Най-дълбинният мотив за дейността на ВМРО след Първата световна война (1914-1918 г.) е размахът на бесния терор и етнокултурен геноцид над македонските българи, установен от сръбските окупатори във Вардарска Македония.
Стоян Бояджиев, пръв председател на възстановената след 1989 г. ВМРО: „В Македония е била дислоцирана по гарнизоните 40 000-на редовна сръбска армия. Жандармерийският корпус е в състав от 11-12 000 души. Трябва да се има предвид, че в цяла Югославия е имало на служба 17 060 жандармеристи. Докато в останалата част на Югославия се падало по 1 жандармерист на 1570 души, то в Македония 1 жандармерист се падал на 102-ма жители; т.е. 15 пъти повече жандармерия е настанена в Македония. Всъщност войската, жандармерията и контрачетите били в непрекъсната война с местното население и четите на ВМРО“.
ПРОТОГЕРОВ СЪЗДАВА АГЕНТУРАТА НА ВМРО
Личността, която изгражда разузнавателната мрежа на ВМРО, е генерал Александър Протогеров, член на ЦК, наравно с Тодор Александров и Петър Чаулев (до 1924 г.), както и по-късно – до гибелта му на 7 юли 1928 г.
Том 4 на „Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи“: „На Протогеров е заслугата за организирането на информационната разузнавателна служба в окупирана Македония, България и цяла Европа. Благодарение на него редовно постъпват ценни оперативни сведения за националното обезличаване на македонските българи, за културния, икономическия и политически живот в областта, за противниковите въоръжени сили и шпионаж и др. Особен интерес е отделено на „контрашпионажа в София и провинцията“, като специалните органи следят бивши или настоящи комунисти, земеделци, федералисти, членове на ВМРО(обединена) и др. Разузнавателната служба пряко обслужва своеобразната външна политика и захранва културноинформационния фронт на ВМРО“.
Визирайки конгреса на ВМРО в Сърбиново (днес с. Брежани, Благоевградско), февруари 1925 г., Благой Видов (деец на ВМРО и журналист) изтъква: „На генерал Протогеров останаха неговите отдели, които ръководеше в предишния ЦК с Т. Александров. Между отделите, които ръководеше генерал Протогеров, са шпионажът и контрашпионажът, а така също и стопанският отдел“.
Ив. Михайлов несъмнено е голям конспиратор. Но само в областта на тероризма. Съвсем друго било създаването на разузнавателна мрежа, обучение и вербуване на агенти с тактическо и стратегическо значение. И най-важно, широта и прецизност на погледа при отчитане международната ситуация, планирането и провеждане на секретни операции. Един факт подсказва разликата между двамата. Акад. Георги Марков. „Обзет от желание за големи покушения, Ив. Михайлов предлага на 27 март 1927 г. да бъде спрян влакът на крал Александър с „набег“ на група смелчаци в теснините на Вардар. Ударът би могъл да се нанесе светкавично и с „голям ефект в света“. Той изрично забелязва на Протогеров, че в действие трябва да бъде вкаран опитният терорист Владо Шофьора, готов за такива работи. Генералът обаче възразява, че ако „пукне адската машина“ и загине кралят, България ще бъде окупирана“.
Генералът бил прав. Ньойският договор (1919 г.) практически лишава България от авиация и артилерия, драстично съкращава армията. 150-хилядна сръбска армия срещу 20-хилядна леко въоръжена българска армия! Един такъв ход на ВМРО би дал отличен повод на Югославия да нахлуе и окупира част от България.
Малцина знаят: екзекуторът на сръбския крал Александър в Марсилия (9 окт. 1934 г.) Владо Черноземски, изпълнил перфектно задачата по заповед на Иван Михайлов, всъщност е откритие на ген. Протогеров. Има запазено секретно донесение от 30 юни 1927 г. до ген. Протогеров. В него Владо дава оценка на агент на име Д. Стоев, разследващ лице с псевдоним „Атанас“, оказал се двоен агент, избягал в Белград.
Част от донесението: „Здравей, Дедо Ангеле. При пристигането ми във Видин, предадох казаното на „Кючука“ и той ми обеща, че ще направи нужното… Относно Димитър Стоев – това лице ми се вижда една опитна лисица, във всяко отношение. За целата тая работа, ако иска нещо да ви шокира, изпратете ми специални инструкции. Също и на „Кючука“ да му се внуши да мога и аз да съм в течение на целата работа, или да остане ние сами да се погрижиме за всичко; само да ни дадат в некои случаи морални съдействия…
30/VІ.[19]27 Видин. Мили привети: /п/ Вл. Черноземски“.
Документът показва Владо Черноземски в друга светлина: опитен контраразузнавач, разкриващ шпиони и двойни агенти. Той бил специално обучен от Константин Попатанасов, личен секретар на генерала. Роден в разложкото село Елешница, офицер, войвода на ВМРО.
Бл. Видов: „Коце Попатанасов по разпореждане на Протогеров подготвя всички чети преди заминаването им във вътрешността, а полигонът, както сам свидетелства секретарят [на Протогеров], бе село Брезница, близо до сръбската граница. Обучавах ги на стрелба с пушки и револвери, хвърляне и възпламеняване на бомби и пр. Предавах им направата и зареждането на адски машини с часовници и фитили. Учих ги как да подслушват телефонните разговори на противника“. Секретният лагер се намирал до с. Брезница (след 1971 г. Горна Брезница), община Кресна, Благоевградско.
Есента на 1927 г. стартира нова серия възмездителни акции в Югославия. Зад тях стои ген. Протогеров. Проф. Илчо Димитров: „Към средата на септември бяха открити цяла серия атентати във Вардарска Македония. На 5 октомври 1927 г. в Щип бе убит генерал Ковачевич. Българо-югославската граница беше затворена. Заговори се за югославска окупация на крайграничните райони, включително на мини Перник. ВМРО се активизира, за да не се допусне по-нататъшен прогрес в отношенията между София и Белград“.
Иде ред на отявления българомразец Велимир Прелич, полковник от сръбската полиция и юридически съветник на губернатора на Вардарска бановина. По негова заповед на Скопския студентски процес (ноември 1927) срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация подсъдимите са подложени на жестоки изтезания – стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското си самосъзнание. Възмездието го настига на 13 януари 1928 г. Голямата патриотка Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите. Прелич умира в болница три дни по-късно.
Ген. Протогеров превъзхождал всички във ВМРО. Освен доказани командирски качества в двете Балкански и Първата световна война създава и ръководи българското военно разузнаване, а след 1920 г. – външното разузнаване и контрашпионажа на ВМРО.
УБИЙСТВО НА ГЕНЕРАЛА – МОТИВИ И ПРИЧИНИ
Генералът обаче допуснал кадрова грешка с фатални последици. В качеството на единствен пребиваващ в България член на ЦК на ВМРО (след гибелта на Александров) на 3 септември 1924 г. подписва Окръжно, с което дава на Ив. Михайлов извънредни пълномощия, с което му развързва ръцете за безконтролно кърваво елиминиране на негови противници. Загиват оклеветени десетки невинни. В разрез с Устава и правилника на ВМРО, с традициите го назначава за секретар на ЦК, както и за едноличен отговорник за Спомагателната организация, както тогава наричат Серския революционен окръг, изходна база към Вардарска и Егейска Македония.
Постепенно Ив. Михайлов се превръща в едноличен лидер на Организацията, чийто статут е закрепен на конгреса в Сърбиново. Там дето в кулоарите на конгреса върху Протогеров тегне подозрение, че „има пръст“ в убийството на Т. Александров. Гнусната клевета води до намаляваща тежест и влияние в организацията. „Асистиран“ от по-млади членове на ЦК, на фона на безхарактерния Георги Попхристов, ярко изпъква свръхамбицизният Ив. Михайлов.
През 1926 г. Протогеров предлага коренна реформа на ВМРО, посрещната на нож от противниците му. Тя цели да снижи корупцията на всички нива. Бл. Видов, съвременник на тогавашните събития, сочи: „Не можем да се съмняваме, че старият генерал е преустроил своето съзнание и е прегърнал изцяло статута на бившата ВМОРО. Горното становище на генерал Протогеров, което е становище на старата Гоцево-Дамева ВМОРО, плашеше не само Иван Михайлов, но и господарите му. Ако се приемеше становището на генерал Протогеров, то трябваше да се разтури цялата мрежа от платени „нелегални“ органи, не само в Пиринския край, но и голям брой групи в цялата страна. След като става известно становището на генерал Протогеров, че ВМРО наистина трябва да стане вътрешна, а не външна, каквато съществува от 1919 г., тази огромна маса от платени мекерета, негодна за каквато и да е трудова дейност, настръхна и запротестира, обвинявайки Протогеров, че иска да разтури организацията.
Ив. Михайлов действа светкавично. Изпраща до свои приятели и поддръжници из цялата страна предложенията на генерала с поръчение да дигнат глас на протест срещу злонамереното изказване на Протогеров. И постига целта. „И пропагандната машина бе завъртяна във вреда на генерал Протогеров, а на Иван Михайлов създаваха изкуствено авторитет“.
Март 1928 г. в подготовка за предстоящия общ Седми конгрес на ВМРО на предварителни съвместни заседания на ЦК и ЗП (Задгранично представителство) на ВМРО срещу Ив. Михайлов застават Ал. Протогеров, Георги Попхристов и членовете на ЗП Наум Томалевски, Георги Баждаров и Кирил Пърличев. Очертава се поражение за Ванчо на конгреса. Затуй със всякакви уловки и интриги го отлага максимално във времето.
През април генералът получава предупреждения: Ив. Михайлов му крои нещо. Сигналите са от ген. Иван Русев, бивш вътрешен министър в двете правителства на проф. Ал. Цанков (1923-1926) и от външния министър Христо Калфов.
Трагичният финал бил неизбежен… В мъглата на подготовка на конгреса на ВМРО, на 7 срещу 8 юли 1928 г. на ъгъла на улиците „Йоан Екзарх“ и „Цар Самуил“ в 3,40 ч. терористична група, ръководена от К. Дрангов, ранява смъртоносно Протогеров. Генералът предава Богу дух в Александровска болница в 5 часа сутринта на следващия ден.
Как реагира Белград на новината?
Бл. Видов: „Докато българският печат се пазеше от коментари, знаейки, че за такива убийства корените са по-дълбоки, белградските вестници още на 8 юли поместиха с открита радост съобщението на югославянската агенция „Авала“ за убийството на Протогеров. А в. „Политика“ помести портрета на Протогеров с четническа униформа, нахвърляйки се с голяма ярост срещу него и правейки с открито злорадство предвиждането, че убийството ще предизвика междуособни и братоубийствени борби не само всред македонските революционни среди, но и всред македонската емиграция в България. Това пророчество на белградския вестник се споделяше и у нас“.
И се „случва“ неизбежното: стартира първата
КЪРВАВА ФАЗА НА БРАТОУБИЙСТВАТА.
„Патриотизмът – казва Самюъл Джонсън (1709-1784) – е последното убежище на негодника. Таз мисъл 1997 г. Бжежински „разчита“ съгласно политическата конюнктура след гибелта на СССР, заменяйки думата „патриотизъм“ с „национализъм“.
В наш’та тема двете думи имат особена валидност. Национализмът (позитивният) ще определя профила и смисъла на течението на Ив. Михайлов, а „патриотизмът“ на протогеровистите се трансформира в родоотстъпничество. Де факто течението с име „протогеровисти“, петни името на генерала патриот, нямащ нищо общо с тях. Оглавено от запасния член на ЦК Петър (Перо) Шанданов, години наред ще обслужва Белград и ВМРО(об), креатура на БКП, Коминтерна и Кремъл.
Шест дни след гибелта на Протогеров, новина от Белград намира широк отзвук в България и света. Атентат срещу шефа на сръбското разузнаване и контраразузнаване Жика Лазич.
Бл. Видов: „И по-рано, когато застана начело на ВМРО, Иван Михайлов е използувал всякакво външно събитие, за да си създаде престиж сред българската общественост. Сега, когато съществуваше смущение сред македонската емиграция, тъй като бяха минали шест дена от убийството на Протогеров, за Иван Михайлов дойде едно много изгодно външно събитие, което той побърза да използува. Това бе атентатът срещу Жика Лазич в Белград на 13 юли 1928 г. В собствения му кабинет атентаторът Иван Момчилов, родом от Неврокоп, сега Гоце Делчев, тежко нарани гробокопателя на Македония, известният главорез Жика Лазич и след това сам се застреля. Въпреки че белградските вестници сипеха хули срещу Протогеров като организатор на атентата, т.е. подготвен още преди смъртта му, софийският печат, като по подадена команда, приписа атентата като дело на Ив. Михайлов. Това създаде голям кредит на амбициозния ръководител на ВМРО и случаят дойде тъкмо навреме, когато емиграцията бе смутена и раздвоена. За неориентираните граждани това бе достатъчно да дадат кредит на Иван Михайлов и сметнат, че нелегалната организация върви с него, че там е силата, ВМРО, която върши атентати в Сърбия и в сърцето на Белград“.
Новината за убийството на ген. Протогеров заварва Шанданов в Свиленград. На 8 юли се прибира в София и участва в разговори с члена на ЦК Георги Попхристов и представителите на ЗП на ВМРО, след което приема да замести убития Протогеров в Централния комитет.
Първоначално Ив. Михайлов се опитва да предотврати разкола на ВМРО. Няколко дена след погребението на Протогеров, на 15 юли, изпраща при Шанданов делегация, която му предлага да се върне при него и заеме овакантеното място в ЦК на ВМРО. Пред делегатите Петър Колищърков, Сотир Нанев и Кръстьо Велянов Шанданов се държи нагло, оскърбително: „Вие с целия ли си акъл сте, да ми предлагате съюз и помирение с един узурпатор, с един мерзавец и лакей? Михайлов е отречен от историята на македонското революционно движение. Най-добре е да го посъветвате да се махне от организацията и изобщо от България… Не, с Иван Михайлов ортаклък не правя, с него ще водя война и ще победя“.
Отказът на Шанданов е обсъждан на съвещание между Ив. Михайлов и пратениците. Защо Перо отказал на Ванчо? Несъмнено има личен мотив. С грандоманско самочувствие, предпочита да се съпостави с другия, безхарактерен член на ЦК – Георги Попхристов. Но той нямал амбиция да заеме първо място. Това положение помага на властострастния Шанданов да изплува на повърхността. И той бързо заема мястото на вожда. Амбиции го окрилят, убеден, че е силен и може да се пребори с Иван Михайлов. Но тук фатално греши… В интелектуален, организационен и конспиративен план Ванчо решително го превъзхожда.
Фаталният разкол на ВМРО бил неизбежен. Ванчо осъзнава: щом като Шанданов не приема направеното му предложение, е опасен и следва да се вземат мерки…
Но Перо научил какво му готвят. На 20 юли 1928 г. свиква съвещание, на което присъстват бившият член на ЦК на ВМРО Г. Попхристов, членовете на ЗП, войводи, четници, терористи, неколцина важни общественици. Сбирката е в къщата на „сенчест деец“ (Мишо Шкартов) на улица „Беласица“ 22. Шанданов поискал да бъде премахнат Иван Михайлов и някои от приближените му. След това да се свика конгрес, който да избере нов ЦК на ВМРО, при който протогеровистите да имат пълна власт над организацията.
Бл. Видов, благодарение лично приятелство с Мицо Чегански, участник в съвещанието, описва как е взето решението за насилствено отнемане базата на Ив. Михайлов. „Всички са били на мнение, че трябва да се действува бързо и преди всичко първа задача е да се отнеме от Иван Михайлов Петричкия окръг, за да стане тяхна организационна и икономическа база, както за преминаване към вътрешността, така и за да се държи в респект македонската емиграция в България. Струмишкият войвода Пандо казал: „Змията е в Петрички окръг и там трябва да я смажем, за да остане окръгът наш“.
Така се стига до юндолската експедиция, иронично наречена от Ив. Михайлов
„ПОХОДЪТ НА ГОЛЕМИТЕ ШАРАНИ“.
Четническият поход към Петричко трябвало да мине от Белово през Юндола към Разложко и Неврокопско. На 23 юли Петър Шанданов и Мишо Шкартов посрещат в Белово четите на Борис Изворски, Пандо Струмишки, Лазар Христов, Георги Гевгелийски и Димитър Димашев, наброяващи общо 33-ма души. След това четите са изпратени през Лъджене, Разлог и Неврокоп към Петричко. Четите са разбити при Юндола на 25 юли от четата на Стоян Вардарски и Георги Настев, като в сражението е убит Пандо Струмишки, 13 четници са пленени и впоследствие убити, а няколко четници успяват да се спасят с бягство.
Трагичният изход на „похода“ бил предварително обречен. Ив. Михайлов научил какво му „готвят“. Бл. Видов: „След двудневно престояване в Белово на 27 юли групата от нелегални лица, които гостуваха на Ташко Янакиев, с камионетка заминават за Юндола. Заминават там и Перо Шанданов, Мишо Шкартов и Мицо Чегански… Защо била избрана къщата на Янакиев в Белово като явка за хората на Шанданов впоследствие дълго се размишлявало. Защото веднага след заминаването на групата Т. Янакиев, като стар приятел на Т. Александров и човек с чувства към Михайлов, още същия час заминава за София, за да се види с Михаил Монев, поставен от Михайлов като член на ЗП на ВМРО. Той осведомява до най-малките подробности за движението и намеренията на групата, тръгнали за Юндола. Монев веднага взима телефонна връзка с Иван Михайлов, който по това време бил в Горна Джумая (днес Благоевград), и го уведомява за случая и за донесението. Ив. Михайлов приключил разговора по телефона с думите: „Значи и големите шарани са заминали за окръга. Това да бяхме го искали, нямаше да стане“.
РАЗЛОГ: СЪВЕЩАНИЕ В КИПРЕВАТА КЪЩА
28 юли 1928 г. След разговора със София Ив. Михайлов дава бързи нареждания до хората си в Разлог, Белица и Якоруда и същия час с [автомобил] „Щайер“ потегля за Разлог. С него заминават Иван Караджов и Йордан Гюрков. Отсядат в къщата на Благой Максимов, околийски ръководител в Разлог. Там го посрещнали Кирил Дрангов, Жоро Настев, Страхил Развигоров, Динката Василев и др. Сбирката е в знаменитата Кипрева къща, дето през лято 1869 г. Васил Левски основал първия революционен комитет в Македония.
В къщата на Максимов К. Дрангов докладвал за взетите мерки за осуетяване плановете на Шанданов и групата му. Ив. Михайлов бил успокоен, че съгласно набързо изработения план за действие и контраудар, организацията е готова и за нападение: Стоян Вардарски с чета е вече заминал за Юндола, а от Якоруда ще излязат около 50 души верни хора.
След като изслушал доклада на Дрангов, време за губене нямало. Веднага с колата Ванчо заминава за Юндола. Там го посрещнал Стоян Вардарски, който бил вече заел сигурни позиции и организирал засади, в които очаква да попаднат хората на Шанданов; на първо място Пандо Струмишки и Борис Изворски. Ив. Михайлов се заинтересувал за Перо Шанданов и Мишо Шкартов, но по донесението на Вардарски, били заминали за Чепино-Лъджене. „Ах, хитреци – казал Михайлов – но и от там няма да ми отбягнат“.
Благой Видов, тогаз кореспондент на в. „Македония“ за Петричко, описва как е организирана клопката. Стоян Вардарски си послужил с една „лека жена“ (всъщност „Мата Хари“ за специални поръчки), знаейки слабостите на Пандо Струмишки към женския пол. На 28 юли сутринта фаталната жена пристига във вилата на Н. Бояджиев и се представя за коруртистка, която е отседнала в една помашка кошара, намираща се на около три километра далече. Представила се, че е тръгнала да направи сутрешна разходка и случайно се отбива във вилата. Пандо Струмишки влезнал в разговор с нея и когато да си тръгне жената, предложил й да я изпрати. Тя, разбира се, не отказала. Това е било и капанът за залавяне на войводите. След малко Пандо Струмишки тръгнал с жената напред, а след тях на около триста крачки вървели хората му. Когато стигнали на вододела, тя казала на Пандо, че се налага да се отбие в квартирата си, за да си вземе някои неща, и след това ще продължат пътя си…
Но току-що се отделила около 10 крачки и срещу Пандо Струмишки се изстрелват град от куршуми. Пандо ляга, за да се отбранява, но усеща, че е ранен. Въпреки това изважда револвера и стреля по нападателите. Другарите на Пандо се притичват на помощ, но и срещу тях започва усилена стрелба. Пръскат се и заемат позиции и почват да стрелят по нападателите, като си служат и с бомби. Пандо обаче е в неизгодно положение. Без пушка и без бомби. Тръгнал само с пистолети, макар и три. Другарите на Пандо нямали друга възможност да му помогнат, освен да привлекат вниманието на противника, като открият огън. След отчаяна борба Пандо пада убит.
Не по-различна е съдбата на Пандовата чета. След едночасова стрелба, на 28 юли при залез слънце михайловистите прибегнали към хитрост и измама. Водачът на групата Стоян Вардарски се появил с бяла кърпа и предложил примирие, за да не се „проливало братска и другарска кръв“. Борис Изворски и другите повярвали на стария си „другар“, спрели стрелбата, извадили затворите на пушките и се отправили към противниците си. След обичайните прегръдки и целувки, за изненада на предалите се четници, от всички страни излезли от гъсталаците други въоръжени лица и ги заобиколили. От тях по една много голяма случайност успели да се измъкнат от клопката само Димашев, Тано генерала и Христо Рутев „За цялата тази история ми е разправял Димашев“ – пише Бл. Видов.
Пленени били 13 души, между които Борис Изворски, Борис Козов, Ив. Бабунчето и др. Всички заловени били вързани с въжета и закарани в Рила и впоследствие обесени. Само трима, по чудо спасили се, успели да се доберат до Лъджене. Там намерили Перо Шанданов, Мишо Шкартов и Мицо Чегански и разказали на шефовете цялата история с убийството на Пандо, начина, по който били измамени от Стоян Вардарски. Перо и Мишо, разбирайки, че планът е издаден и има опасност за главите им, поръчали да дойде кола и напуснат Лъджене. Колата пристигнала и шестимата (Перо, Мишо, Мицо и тримата късметлии) потеглили за София и пристигнали сутринта на 29 юли.
На 30 юли 1928 г. в Разлог Иван Михайлов свиква съвещание, на което присъства и бившият санданист Йонко Вапцаров. Бл. Видов: „Пред мен и Матей Гърданов, съдържател на луксозния аперитив „Червена рибка“, Йонко Вапцаров ни разказа някои неща: „Съвещанието – каза ни бай Йонко – се състоя в къщата на Благой Максимов. Бяхме около 20 души. Иван Михайлов, доволен от извършената контраакция в Юндола, заяви: „Виждате ли, че моето предупреждение се сбъдна. Ако не бяхме взели мерки и ако не бяхме организирали помаците от Якорудския район, отрепките на Перо щяха да проникнат в окръга и може би щяха да намерят привърженици“.
„След като говори за нуждата от по-голяма бдителност – продължи разказа си бай Йонко – аз зададох на Ив. Михайлов въпрос: „Нямаше ли възможност тези млади хора, предали се сами на Стоян Вардарски, да се запазят и да не се пролива братска кръв?“. На този ми въпрос се нахвърлиха като оси Иван Караджов, Страхил Развигоров, Димката Василев и др. След това съвещание за мен стана ясно, че моето място не е при Иван Михайлов, и затова отидох при протогеровистите“.
ВАНЧО УСТАНОВЯВА ПЪЛЕН КОНТРОЛ
над организациите на македонската емиграция?
Националният комитет (НК) излиза с призив към македонските братства да запазят спокойствие и неутралитет по отношение на събитията във ВМРО. След известни сътресения легалните организации на македонските българи, парламентарната група, Илинденската организация, студентското дружество „Вардар“, Македонския женски съюз, МСС в чужбина и ММТРО в Македония, малко по-късно и МПО в САЩ и Канада застават на страната на ВМРО начело с Ив. Михайлов с убеждението, че именно тя продължава борбите за освобождение на Македония от сръбско и гръцко робство.
Важна причина дейците на МСС в чужбина и на ММТРО във Вардарска Македония да вземат страната на ВМРО (Ив. Михайлов) е, че оттам получават стипендии и средства за своята дейност. Така Ив. Михайлов установява пълен контрол над легалните и нелегалните организации на македонските българи. Дейците на МСС в чужбина и на ММТРО във Вардарска Македония вземат страната на ВМРО (Ив. Михайлов) защото считат, че тя продължава борбата срещу сърби и гърци в Македония.
За разлика от крилото на Ив. Михайлов, имащо финансов ресурс, проблемът с парите във ВМРО (П. Шанданов) тежи като воденичен камък. И води до отлив на видни интелектуалци, опозиционери на Ванчо. Като Мишо Шкартов, който влиза „на заплата“ във ВМРО(об).
Ключов останал въпросът за системно отлагания конгрес на ВМРО. Загрижени от разрастването на кризата във ВМРО и бежанските организации, на 12 юли 1928 г. НК назначава помирителна комисия, в която влизат Ив. Хаджов, Г. Кондов и Л. Томов. Комисията се среща с представители на двете страни, но поради отказ да приемат каквито и да било аргументи за помирение, мисията пропада.
На същия ден делегати, избрани за конгреса от Струмишки и Серски революционен окръг, изпращат писмо до членовете на ЦК Ив. Михайлов и Г. Попхристов, до ЗП и до делегатите от петте революционни окръга за свикване на конгрес на базата на окръжното от 28 март 1928 г., подписано от тримата членове на ЦК“.
На 15 юли 1928 г. с писмо Иван Михайлов отговаря, че е „съгласен да се свика VІІ общ конгрес на ВМРО“. Георги Попхристов и ЗП отказват да дадат отговор. Ново писмо от част от делегатите, събрали се в Горна Джумая, е изпратено по специална делегация до Г. Попхристов и ЗП на 20 юли 1928 г. Вместо отговор ЗП изпраща апел до делегатите да не правят конгрес в нарушение на устава и правилника на ВМРО. След този отказ на 21 юли 1928 г. всички делегати се събират в с. Покровник, Горноджумайско, където в местното училище е открит конгресът. Сформирана е тричленна комисия за проверка на пълномощията, а след това и бюро на конгреса в състав: Ив. Караджов – председател, секретари С. Развигоров, Б. Бунев и подпредседатели – Ил. Попилиев и Кр. Лазаров. Присъстват делегати от три революционни окръга: Скопски, Струмишки и Серски. На конгреса е избран нов ЦК на ВМРО, в който влизат Ив. Михайлов, Ив. Караджов и Стр. Развигоров. За запасни членове са избрани Й. Гюрков, Вл. Куртев и Ив. Попевтимов.
Де е ключът за победата на Ив. Михайлов? Защо, макар раздвоено, мнозинството на македонската емиграция застава на негова страна? „Защото – изтъква Бл. Видов – Иван Михайлов побърза да вземе това, което представлява витрина: Националният комитет на македонските братства и печатния орган в. „Македония“. Тия два института бяха достатъчни за Михайлов да покаже пред българската общественост, че емиграцията е отишла заедно с него. И друго важно обстоятелство, което Иван Михайлов използуваше: това бе връзката му с правителството на Ляпчев (родом от Ресен, Вардарска Македония) и военното министерство. А за тогавашния софийски печат, който при такива случаи даваше тон, беше достатъчно, за да даде вяра и кредит на това, което се счита за официално. Комюникетата на представляваната от Иван Михайлов нелегална организация намираха широк достъп в пресата, а това беше една привилегия за него“.
Загубил, Перо Шанданов фанатично и твърдолинейно разширява фронта на борбата: срещу Двореца и Военната лига. А финансовият дефицит го превръща в платена сръбска подлога, т.е. национален предател.
Есента на 1928 г. стартират първите братоубийства. На 12 октомври пред кафене „Феникс“ (бул. „Дондуков“) са нападнати Пецо Трайков и Кръстан Поптодоров – хора на Перо. Но вместо тях михайловистите улучват неколцина случайни граждани, спрели се за момента пред кафенето. Като изпечени терористи, Пецо и Кръстан бързо се окопитват, изваждат пистолети и почват да стрелят срещу нападателите; успяват да убият двама от тях. При стрелбата загиват 7 души, а леко ранен е Кр. Поптодоров. Полицията задържа нападнатите Кръстан и Пецо и още същата вечер ги освобождава, без да им вземе оръжието.
Този факт ядосва Ив. Михайлов. На другия ден нарежда на Михаил Монев (женен за София, сестра на водача на ВМРО Т. Александров – бел. Н.С.) да влезе във връзка с министър-председателя Андрей Ляпчев, който е и министър на вътрешните работи. Ляпчев му казал: „Кажи на Ванчо да кара умната, тъй като аз не мога да вземам открито страна“. След разговора Монев отишъл в къщата на Бл. Гразданов, дето бил на квартира Ив. Михайлов. Докладвал му казаното от Ляпчев. „От което той не остана доволен. През цялото време крачеше мрачен в стаята“, споделя Монев.
На Бл. Видов дължим принципно точната оценка за коренната отлика между михайловисти и протогеровисти. „За мен бе ясно, че без да са се зарегистрирали михайловисти, протогеровисти и македонска левица, духовно съществуват. И трябва да се признае, че само михайловистите са против македонската нация. Болшинството от протогеровистите са за македонската нация, а за съжаление и някои от левицата, между тях и видни партийни деятели“. Визира Димитър Влахов и Вл. Поптомов.
Протогеровистите, просещи външно финансиране, се сриват по онова мерзко нанадолнище, наречено „национално предателство“. Ставайки сърбо-еничари.
В брой 1/2010 година списание „България-Македония“ публикува ценно свидетелство за генезиса на братоубийствата, настъпили след подлото убийство на Т. Александров. За първи път достоверен източник разкрива намесата на Гемето, а чрез него и на югославските тайни служби в София. Методи Янчулев, комуто писмено се доверява в предсмъртна изповед Никола Велев, привежда показателен факт. „През 1929 г. – признава Велев – аз се завърнах окончателно в София. Доста години по-късно Атанас Наумов Томалевски (Анци) ми довери, че през 1928 г. след убийството на Протогеров, между Гемето (д-р Г. М. Димитров) Перо Шанданов и Кръстан Поптодоров е била установена връзка и че всеки месец Перо Шанданов и Кр. Поптодоров са получавали от Гемето по 200 хил. лева за издръжка на тяхната терористическа група, която да продължи македонската междуособица и убийствата по улиците на София и други градове. Анци с голямо стеснение ми призна, че и той получавал ежемесечно от Перо Шанданов и Кръстан Поптодоров пари, и тръпнел от смущение как би обяснил постъпката си. Убеждението на Анци било, че Гемето е получавал тези пари от югославския консул в София Джорджевич, който завеждал югославското разузнаване в България. Целта на плащанията била да се поддържа македонската междуособица и кръвопролитията по улиците на София, които да отчуждават и очернят симпатиите в България към македонската освободителна борба и към ВМРО и оставят убеждение за несигурност на човешкия живот в България“.
НИКОЛА СТОЯНОВ
