„Ако добивът от пшеницата е под 420-450 кг от декар, сме на червено при тази цена”, коментира производителят на зърнено-житни и маслодайни култури Борис Захариев, който стопанисва близо 17 000 дка обработваеми земи в района на Брезник.
В момента цената на Софийска стокова борса на тон пшеница е около 340-380 лв. за тон, фючърсните сделки се сключват при близо 400-440 лв. за тон.
„Не сме продали още един килограм от прибраната пшеница. Всичко е на склад, но все още не могат да се кажат точните добиви”, допълни още той.
Разходите за стопаните обаче тази година могат да бъдат покрити само ако добивите надхвърлят 450 кг от декар, категоричен бе Захариев.
В региона на Брезник стопаните не могат да постигнат високите добиви от зърно, подобно на другите региони, тъй като планинските условия налагат друг тип земеделие.
„За другите региони, където средният добив е 600-800 кг/дка, сметките се връзват. За нашия регион и по принцип за всички планински региони сме със значително по-слаби добиви поради географските особености. Почвеният състав на нашата община започва от 5 до 12 категория. Нашите полета са от 5-а до 9-а категория земя, във високите полета има блокове със земя 10-12-а категория, които не стават абсолютно за нищо. Не можем да търсим високи добиви”, допълни още Борис Захариев.
По думите му около 20% от управляваните от него площи не могат да бъдат използвани за обработка, тъй като представляват елементи от ландшафта.
В стопанството на Захариев има и около 1000 дка люцерна, които обработва за производство на фураж за животновъди. По думите му обаче забраната за косене в нивите трябва да бъде преработена, тъй като земеделските производители не могат да изпълнят договорите за груб фураж към животновъдите.
„Тази забрана е необходима, но според мен трябва да бъде премерена, защото в момента има животновъди, на които им липсва груб фураж. Специално в нашия регион прибирането на груб фураж е на по-късен етап – не юни месец, а края на юни и юли, и оттук вече следва, че има забавяне. Грубият фураж вече изгаря от горещините и има недостиг. В момента имаме неизпълнени обещания към колеги”, допълни още Борис Захариев.
Според него на земеделските производители трябва да се позволи работа в тъмните часове от денонощието с определена техника, при строг контрол на дейностите.
„Годината е тежка, голяма суша е”, така определи накратко годината за земеделските стопани Венцислав Митков, производител на картофи, зърнени и маслодайни култури в района на Брезник. „В Западна България дъждове не е имало от три месеца. Царевицата започна да съхне, нямам представа дали изобщо ще направи някакви кочани. Слънчогледът е зле. Откъм пшеница се получиха добре нещата. Средният добив е около 600 кг от декар за нашия район, което е добре”, коментира Митков пред Агри.бг.
По думите му през миналата година добивите от царевицата в региона на Перник са достигнали от 450 дка до 1 тон от декар, но за тази година никой не може да направи никаква прогноза.
„За да имате някакъв шанс, в близките дни трябва да паднат поне едни 50 литра на квадратен метър, за да може културите да се развият. Ако до седмица обаче няма валеж, вероятно царевицата ще отиде за силажиране”, допълни земеделският стопанин.
Според него все повече стопани търсят начин да осигурят напояване на площите си, тъй като климатът оказва огромно негативно влияние върху реколтата. Независимо от използваните сортове – българска или чужда селекция, без осигуряване на вода, добивите са ниски.
„Трябва да мислим за напояване на площите, поне за близките блокове до реки или езера. Язовир „Бегуновци”, който е в региона, е за напояване, но преди доста години откраднаха помпената система. Ще водим разговори с Министерство на земеделието и храните за възстановяване на инфраструктурата”, коментира още фермерът.
През годината обаче освен борбата с климатичните промени като трудност стопанинът отчита и увеличаващата се постоянно административна тежест за фермерите.
„Радваме се, че изискванията за зимен период според стандарта поддържане за добро земеделско и екологично състояние на земята (ДЗЕС) 6 отпадна, тъй като при нас беше пълен ад. Иначе административните проблеми се увеличават и те са свързани със Стратегическия план, със сроковете”, каза още Венцислав Митков.
