В публикация от 29 юни (в. „Струма“), посветена на споровете за двете „външни политики“ на София по горещия македонски казус, бе зададен риторичен въпрос: „Може ли Франция да бъде гарант за изпълнението на задълженията на Скопие и София? Скопие залага на окончателния текст на френското предложение, с което имплицитно (скрито) подсказва: „на тихо“, с дискретно „скърцащи зъби“ оправната македонска дипломация ще се бори за по-изгоден на интересите й текст“.
Това, което обединява в българския парламент управляващи и най-голямата опозиционна партия (ГЕРБ), е странното мълчание по казуса. Мълчание колективно, но едва ли гузно. Мълчание, прикриващо кошмарни истини за един позорен акт…
На 2 юли в TV ефир бившият министър Румен Овчаров каза: „Македония е най-отявленото предателство. 1300-годишната ни история беше предадена от Кирил Петков за 13 минути“. Той визираше решение на парламента от 24 юни, което анулира ветото над Северна Македония, за да стартира преговорният процес за членство на югозападната ни съседка в Европейския съюз (ЕС).
Няма как да не признаем: София, налагайки есен 2020 г. ветото, последва особено (буксуващо) състояние в двустранните отношения. Предизвикано от твърдолинейното поведение на Скопие, което декларира, че няма да отстъпи от двете „червени линии“: ИДЕНТИТЕТ (вековечните македонски народ и нация) и МАКЕДОНСКИ ЕЗИК, „роден“ ІІ век пр. Христа). Нищо че азбуката е съставена 22 века (!) по-късно. През военната есен на 1944 – нач. на 1945, официално обявена май 1945 във в. „Нова Македония“!
На 25 март 2020 година, когато избухна пандемията Ковид-19, Съветът на Европейския съюз (ЕС) взе важно решение, касаещо Западните Балкани: да започне преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания, одобрено от ЕС на следващия ден.
На 17.11 2020 г. обаче България наложи вето и блокира старта на преговорите за присъединяване на двете страни, свързани като „сиамски близнаци“. Евросъюзът, блокиран от разразилата се пандемия, изпадна в сънна прострация по въпроса за интеграцията на Западните Балкани.
Година по-късно неочакван импулс дойде отвъд Океана. Свързан с новата администрация в Белия дом, от януари 2021 г. зает от нов стопанин – президента-демократ Джо Байдън. „Съединените щати искат интеграцията на Западните Балкани в Европейския съюз да се ускори и ще се стремят да възобновят процеса“, заяви на 19.11. 2021 г. пред Радио „Свободна Европа“ Габриел Ескобар, зам. държавен секретар за Южна Централна Европа.
Минаха още два месеца. На 10 януари 2022 г. президентът Радев свика заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС). На него особено внимание бе обърнато на процеса на интеграция на Република Северна Македония (РСМ). КСНС прие седем важни решения. Най-важно бе второто: „Даването на съгласие за започване преговори за членство на Република Северна Македония в ЕС да не се обвързва със срокове, а с постигане на реални резултати, включително и по отношение правата на македонските българи“.
Януарската сбирка на КСНС съвпадна с идването на власт на кабинет, вдъхващ толкоз надежди. Оглавен от Кирил Петков, оптимистична личност, за жалост с хъс демонстрираща некомпетентност в балканската политика. Най-вече в комплицирания македонски „гордиев възел“. Външнополитическият лаицизъм бе подлютен от генно заложения холеричен темперамент. Тази „комбинация“ вещаеше провал. И той не закъсня. Коренно различаващ се от своя предшественик Б. Борисов, авторитарният стил на управление ги обединяваше, както и липсата на самокритичност.
От самото начало направи впечатление хъсът, с който тръгна младият премиер да „реши от раз“ десетилетните заклещени отношения София-Скопие. Пристрастната активност към Скопие, при галопиращи вътрешнополитически проблеми, породи съмнения, а на посветените подсказа за тайно поет ангажимент пред външно Задкулисие. Поредица от неясни ходове подсказваше отстъпчивост пред Скопие. Това породи пукнатина в отношенията между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2.
С оглавяването на кабинет, стъкмен от четиристранна коалиция, тип „Орел, рак и щука“, под анархистичното диригентство на младия премиер стартира „своебразен теч“ на
РАЗМРАЗЕНОТО НЕОЛИБЕРАЛНО ВРЕМЕ.
Заменило предходното (патриотично твърдолинейно) време, „настроено“ спрямо Скопие. Време, наситено със скандали и позорни актове на КОЛЕКТИВНИТЕ ЮДИ. Разбирай не персони, а институции (парламент, правителство, съдебна система). Институции, претъпкани с ПЕРСОНАЛНИ ЮДИ, безцеремонно невежествено увреждащи българския национален интерес. Всичко това спресовано в шестмесечен период (януари-юни 2022 г.).
На 10 юни скандално разкритие направи в ефира на БНТ проф. Ангел Димитров, съпредседател на смесената Българо-македонска историческа комисия. Оплака се от натиск от страна на ДАНС заради принципната си позиция по македонския въпрос. По негови думи бил обвинен, че предава интересите на страната. Това, което спести проф. Димитров, впрочем бивш посланик в Скопие (1994-2001) и в Сърбия (2012-2016), бе имплицитното усещане, че в тези юнски дни се реализира „на тъмно“ план как България да се откаже от законните претенции към Скопие, от десетилетия системно ограбващо българската история и култура.
Професорът косвено потвърди думите на външния министър Генчовска за „двете външни политики“. Спомена, че в комисията усещали разнобой в поведението на премиера и на министерството, с което комисията работи пряко“.
На 15 юни К. Петков (за кой ли път!) позволи езикът да изпревари мисълта. Понародному „казана дума – хвърлен камък“. БГНЕС: „След месеци на спекулации и взаимни обвинения между коалиционните партньори премиерът Кирил Петков призна, че подготвя вдигането на българското вето за започване на преговори за членство в ЕС на РСМ“. Същия ден думите му потвърди външният министър Генчовска (от квотата на ИТН): премиерът поел ангажимент до края на Френското председателство да свали ветото за почване на преговори на Р Северна Македония (РСМ) с Евросъюза. Това станало още февруари на среща с еврокомисаря по разширяването Оливер Вархеи, известен лобист, т.е. „агент за влияние“ на Скопие във Брюксел.
Импулсивното изказване демаскира премиера. Изпусна се и призна: външната политика „се плете“ не във Външно министерство, а в премиерската канцелария от съветнически екип, оглавен от „министър в сянка“ Весела Чернева. На нея поверява да води същинските преговори с Брюксел и Скопие, изолирайки МНвР. За това допринесе поразително некомпетентната Генчовска (от квотата на чалга партийката „Има такъв народ“).
Завръща ли се отново т.нар. еничарство, белязано
МЕРЗКО ВРЕМЕ НА НАЦИОНАЛНИ ПРЕДАТЕЛСТВА!
Последващите факти доказват невиждана сред водещи държавни институции дифузия на колективно реализирано национално предателство. Негов връх бе 24 юни, когато парламентът гласува снемане ветото пред Северна Македония срещу четири условия. От тях само едно изпълнимо – промяна на Скопската конституция и включване на българите като държавнотворен етнос.
„Първата стъпка“ на премиера бе тотално изолиране на МВнР от преговорния процес. Поет от екип, оглавен от избягващата медийни „прожектори“ външнополитически съветник Весела Чернева.
Премиерът косвено призна, че за него МВнР не съществува. На 15 юни 2022 г. рече: „Темата за европейската перспектива на РСМ трябва да бъде решена само и изцяло от народните представители“. И нареди: „Всяко предложение от страна на Френското председателство на ЕС, от държава членка или от Европейската комисия, свързано с одобряване началото на преговори за членството в ЕС на РСМ, което се отклонява от Рамковата позиция на Министерския съвет от 2019 г., да се изпраща незабавно от Постоянното представителство на Република България към ЕС на Комисията по външна политика на Народното събрание“.
Горното изказване директно осъжда на остракизъм Рамковата позиция. Главно заради следния текст, недолюбван от неолибералните нихилисти на власт: „България не следва да допуска интеграцията на Република Северна Македония в ЕС да бъде съпътствана от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на антибългарска основа. Пренаписването на историята на част от българския народ след 1944 г. е сред стълбовете на антибългарската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм. Започването на преговори не следва да се интерпретира като гаранция за членство, а като позитивна движеща сила за ускоряване на реформите, укрепването на върховенството на закона и поддържането на добросъседските отношения“.
Два дни след скандалното изказване, на 17 юни, пристига първоначалната версия на френското предложение. В Скопие неслучайно наречена „нацрт“ (чернова).
Същия ден (петък) БГНЕС съобщава: премиерът заповядал всички документи от Брюксел да отиват директно в Комисията по външна политика на НС. Агенцията се позовава и на огласена същия ден информация от министър Генчовска, която разкрива ВЪНШНИЯ ИЗТОЧНИК, „сугестиращ“ (внушаващ) на Петков да вдигне ветото.
Когато набира скорост скандалът с Петков, неосторожно изтървал, че работи за вдигане на ветото (нищо че Скопие не изпълнява Договора от 2017 г.!), нищо че инспирира „езика на омразата“ срещу България, харвардският холерик се усеща. И публично настоява да „приобщи“ към своята национал-нихилистична кауза, първо – президентството, а сетне – парламента. Целта: „по братски“ разделяне безотговорността към България, дифузирана поравно между споменатите три институции. Това обяснява защо многократно (от средата на юни) настоява президентът Радев да свика КСНС, преди да внесе в НС френското предложение.
На 23 юни МВнР представя Доклад в Комисията по външна политика. Депутатите отказват обсъждане. Неслучайно. В позиция на МВнР относно първата версия на френското предложение Генчовска разкрива защо докладът не е обсъждан. В него се настоява България стриктно да отстоява Рамковата позиция (9.10.2019 г.), на чиято база есен 2020 г. София наложи вето на Северна Македония.
23 юни… Комисията по външна политика разисква приемане първоначалния текст на френското предложение (получен на 17 юни). Отказва да изслуша доклада на Генчовска. Вместо това гласува и приема предложение за решение от „Демократична България”, което на следващия ден парламентът да гласува за сваляне на ветото.
Dnevnik.bg: „Комисията по външни работи в Народното събрание подкрепи проекта на „Демократична България“, внесен от Христо Иванов, за одобряване преговорната рамка на Северна Македония с ЕС, предложена от френското председателство. Днес комисията отхвърли предложенията на ГЕРБ и ДПС минути след като депутатите не успяха да постигнат единодушие за изготвяне на общ текст въпреки предложенията на вносителите, довели до 30 минути почивка“.
Важен детайл от времево естество „хвърля светлина“. „Дневник“: „Гласуването на конкурентните резолюции съвпадна с момент на напрежение в Северна Македония заради така нареченото френско предложение за компромис между София и Скопие. От Брюксел премиерът Димитър Ковачевски го отхвърли, а водещата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ го окачестви като стъпка към „българизация на държавата“. Политическата ситуация, в която се гласува френското предложение, бе максимално изострена, когато предния ден (22 юни) кабинетът „Петков“ бе свален след вот на недоверие.
Как „персоналните юди“ гласуват? „Българският парламент упълномощи кабинета на страната „незабавно“ да одобри началото на преговорния процес на РСМ и Албания с ЕС. С огромно мнозинство от 170 гласа „за“ и 37 „против“. Народното събрание одобри проект за решение, което може да отблокира процеса на интеграция на Северна Македония с Европейския съюз, но постави условия. 21 депутати се въздържаха при гласуването“.
Тактически погрешно депутатите гласуват падане на ветото. По-късно става ясно: сами „щракнаха капана“, в който набутаха България! Скопие постъпи обратно: дни наред бурни дискусии в обществото, съпровождани с масови протести, организирани от ВМРО-ДПМНЕ и проруската левица, забавиха с дни приемането на френското предложение. Зад протестите прозират „сенките“ на Белград и Москва.
Не мина и седмица, и на 30 юни лъсна неприятна истина, когато София и Скопие получиха окончателния текст на френското предложение. Парадоксът! Два дена по-рано (23-и), когато заседава външната комисия, и ден преди гласуването (24 юни) в парламента Брюксел разполага с финален текст, но съзнателно го крие. Оповестява го чак на 30 юни (в последния ден на френското председателство).
Този факт подсказва какво е имал предвид президентът Радев, когато на 25 юни произнася загадъчна фраза („празен чек“). „Свободна Европа“: „Той критикува решението на парламента да подкрепи т.нар. френско предложение за Северна Македония и обвини депутатите, че са гласували „празен чек“. Отправи обвинения и към Кирил Петков за това, че, по думите му, първоначално не е искал вписването на българите в македонската конституция да е условие за започване на преговорите с ЕС“.
Е ли „празен чек“ гласуването на първоначалната версия на френското предложение (от 17 юни)?! Да, защото в деня 23 юни, ден преди НС да гласува стария текст, то е модифицирано, но за него Брюксел и Париж ще мълчат до 30 юни, последния ден на френското председателство.
Това обяснява защо на 30 юни в Мадрид министър в оставка Генчовска убедено твърди: няма модифицирано френско предложение. Изолирана, тя не знае за него. Въпросът е: ако президентът Радев е знаел за модифицирания текст преди 30 юни, защо е мълчал?!
В Скопие финалният текст на френското предложение е публикуван на 4 юли в скопската медия MKD.mk. Нейният анализ доказва престъпното поведение на преговорния екип, воден от премиерския съветник.
Малцина българи още не проумяват непростимия исторически компромис, сторен на 24 юни от колективните парламентарни Юди. Започва да „тече“ обратното,
ПРЕСТЪПНО ПРОПИЛЯНО, ИЗГУБЕНО ВРЕМЕ.
Че е тъй, ще се убедим от съпоставителния анализ, от една страна, между първата и финална версия на френското предложение, и от друга страна – между финалната френска версия и българската Рамкова позиция.
Сравнение между двата варианта на френското предложение показва напредък само относно правата на българите в РСМ (промяна на конституцията и вписване на българите като държавнотворен народ). Едва след това стартира преговорният процес.
Това е, за съжаление, единственият пробив на София в Македонисткия айсберг. Единствен! Защото останалите три условия в решението на НС от 24 юни са именно онзи „празен чек“, за който намеква президентът. „Празен“, защото те не са залегнали във финалното френско предложение.
Какви са промените във финалния вариант? Под дискретния натиск на македонската дипломация, оглавена от талантливия албанец Буян Османи, във финалния вариант отпадат важни за България думи, които изменят смисъла, погубен от пожелателни фрази и абстрактни термини.
В какво е разликата между двете версии? 1) Според първоначалната трябва: първо, да се промени Конституцията на РСМ, а сетне да се проведе Международна междуправителствена конференция (МПК). 2) Във финалния текст преговорите стартират с провеждане на първата МПК и чак тогава (в срок до една година) Скопие трябва да промени Конституцията. И ако (не дай Боже!) опозицията спечели следващите избори, СДСМ губи конституционно мнозинство, дори и с албанските партии! Т.е. промяната, гарантираща правата на българите в РСМ, увисва във въздуха.
Ето сравнителния анализ на двете версии на френското предложение от гледна точка на фанатично отстояваните от Скопие две „червени линии“: 1) етно-културен идентитет, и 2) език.
Първата „червена линия“ е ИДЕНТИТЕТЪТ. Под него се разбира генезисът и историчесикият развой на т.нар. македонски народ и нация с нейната културна и политическа история.
Втората „червена линия“ е т.нар. МАКЕДОНСКИ ЕЗИК. Неговото „пръкване“ скопски академични светила отпращат векове назад, чак до късната Египетска цивилизация. Във времето на цар Птолемей (367-283 г. пр.Хр.), съратник на Александър Македонски. Какво от това, че азбуката на тогавашно-сегашния „македонски език“ е съставена (кодифицирана) 22 века (!) по-късно, през есен 1944 – зима 1945 г., и официално публикувана май 1945 г. в официоза „Нова Македониjа“. От кирилската (българска) азбука са отпаднали шест букви (Й, Щ, Ъ, Ь, Ю и Я). Затова пък от Вуковата (сръбска) азбука са добавени четири букви (Ј, Љ, Њ, Џ).
„Извecтнo е – писа есен 2020 г. Ким Мехмети, извecтен мaкeдoнcки публициcт oт aлбaнcки прoизхoд – кoй cъздaдe днeшнa Мaкeдoния и кoи ca нeйнитe рoдитeли. Нeйнитe бaщи ca Титoвитe кoмуниcти, a мaйкaтa e фeдeрaтивнa Югocлaвия. Извecтнo e и кoй й нaпиca иcтoриятa c цeл мaкeдoнcкият нaрoд дa бъдe oтдaлeчeн кoлкoтo e възмoжнo пoвeчe oт бългaрcкия и в cъщoтo врeмe дa гo „пoбрaтими” cъc cръбcкия. Мнoгo дoбрe ce знae и кoй „кoдифицирa” мaкeдoнcкия eзик, зa дa гo „изчиcти” oт близocттa му c бългaрcкия, зa дa мoжe дa гo „пoбрaтими” cъc cръбcкия eзик: тoвa ca Бeлгрaд и кoмиcиитe нa Джилac“. (Милoвaн Джилac e eдин oт нaй-близкитe cътрудници нa югocлaвcкия диктaтoр Йocип Брoз Титo cлeд 1945 г. Личнo учacтвa в избивaнeтo нa прoтивницитe нa рeжимa – бeл. рeд.).
Когато окончателният проект на френското предложение се получава в Скопие, гневно скачат от просръбската опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ в съюз с проруската македонска левица. На 1 юли премиерът Ковачевски и външният министър Османи са принудени да отговарят на обвиненията в национално предателство. Техните отговори са важни. Разкриват тънки нюанси в текстовете, намекват за потайни ходове на македонската дипломация в Брюксел, усърдно работеща, за да измени в своя полза финалния текст.
Най-амбивалентният (сакрално-сатанински) препъникамък в отношенията София-Скопие е езиковият въпрос.
„МАКЕДОНСКИЯТ ЕЗИК“ Е ВТОРАТА „ЧЕРВЕНА ЛИНИЯ“
на македонистката крепост.
Каква е позицията на нашенското МВнР в Доклада от 23 юни 2022 г.? В параграф четем: „Ключово е България да отправи ясно послание, че не приема и няма да приеме, експлицитно или имплицитно, съществуването на „македонски език“ в етнически и исторически контекст, както е посочено в Рамковата позиция“.
Има ли промени и какви са във финалния текст? В общата позиция на ЕС за „македонски език“ се говори в точка 3. В преговорната рамка в т. 11 този текст липсва. Той е прехвърлен в „Обща позиция на ЕУ“. Което означава: въпросът за езика не е обект на преговаряне. Имплицитно какво означава! Брюксел мълчаливо признава „македонския език“ за официален, след като РСМ стане член на ЕС. Именно тези последни „поправки“ и „допълнения“ дават основание на премиера Ковачевски на 1 юли 2022 г. да обяви: „Във френското предложение са дефинирани позиции за ясно и недвусмислено признаване на македонския език“.
Във финалния текст не само няма посочено „под черта уговорка, че българската страна разглежда официалната норма на РСМ като писмена регионална норма на българския език“, но употребената дума (македонски език) не е съпроводена с изрична бележка или обяснена подлиния. Това е определен успех на македонската дипломация в опита да погребе истината за българските корени на „македонския език“, с десетилетия наред „помпан“ със сръбска лексика. Днес той по-скоро е българо-сръбски субезик.
След като на 30 юни финалният текст е достояние на властта, на 1 юни в емисията „Топ Тема“ на телевизия „Телма“ Буян Османи коментира: „Ние сега имаме рамка, в която има чист македонски език, който става официален език на ЕС, без никакви допълнения, квалификации. И со тоа после децении (десетилетия) се завршува прашањето на македонскиот јазик. Мислам тоа е најголемата добивка, најголемиот успех“.
На брифинг (1 юли) премиерът Ковачевски обяснява в какъв контест е употребен терминът „македонски език. „Както бе съобщено още на брифинга, в преговорната рамка е посочено също, че ще бъде преведен на македонски, без никакви допълнения, пояснения или бележки под линия. А е оставено място само в протокола от заседанието на Съвета на ЕС, на което ще бъде приета рамката. [София пък, за упокой на приспаната съвест на колективните Юди, и за утешение] може да излезе с едностранни изявления, в които да обясни позицията си по езика“. [И какво от това:] те не са част от преговорната рамка“.
Чудно ли е, че общото настроение на грамотните управници в Скопие е оптимистично? Османи неколкократно повтаря: най-големият успех за страната е, че в преговорната рамка присъства „чист македонски език, който става официален език на ЕС без добавки и квалификации“, с което „след десетилетия приключва въпросът за езика, и международното оспорване на езика е затворено завинаги“.
Бившият премиер Любчо Георгиевски, блестящ поет и литератор, също маркира постижението на кабинета „Ковачевски“. „Ако нешто е кристално јасно во овој договор, тоа е дека македонскиот јазик е кристално чисто дефиниран и тоа ке биде јазикот со кој понатаму Македонија ке комуницира и договара со целиот свет…“.
Не закъсня с оценка и друг експремиер. Зоран Заев: „С почването на преговори с потвърден и неоспорен македонски език в рамките на Европейския съюз ке добиеме уште една идентитетска победа на македонизмот. Сведоци (свидетели) сме дека Европа покажува разбирање за македонизмот и за историското наше право на самоопределување“.
А опозиционер Мицкоски, лидер на ВМРО-ДПМНЕ, не му остава друго, освен да беснее с измислици за „бугаризация“ и „фашизация“ на Македония, която идвала с френското предложение. Ако признае, дори частично, постижението на сегашната Влада, ще сънува още дълго мечтаната власт.
Една-единствена нашенска институция (МВнР) на 9 юли се осмели песимистично да изрази позиция относно йезуитското признаване от Брюксел на т.нар. македонски език. „Българското МВнР е недоволно, че в преговорната рамка е цитиран „чист“ македонски език, а Договорът за добросъседство и протоколите не са критерий за отваряне и затваряне на главите. Българското Министерство за външните работи смята, че е проблематично това, че Северна Македония е добила „чист македонски език“ в преговорната рамка, но френското предложение го смята за нещо, на което не можело нито френското предложение да го смята за нещо, на което не можело да се надява само допреди 6 месеца“.
Друг успех на скопската дипломация е: Билатералният (двустранен) протокол остава извън преговорната рамка. Това дава възможност на Скопие да го игнорира и блокира неговото изпълнение. Тъй като той, за разлика от първоначалната версия на френското предложение, не е вече ядро на преговорната рамка.
Как така протоколите изчезват от модифицирания (финален) текст на френското предложение?! „В модифицираното предложение протоколите от междуправителствените срещи повече не се споменават в преговорната рамка, а са заменени с „годишни прегледи“. За езика остава формулата „македонски“ с възможност България да реагира с едностранна декларация“. За напразно утешение…
На среща с журналистите премиерът Ковачевски обяснява постижението на македонската дипломация (респ. поражение на българската): „На брифинга стана ясно, че промените в новото европейско предложение спрямо предишната версия „се отнасят до приемане на искането да не бъде включен в преговорната рамка протоколът, произтичащ от чл. 12 от двустранния Договор за добросъседство с България и изпълнение на произтичащите от него задължения, т.е. историческите въпроси не са включени в преговорната рамка“.
Още есента на 2021 година академик Георги Марков предупреди до какво ще донесе загърбването на темата „история“, генетично ядро на етно-културния и политически идентитет. Визирайки лидерите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев, той предупреди: „Решението за Македония ще бъде барометър за бъдещето на новото правителство. То не трябва да забравя, че всеки трети гражданин на България има бежански корени. И най-много са бежанците от Македония. Не може с лека ръка да се отнасяме към историята. Не може да седнем на масата и да преговаряме за Гоце Делчев. Това е гавра с нашия национален герой. Той се е самоопределил приживе. В Скопие има професионални македонисти. Сред тях са и политици, и учени, и журналисти…
АКО НЯМА МАКЕДОНСКА НАЦИЯ, ТЕ ЗАГИВАТ.
Много се надявам тези двама млади хора да не се поддадат на натиска. Много трябва да внимават…“.
За жалост година по-късно академикът се оказа прав. Струва си да приведем още едно негово предупреждение. На въпрос: „Предстои да се развърже или завърже още повече възелът с Македония. Като историк какъв съвет бихте дали на новите управляващи?”, ученият отговаря: „Да внимават с националния въпрос! От някои нови сведения разбирам, че лидерите на „Продължаваме промяната” са готови да сменят тактиката на разговорите със Скопие и да проявят известна отстъпчивост. Тревожно е да се преговаря, както искат САЩ и Европейският съюз. Като историк казвам, че не бива да се отстъпва. Имаме една декларация на Народното събрание, която трябва да остане в сила. Защото колкото повече отстъпваме, толкова повече ни се качват на главата. Чувам, че в Скопие говорят, че до 15 декември щяло да има ново споразумение. Не знам кой им е дал тази надежда. Не бива да отстъпваме – нито поради външен натиск, нито заради някаква европейска солидарност. Защото става въпрос за нашата национална история, която се присвоява. Ние нямаме моралното право да отстъпваме заради нечии интереси. Тези двама млади хора (Кирил Петков и Асен Василев – бел. ред.) не бива да се увличат и да отстъпват в името на някаква европейска перспектива на Западните Балкани“.
Изразът на акад. Георги Марков, визиращ Скопие – „колкото повече отстъпваме, толкова повече ни се качват на главата“ – бе потвърден в масовите антибългарски прояви през последните дни. Вихри се досега невиждана
ВАКХАНАЛИЯ НА ЗООЛОГИЧЕСКИЯ МАКЕДОНИЗЪМ.
Именно тя опроверга аргументите на неолибералните критици от различни разцветки, внушаващи на обществото, че, видите ли, твърдата позиция на отпор на агресията на Скопската управляваща (политическа и лъженаучна) върхушка, подкокоросвала „езика на омразата“. Не, този мит рухна окончателно тези дни. Доказа, че „благодарение“ на дипломатическия успех, фиксиран във френското предложение, сърбо-македонизмът с коминтерновска подкладка ще бъде още по-мотивиран по-нагло да играе обичайната си роля на „булдог“, захапващ ръката на нашенските управляващи неолиберални наивници. Самопревърнали се в „полезни идиоти“, съзнателно или не обслужващи македонизма.
За жалост най-лошото е факт. По всички фронтове, с изключение на темата „признаване в конституцията на СРМ на българите за държавнотворен народ, по всички останали линии външната политика на София, лишена от експертиза и национално достойнство, бележи исторически крах, чийто апогей виждаме във и чрез йезуитски съставеното френско предложение.
Но само в премиера Петков ли, доказал дефицит на държавнически качества, е вината за националното предателство, сътворено „на тъмно“ пред боледуващата от „кокоша слепота“ политическа класа?! Нашето общество трябва да е наясно с конкретната вина на отделните политически чучела. Които на външнополитическата арена позорно клекнаха в срамната поза „партер“. По най-сакралната тема – МАКЕДОНСКАТА – ядро на националния въпрос и сигурност. Тема за конкретното персонално предателство си заслужава специално внимание…
НИКОЛА СТОЯНОВ
