Честването на 100 години организиран футбол в Благоевград събра на стадион „Христо Ботев“ десетки ветерани на „Пирин“ от различни поколения. Част от тях хилядите фенове, заели местата си по трибуните, видяха отново на терена, а други останаха край игралното поле и така бяха по-удобни за разговор, снимка или селфи. Празникът, организиран от зелено-белите фенове, след като се разбра, че плановете на клуба и общината отлагат годишнината за края на април 2023 г., наистина се получи и хората си тръгнаха доволни и заредени с положителна енергия от шоу-мача, завършил 5:5, концерта и импровизирания коктейл, състоял се зад свободното пространство зад една от вратите. Участници в празненството, свързани по един или друг начин с благоевградския футбол, споделиха за „Струма” накратко мнения за любимия отбор.
Методи Кехайов-Сукси, фен на „Пирин“: Вярвайте в отбора, подкрепяйте го, мечтайте
Честването показа, че можем да сме задружни, когато е необходимо. Около 100-годишнината за кратко време се обединихме в името на „Пирин“ и си повярвахме. А бяхме толкова разделени. Има пропуски, наистина, винаги ще има „за“ и „против“, но е важна целта, а тя беше да се съберем всички и го направихме. Моето послание към привържениците е: Вярвайте в отбора, подкрепяйте го, мечтайте! Най-вече мечтайте за „Пирин“!
Дузпи срещу Хр. Христов-Бараката приключват кариерата на Д. Тасков-Стобски
Когато аз играех, името на отбора още беше „Ботев“, разказа бившият футболист Димитър Тасков-Стобски. Често си спомням за един много щастлив момент, как победихме в Пазарджик. Тогава бяхме в „Б“ група. Мачът беше решаващ. Загубехме ли, изпадахме в селските групи, но ние спечелихме с 2:0 и останахме. На пълните трибуни половината от публиката беше от Благоевград. Много ни се радваха. По-късно се сещам за влизането в „А“ група. Сега следя отбора, доколкото мога, все пак съм на 85 години. Гледам мачове на стадиона, по телевизията, чета вестници, информация се намира. Много се радвам на победите и не ми е приятно, когато загубят, защото съм играл толкова много години.
Но спортът има своите добри и лоши неща. Примерно аз се контузих, разтегнах сухожилие на тренировка тук, на този стадион. Не можах да се излекувам и лека-полека напуснах активния футбол. Иначе се опитах да направя няколко занимания след възстановяването, треньорът ми постави задача да бия дузпи на Христо Христов-Бараката. Той беше страшен вратар и ги спасяваше, което ме амбицира допълнително и пак се прояви старата травма. Това беше краят на моята кариера, допълни Д. Тасков.
Талисманът на орлетата А. Георгиев-Ракетата: Емоцията от миналите години и онзи хъс вече ги няма
Навремето, когато бях много малък, гонех топките, които излизаха от терена, споделя Ангел Георгиев-Ракетата. Потникът ми беше под колената, но хората лудуваха по мен, радваха ми се, защото ме възприемаха като талисман на отбора на „Пирин“. Веднъж падаме от „Славия“ с 0:3 и аз казвам на вратаря Христо Христов-Бараката: „Бате Ицо, може ли да ти бия една дузпа?”. „Ачка, винаги за тебе може, дай да ми биеш”, отговори Бараката. Беше на вратата откъм съблекалните. Нагласих топката и шутирах, а той нарочно се хвърли със закъснение и вкарах. „Браво, бе, Ачка”, поздрави ме той, аз заскачах от радост, а хората се разшумяха одобрително по трибуните. Сега това вече го няма, липсва тази емоция, няма го онзи хъс, допълни А. Георгиев.
П. Байкушев, бивш шеф на пиринци: След футбола в Благоевград и „Пирин“ обичам най-много жена си
Няма нужда от много приказки при тази атмосфера на стадион „Христо Ботев“, която сама по себе си говори достатъчно за връзката между хората и „Пирин“. Аз съм го казал и преди 15 г., че след футбола в Благоевград, след „Пирин“ обичам най-много жена си. Смятам, че това изчерпва всичко за отношението ми към отбора. Болка, страдание, но преди всичко любов. Днешното тържество показа обичта на хората към „Пирин“ и така трябва да бъде.
Б. Хаджиев-Шмайзера, бивш голаджия на зелено-белите: Феновете ще се върнат, когато има успехи
Вечна любов, това за мен е „Пирин“. Пожелавам на сегашния мъжки отбор малко да подобри играта си, футболистите да се постегнат, да почнем да правим точки и да останем в групата на майсторите, защото не ни приляга на друго място. Ние не можем да играем на друго място. Когато бях в тима, 15 години играехме за „Пирин“ и не знаехме какво е това изпадане. Така че пожелавам на настоящите състезатели точно това да изпитат, да няма изпадане. Да играят голям футбол, който тази публика заслужава. Напоследък трибуните редеят, но феновете ще се върнат, когато има успехи.
Хр. Миленков-Хари, екснападател на пиринци: Мястото ни е в челната петица
Бившият нападател на „Пирин“ Христо Миленков, по-известен във футболните среди с прозвището Хари, коментира любопитната ситуация с головете си за орлетата срещу ЦСКА и „Академик“ /Сф/. Тогава той получава повиквателна от националния отбор на България, но не успява да облече фланелката на трикольорите.
Не се получи, защото ръководството на нашия клуб загърби нещата и скри телеграмата от националния отбор, разказа Хр. Миленков. Така беше през тоталитарно време. Иначе „Пирин“ е отбор, който е доказал, че може. Понастоящем играе много слабо, но се надяваме, че за в бъдеще ще се подобри и ще излезе от тази ситуация. Защото този пирински дух отново ще завладее младите хора и момчетата, които имаме. Разполагаме с добри попълнения. Мястото на „Пирин“ е в първите редици, челната петица или шестица на класирането. Доказали сме, че имаме добър интернат, много футболисти излязоха от там. Не заслужаваме това място, на което сме в момента. Трябва да се мобилизира цялата общественост, включително и хора от региона, както беше навремето. Всички милееха за „Пирин“ и даваха, каквото могат. Събирахме от окръга много и качествени футболисти, които се доразвиваха тук. Вярвам, че отборът ще излезе от тежкото положение и през следващото първенство ще има съвсем друг облик, завърши Хр. Миленков.
Проф. В. Жечев, президент на Колежа по туризъм: Таблото трябваше да свети
Прекрасно тържество, но съм малко критично настроен. Преди секунди се питахме какъв е резултатът? Къде е електронното табло, защо не пише „100 години организиран футбол в Благоевград“? Това не е 100 минути или „Минута е много“, а 100 години. Таблото трябваше да свети. Осветлението – също. Това е празник за Благоевград. Не може да се повтори, после става 101 години.
Доц. В. Цветков, преподавател по футбол в ЮЗУ „Н. Рилски“: По делата ще ги познаете
Радвам се на това, което става на стадиона. Виждам тук ветераните, с които сме играли заедно, Йордан Самоковлийски, Борислав Хаджиев, Христо Миленков, моите ръководители… Наслаждавам се. За мъжкия отбор достатъчно се изговори и изписа през изминалата седмица, така че… по делата ще ги познаете.
Й. Самоковлийски, бивш играч и треньор на орлетата: „Пирин“ трябва да се обича така, както се обича семейството, без любов няма футбол
Малко е да се каже всичко за „Пирин“ в рамките на 1-2 минути. Настроен съм за „Пирин“ още от моето време, когато играех футбол и се състезавах. Надявам се, че те ще разберат, че футболът се играе за удоволствие, за фенове, за приятели, за роднини и така нататък. И не трябва да подценяват никого от тези хора, които отиват на стадиона да ги поздравят, да ги аплодират… Футболът е трудна игра и трябва да има уважение към всички футболисти и ръководители. Не да измисляме какви ли не неща и след това да съжаляваме. Виждате до какво ниво се докара „Пирин“ пак. Това е, защото я няма тази стабилна организация и може би никой не иска да отговаря за „Пирин“ така, както трябва. Защото трябва да има хора, които ръководят, които мобилизират, които да бъдат любезни към всички, а не ние сме от Благоевград, тези са от Сандански и така нататък. Отборът трябва да се обича така, както се обича семейството. И тогава вече нещата ще тръгнат. Без любов няма футбол.
Вл. Янчовски, дългогодишен спортен журналист и ексдиректор на зелено-белите: Най ми е болно, че школата е съсипана, престъпление е с такъв бюджет да креташ в дъното на таблицата
„Пирин“ винаги ще бъде любов, винаги ще бъде и болка, защото толкова много грешки са допускани в управлението на този футболен клуб, колкото на цяла България отборите не са допускали. Но най ми е болно, че школата е съсипана и няма свежа кръв отдолу. Винаги „Пирин“ е оцелявал заради детско-юношеската си школа, защото в много трудни моменти юношите са изваждали от калта представителния тим и клуба. Сега направо не ми се говори за състоянието на клуба. Престъпление е да имаш такъв бюджет, да креташ в дъното на таблицата и да се молиш тук за хикс с разни отбори. Едно време още от София им трепереха гащите, когато играеха с „Пирин“, с тези хора, които са тук, около мен, и които тогава ни караха да настръхваме.
Разговара ИВАН ДЕЛЧЕВ
