гледат спокойно в дворовете овце и кокошки… Живеят спокойно и щастливо.
В Германия изкарах 6 години и се върнах, защото майка ми беше болна. И така сега съпругата ми е лекар в Германия, а аз с децата съм тук, в Дупница. Съпругата ми си идва през отпуските, а и ние ходим през ваканциите при нея. Предпочитаме средното си образование да завършат в Дупница, а след това те ще си решат къде и какво да учат.
– Какво ще посъветвате младите хора, които имат желание да заминат за чужбина?
– Сега съм на 48 години, а когато реших да замина в Германия, бях на 40 години. Със сълзи на очи си взимах довиждане с моите приятели. А те ми казваха: „Сашо, Дупница и България няма да избягат, опитай късмета си“. Младите хора, които имат желание да заминат за чужбина, бих посъветвал да заминат, да поработят, да видят какъв е животът там, но един ден да се върнат в България.
НИКОЛАЯ ИВАНОВА
