Финансовото министерство ще се откаже от идеята за въвеждане на данък подземни богатства, обяви служебният вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова по време на блицконтрола в Народното събрание. Намерението на кабинета „Главчев“ вдигна на протест бизнеса, който се противопостави на новия налог. Това принуди правителството да отстъпи крачка назад.
По думите на Петкова енергийният министър ще увеличи концесионните такси, за да компенсира поне частично очакваните от това приходи. Друга част от приходите ще дойдат от влизането на България в Шенген, обясни още Петкова, цитирана от БНТ.
Министър Петкова уточни, че има рефинансиране на стар дълг, предвидени са и средства за увеличаване на капитала на ББР, както и средства за увеличаване на капитала на БНБ.
От БСП попитаха финансовия министър защо няма да бъдат обложени свръхпечалбите на банките.
„Анализирахме практиката на други държави членки в ЕС. Направихме с банковия сектор анализ за това какви данъци ще бъдат платени през 2025 г. В сила е т.нар. минимален глобален данък. Банките вече ще заплащат 15% данък, като при обсъждането с тях банките предоставиха информация, че плащанията за 2025 г. ще бъдат в размер на 1,125 млрд. лв. Прогнозите на МФ се различаваха от банките и това, което ще платят банките, е два пъти повече от прогнозата на МФ.“, обясни финансовата министърка.
Вицепремиерът допълни, че правителството полага всички усилия за спазване на финансова стабилност.
„Бюджетът ще бъде изпълнен с дефицит до 3%, благодарение на нашите усилия, а не в резултат на планирането на бюджета, защото един милиард лева от разходите не бяха планирани в него. България все още не изпълнява всички критерии за влизане в еврозоната, когата това стане, ще има информационна кампания за еврото, каза Людмила Петкова“, цитирана от БТА.
След блицконтрола последва и изслушване на Петкова по искане на БСП. То беше посветено отново на бюджета.
Финансовата министърка Петкова обясни, че в приходната част на бюджета са заделени 75 млрд. лева приходи – това е увеличение с над 20 милиарда.
Предвидени са 11 483 милиарда. лв. данъчни приходи, което е ръст с над 1 милиард. По отношение на приходите от помощи и дарения е заложен ръст от 3,7 милиарда, като той се дължи основно на предвидените плащания, които трябва да получим по ПВУ.
По отношение на разходите са заложени 98,9 милиарда лева, което е ръст от над 20 милиарда лева, каза Людмила Петкова. Увеличението на разходите по националния бюджет е в размер на 15,6 милиарда и тук влизат увеличението на минималната работна на 1077 лв., вдигането на максималния осигурителен доход, осъвременяването на пенсиите от 1 юли 2025 г. по Швейцарското правило. Тук са заложени и повишенията на заплатите в МВР, МО и на учителите. Капиталовите разходи са разчетени на 14,3 милиарда, от които половината се очакват по европрограми. В бюджета за общините е заделен 1,150 милиарда лева, но по други линии те ще получат общо 5,3 милиарда лева, обясни Петкова пред депутатите.
Водещият заседанието Атанас Атанасов я прекъсна, като отбеляза, че е е изнесла 20-минутен доклад като за първо четене на бюджета. Проектът за макрорамката за догодина обаче още не е внесен в парламента.
