Фермерът К. Върсаминов: Заради пиянски бой през 2007 г. полицаи в Сандански ме взеха на мушка, стреляха по мен, подхвърлиха ми наркотици… а искам само да ме оставят да гледам спокойно 40-те си крави

Костадин Върсаминов е 38-годишен фермер от Сандански. Отглежда в планината Огражден 40 крави. За тях е получил държавна субсидия от 148 лв. на животно. Гледа ги за мляко, от което майка му прави сирене и го продава на пазара в Сандански. Всеки момент чака 15 крави да се отелят и при перспективата да получава на ден по 300-400 литра мляко, което няма какво да прави, е решил да инвестира при хасковски майстор в уред за добив на масло.

Върсаминов ни потърси обаче не за да разкаже за фермерския си бизнес, а за проблемите си с полицията и съда в родния си град. Въпреки че заради нуждаещите се денонощно от грижи животни той слиза изключително рядко от планината, срещу него от 11 години почти непрекъснато текат дела – за хулиганство, наркотици, увреждане на чужда собственост. Най-тежкото – за наркотиците, е прекратено поради липса на доказателства, наскоро за увреждане на чужда собственост обаче той получи 6-месечна ефективна присъда от Сандански районен съд.

Ето разказа на фермера за полицейско-съдебните му перипетии:

До 2007 г. никога не съм имал проблеми с полицията. Всичко започна с един купон в механата на сандански хотел. Събрахме се роднини и приятели, тъй като на брат ми му се родиха близнаци. Дадохме пари на музикантите да ни свирят които песни поискаме, те взеха парите, но отказаха да свирят, стана сбиване, дойде полиция и след като единият полицай ме удари, без дори да се опита първо да ни разтърве, аз го бушонирах. Е, после те ме пребиха от бой… Получих условна присъда. Пуснах жалба срещу биячите във Военна прокуратура, но резултат нямаше.

Всъщност имаше – оттогава сандански полицаи ме взеха на мушка и започнаха периодично да ме спират, да правят обиски на колата ми, да ми съставят актове. Идваха по 5-6 души, явно притеснени да не повторим мелето от механата. По това време работех на фришопа на ГКПП – Промахон, където изкарах 10 години.

През 2010 г. в с. Ново Делчево стана първият ми по-сериозен сблъсък с родната полиция. Организираха ми преследване и дори стреляха по мен. Пътувах от Мелник към Петрич. По едно време гледам – цивилна кола се движи след мен, присветва ми нещо, как пък няма да спра! Чак като изстреляха един пълнител по мен, разбрах, че са полицаи. По-късно един от преследвачите ми си извади медицинско, че съм го блъснал с бронята на джипа си и съм му направил 5-сантиметрова драскотина на крака. Тогава срещу мен бяха повдигнати 3 обвинения – за хулиганство, телесна повреда на полицая и още нещо, но и 3-те отпаднаха.

Наркотиците бяха преди 6 г. През април 2012 г. гледах 7 прасета до моста за с. Вълково и никога до този момент не бях виждал наркотик.

Една вечер с бившата ми съпруга и нейна приятелка се прибирахме от „Св. Никола” към колата, когато един полицай ме спря и ме уведоми, че трябва да обискира автомобила ми, защото вътре вероятно държа наркотици. Попитах го има ли прокурорско разпореждане за обиска, той отрече, но аз му отворих колата и го оставих да рови. Към него се присъединиха още 3-ма негови колеги, но нищо не откриха.

На следващия ден се прибрах да обядвам, когато на вратата се позвъни. Отвън имаше двама полицаи. Единият от тях – Васил Барутчиев, ме извика да сляза на долната площадка да говорим. Попита ме имам ли в колата незаконни вещи, защото имали сигнал, че държа там наркотични вещества. Съпругата ми се разплака, но аз я бях предупредил, че полицаите няма да ме оставят на мира заради онзи побой през 2007 г. и я пратих в апартамента. Дадох й знак да използва фотоапарата, който бях купил няколко месеца по-рано, и тя предвидливо заснела цялата акция по претърсване на автомобила ми. Записът е много ясен и на него се вижда как 2,51 минути от началото му Барутчиев вади от джоба на якето си черен плик и го пъха под предната седалка. После сочи с обърнат палец на колегата си Вангелов къде го е сложил. Вангелов, който преди това щателно бе проверил под тази седалка, бръкна с голи ръце и го извади.

Полицаите разположиха наркотика в гаража и извикаха техен колега да свали отпечатъците от пликчетата. Тъй като аз не го бях докосвал, защото го виждах за първи път, а по пакетчетата е имало само техни следи, колегата с гумените ръкавици опипа хубаво всяко от пакетчетата, за да размаже отпечатъците им.

Баща ми, който също бе свидетел на обиска, отишъл при съпругата ми много уплашен, но тя го успокоила: „Не се притеснявай, записала съм всичко”. Изгледали двамата записа, после го прехвърлили на дискове. И докато аз бях в ареста, един от дисковете жената занесла на Георги Костов, който тогава бе началник на МВР в Благоевград. Костов изгледал клипа и коментирал пред нея, че това, което се вижда 2,51 минути след началото на клипа, му е предостатъчно. Веднага разпоредил Барутчиев и Вангелов да се явят при него в Благоевград. Знам, че са отишли, знам, че ги е разпитвал, но и знам, че за тях не е имало никакви последствия, защото още са на работа в полицията.

По този случай останах 11 дни в ареста.

Прокуратурата започна досъдебно производство,       по което  изчезнаха веществените доказателства – 18 грама канабис, всеки стрък на който бе запечатан в отделно пликче, и амфетамини. После се оказа, че били дадени на Агенция „Митници” за унищожаване, макар че това се прави определен срок след приключване на евентуалното дело. В крайна сметка, според експертизата в НИКК на МВР в София, по записа не могло да бъде установено със сигурност дали полицаите са ми подхвърлили наркотика. Делото бе прекратено.

Бях ловджия, но заради всичките тези неща сега нямам право на оръжие. И добре че нямам, защото ако имах, като нищо щях да направя някоя глупост по повод последния съдебен случай, в който участвам.

Той е свързан с 3,5 дка общинска земя, която взех преди 5 г. под наем от община Сандански заради животните. Плащам по 10 лв./дка, колкото е тарифата на общината за нива, въпреки че моето място е дере. До моя парцел такъв има и бившият военен от Кресна Николай Къделов. Същият беше заел част от моя терен плюс още 500 кв. метра друг общински терен и след като дълго време му се молих да освободи поне моята земя, за която плащам наем, един ден взех резачката и освободих от насаждения откраднатите от мен няколкостотин квадратни метра земя. С други думи, изрязах му овошките и лозите, но не съм засегнал един стрък от тези, които растат в неговия парцел.

След този случай прокурор Калоянов повдигна срещу мен обвинение за унищожаване на недвижими вещи в частна собственост. Да, унищожих недвижимите вещи, но не в неговата частна собственост, а в общинската, която съм наел аз. Изчислиха ми щети около 1500 лв. и въпреки че абсолютно всички свидетелски показания бяха в моя полза, тоест всички посочиха, че съм изчистил само терена, за който плащам наем, за тая работа съдия Рая Манолева миналия месец ме осъди на 6 месеца ефективно.

Адвокат ми е санданският общински съветник Георги Батев, но за обжалването в Благоевградския окръжен съд ще наема и софийски адвокат, защото ми омръзна. Същият този военен има заповед за принудително извеждане от заграбената част на общинските терени, но си е още там, даже път ще му прокарват, а на мен ми прекратиха тази година договора за наем.

Разказвам всичко това, за да знаят съгражданите ми как работят в страната ни полицията и съдът. Много ми се ще и прокуратурата да се самосезира и да разследва полицаите, които са се разхождали с наркотик в джоба, за да могат да ми направят постановка. Правя го може би и с надеждата, че властите, които получават заплати, за да могат гражданите да живеят спокойно, все пак ще ме оставят на мира да си гледам животните.

КОСТАДИН ВЪРСАМИНОВ, Сандански