Кикбоксьорката Алисия Сусанина e един от фаворитите за „Спортист на годината” в Дупница за 2021 г .Тя е родена в с. Ресилово, община Сапарева баня. В момента е ученичка в 9-и клас на ПГ по облекло в Дупница. От 4 г. се занимава с този считан за мъжки спорт в СК „Патриот“ в Дупница и вече е европейска и републиканска шампионка. Преди изцяло да се отдаде на кикбокса, Алисия пее народни песни и свири на гъдулка.
– Здравей, Алисия! Как мина за теб тази спортна година, има голям шанс да я приключиш като „Спортист на 2021г.” в Дупница?
– Не зная дали ще бъда избрана, но ще бъда горда, ако това се случи. Тази година беше най-добра за мен в спорта. Два пъти ходих на европейски първенства. На първото не можах да взема златен медал. То беше в Карловац, Хърватия. На второто, което се проведе през ноември в Будва, Черна гора, „мачках“ противничките си – две рускини, които бяха много добре подготвени, здрави и силни момичета, но не им се дадох. Бия се в категория до 60 кг. Нахъсана съм за победи. Нищо друго не може да ме накара да ставам сутрин в 7 часа, само тренировките по кикбокс.
– За какво мечтаеш, докъде искаш да стигнеш в този мъжки спорт?
– Искам да стана световен шампион и след това да отида в професионалния кикбокс. Мечтая да настигна Кубрат Пулев и да се бия на ринга като професионилист. Мисля, че имам сили да стигна дотам. Мотивацията ми е много голяма. Спортът ми даде много, станах по-дисциплинирана и целеустремена. Преди да започна сериозни тренировки, бях по-плаха, плачех за всичко, сега не е така, не плача, а действам.
– Идва момент, в който се напуска спортът, замисляла ли си се след това накъде ще поемеш?
– Искам да стана треньор по кикбокс. Като завърша средното си образование, ще запиша да следвам специалност „Психология“. Тя ще ми е от полза в треньорската работа, а и все повече хора се нуждаят от психологична помощ, като наблюдавам възрастните. Някои смесват работата на психолога с психиатъра и не желаят да ходят да търсят помощ, но не е така.
– Кой те заведе в залата за тренировки, родителите ти съгласни ли са да тренираш кикбокс?
– Често ходех с брат ми Николай на неговите тренировки в залата. Научих се на много неща от него. Почти бях подготвена, когато отидох в 5-и клас и се записах да тренирам в СК „Патриот“. Родителите ми ме подкрепят, особено татко. Той е твърдо зад мен и ме подкрепя, майка ми също, разбира се, въпреки че тя искаше да се развивам в народното пеене и свирене на гъдулка.
– Как те гледат съучениците, след като се върна с европейска титла? Момчетата не се ли страхуват от теб?
– Съучениците ми се радват за моите успехи. Не съм забелязала някой да злобее. Момчетата се държат добре с мен, нямам проблеми. Треньорът ми Кирил Чакъров ни учи да се бием само ако ни нападнат и сме в безизходица. Не означава, че като съм добра в кикбокса, трябва да показвам мускули и да бия всички наред.
– Разкажи ми кога си пяла, свирила на гъдулка, сега европейски шампион по кикбокс, а си само в 9-и клас?
– Бях в трети-четвърти клас, когато започнах да пея народни песни. Пяла съм и самостоятелно на сцената със съпровод на гъдулка. Известно време ходих на уроци по гъдулка при музиканта от Сапарева баня Иван Начов. Справях се добре, но усещах, че не е моето. За това се записах да тренирам, там е моето място, в залата.
– Каква музика обичаш да слушаш? Свириш ли понякога на гъдулката ,като имаш време от тренировки?
– Обичам руска музика, английска, народна… Гъдулката не съм я пипала, откакто се захванах със спорта, нямам време, а и желание.
– Наближава един от най-светлите християнки празници – Коледа, какво ще си пожелаеш на теб и на близките?
– Пожелавам на мен и семейството ми да сме здрави, като е здрав, човек може да постигне всичко. Здраве и късмет желая на всички приятели и близки.
Записа ЙОРДАНКА ПОПОВА
Алисия преди битка
Победата в Будва, Черна гора
Алисия като самодейка към читалището в с. Ресилово
