Земеделци от Дупнишко блокираха за трети пореден ден главен път Е-79 при разклона за село Пиперево. Те спазиха и заканата си да увеличават протестните действия с по 1 час всеки ден. В близост до автокъщите в Дупница протестиращите бяха паркирали своята тежка земеделска техника, която не позволяваше да се осъществява пътното движение.
Около обяд жена, която пътува в посока София, бе видимо изнервена от блокирания път. Тя отиде до протестиращите и ги попита кога смятат да махнат тракторите си от пътя, защото не може да ги чака с часове. Земеделците й обясниха, че чрез медиите би трябвало да се е осведомила за стачните им действия и да търси обходни маршрути. Допълниха обаче, че дори и да се качи на автомагистрала „Струма“, то при Радомир ще бъде блокирана от протестите на тамошните им колеги.
„Подкрепяме ви напълно във вашите протести, но трябва да се измисли начин и вие да не ни пречите на живота и движението“, обърна се жената към протестиращите и, видимо недоволна, се качи в автомобила си и обърна.
От другата страна на блокадата столичен тираджия, тръгнал за Гърция, беше отбил и гледаше любим сериал на таблета си.
„Земеделците доста ми спъват работата с тези протести, но няма какво да се направи. Разбирам ги и дори съм солидарен с тях. Протести трябва да има в цялата страна и по много теми“, каза пред репортер на „Струма“ Ангел Ивайлов.
Един от най-активните в протеста на дупнишките земеделци бе Петър Йолов от Мало село. Той разработва земя под аренда в района и се занимава със зърнопроизводство от 2008 година. Обяснява, че работата му е стопирана, защото няма пари за пролетно сеене.
„Не мога да започна пролетната кампания. За разлика от миналите години, в момента съм продал всичко и съм си платил всички задължения, включително и рентите, и не мога да продължа да сея. И министър-председателят ми търси печалба и загуба… Каква загуба, след като за 2023 година аз съм реализирал две реколти – тази, която съм добил през същата година, и тази от 2022-а. Но искам да ви кажа, че догодина по това време точно с тези мотиви за загубите ние ще стачкуваме пак. Защото тогава тези загуби ще ги има, тъй като през 2024 година ще реализираме само една реколта, а няма индикации разходите да намалеят. И тогава ние ще кажем, че сме загубили и пак ще сме на протест. И ако сега говорим за милиони, препоръчвам на Министерски съвет тогава да предвиди едни 2 милиарда в бюджета за 2025 година. Защото ние отново ще сме тук през януари и февруари 2025 година. Ето това е да не могат да се видят нещата в едно обозримо бъдеще. Става дума този бранш да оцелее в следващите две години. След три години всички ще бъдат принудени да признаят пред обществата, че храната не може да е евтина. Трябва да се потърси решение в дългосрочен план“, заяви Петър Йолов.
Относно порочните практики на някои хора от бранша земеделецът от Мало село заяви: „Естествено, че има такива, които злоупотребяват. Но нали има институции… Аз ли да кажа, че колегата краде? Има си органи, които да разследват“. По думите му ситуацията и необходимите решения са елементарни, но управляващите ги представят по сложен начин.
„Тези опростени справки за разходи ми звучат, все едно сме прости. Всички – и в Министерски съвет, и земеделците, знаят как се прави себестойност. Не е нужно да са опростени, не е нужно да са усложнени. Така че не виждам по какъв начин опростената справка ме удовлетворява, след като в нея не влизат всички разходи, които са калкулирани от себестойността на тази продукция. И не мога да разбера защо нещата се представят по такъв сложен начин, след като са елементарни. Всеки може да сметне каква ти е себестойността на пшеницата, царевицата, слънчогледа, и съответно всяка една друга култура. И тук обвинението е по-скоро към колегите, които водят преговори с правителството. То в момента се подиграва с нас. Обвиняват ни, че трябвало да протестираме през месец декември, преди приемането на бюджета. Означава ли това, че в момента, когато цяла Европа протестира, не са приети техните бюджети в Германия, Белгия, Румъния, Гърция, Италия? Нещата не са релевантни на ситуацията“, добави Петър Йолов.
Той подчерта, че не може субсидии да бъдат давани на база загуба и печалба: „Ние не сме пред фалит, а имаме ликвиден проблем. И затова искаме подпомагане“.
Земеделецът е категоричен, че той и колегите му ще продължат с протестите, докато не получат пари. „В момента, в който ни дадат пари – отиваме да сеем. Сега нямаме пари и не можем да излезем на полето. Днес (б.а. – вчера) ще стоим поне до 17 или 18 часа и ще продължим всеки ден с още по-големи протести. Нещата не са сложни с доказване на разходите и доказване на ликвидния проблем, който имаме. Искам да подчертая, че правителството ни дължи пари по екосхемите и много други на брой като необлагодетелстваните райони, протеинови култури и т.н. Защо тези пари не се платят в този момент? А те ни казват: „Ние ще ги платим април-май, но нали знаете, че срокът е юни-юли?“. С кой преговаряме ние? Как да се доближиш до тези хора и да постигнеш споразумение, след като те са решили, че няма да дадат пари. Нямало пари… Как така няма? То няма такова нещо! Като нямаш пари, отиваш и емитираш дълг. Някое от правителствата на Бойко Борисов направи това една година. Взеха дълг, платиха субсидиите, Европа възстанови парите и дългът беше възстановен. Какво значи, че това не било заложено в бюджета? Ами този бюджет е до 31 декември. В него има разходи, които са предвидени за цялата година. Как премиерът и финансовият министър ще ми гарантират, че този бюджет ще се реализира? Миналата година капиталовите разходи не се реализираха, та тази ли? Никога не сме имали такива амбициозни капиталови инвестиции! Това е отклоняване на темата! Какво да правим ние, като нямаме пари да сеем? Да пишем във Фейсбук ли? Тук сме, за да ни обърнат внимание. Имам чувството, че на колегите счетоводството им куца. Не е нищо страшно и сложно. Парите, за които претендираме, въобще не са много. Брутният вътрешен продукт на България е 103 милиарда долара за 2023 година, подчертавам долара. България се развива и не е бедна страна. И някой излиза и ми казва, че няма пари и защо не сме стачкували през декември. Просто не го приемам…“, добави земеделецът от Мало село.
На въпрос на репортер на „Струма“ дали все пак у него остава надеждата за положителна развръзка, Петър Йолов отговори: „Не знам как да ви отговоря, след като не съм там да седна срещу министъра на финансите и да си говорим за счетоводство. Колегите не я разбират тази материя. Говорят за загуба и печалба, но това трябваше да бъде игнорирано още през декември, а не сега една седмица да се приказва само за това“.
Ситуацията и необходимите решения са елементарни, но управляващите ги представят по сложен начин, категорични са протестиращите.
Протестът на земеделците продължи, след като отново не се стигна до консенсус с властта. Те настояват да се преразгледа предложението за разпределение на помощите и бюджета, които биха възпрепятствали масови фалити в родното земеделие. Българските земеделски производители настояват още и за ясни гаранции за законодателни промени, които да гарантират по-голямата устойчивост на сектора. От Министерски съвет обявиха, че са се споразумели със земеделците за подпомагането със 150 млн. лева за определени сектори. Няма обаче сближаване на позициите с правителството по финансовата част на меморандума и протестите продължиха и в четвъртък.
ДИМИТЪР ИКОНОМОВ
Ами да сте си предвидили и отделили пари за сеитба, бе цървул, ние ли трябва да ви плащаме, за да печелите? Да не би като приберете печалбата, да върнете субсидиите?