Почти всеки втори човек по света има някакъв ирационален страх, като например от височини, зъболекар или пък змии. Всъщност за огромен процент от хората тези страхове са незначителни, но когато започнат да ни причиняват силно безпокойство и пречат на нормалния ни живот, те бързо се превръщат във фобии.
Фобията е силен страх от нещо, което в действителност представлява малка или никаква реална опасност. Честите фобии и страхове включват затворени места, височини, шофиране по магистрала, летящи насекоми, змии и игли. Въпреки това можете да развиете фобии от почти всичко. Докато повечето фобии се развиват в детството, те могат да се развият и в по-късен етап от живота ни. Ако имате фобия, вероятно осъзнавате, че страхът ви е ирационален, но въпреки това все още не можете да контролирате чувствата си. Самото мислене за предмета или ситуацията, от които се страхувате, може да ви накара да се почувствате тревожни. И когато трябва да се сблъскате директно със своите силни страхове, ужасът, който изпитвате, бързо става автоматичен и непреодолим. Преживяването е толкова изнервящо, че може да полагате големи усилия, за да го избегнете, като си създадете неудобство или дори да промените начина си на живот. Ако имате клаустрофобия, например, може да отхвърлите изгодна оферта за работа, ако трябва да се возите с асансьора, за да стигнете до офиса. Ако имате страх от височини, може да карате допълнително 15 км, за да избегнете висок мост.
Разбирането на вашата фобия е първата стъпка към нейното преодоляване. Важно е да знаете, че фобиите са често срещани. Това, че имате фобия, не означава, че сте луд! Също така е полезно да знаете, че фобиите са лечими, без значение от това, че в дадени моменти се чувствате извън контрол, вие можете да преодолеете безпокойството и страха си, както и да започнете да живеете живота, който искате.
Фобии или ирационални страхове
Нормално и дори полезно е да изпитвате страх в опасни ситуации. Страхът служи за защитен сигнал, активирайки автоматичната реакция “бий се или бягай“. С нашите тела и умове, които са постоянно нащрек и готови за действие, ние сме в състояние да реагираме бързо и да се защитим. Но при фобиите заплахата не съществува или е силно преувеличена. Например, съвсем естествено е да се страхувате от ръмжащ доберман, но е ирационално да се ужасявате от дружелюбен пудел на каишка, както бихте могли да изпитвате, ако имате фобия от кучета.
Разликата между нормалния страх и фобията
Чувствате се тревожни, когато летите през турбуленция или излитате по време на буря, и това е причината да откажете да отидете на сватбата на най-добрия си приятел, която се намира в друга държава, защото силно се страхувате от полета до там.
Може би настръхвате или напълно се сковавате, когато надничате надолу от върха на небостъргач или се изкачвате по висока стълба, и това е причината да откажете една наистина страхотна работа, защото офисът ви ще се намира на 10-ия етаж в сградата.
Чувствате леко гадене, когато ви поставят инжекция или когато ви вземат кръв, и това е причината да избягвате предписаното ви лечение, както и важни прегледи при специалисти, просто защото се ужасявате от игли.
Признаци и симптоми
Симптомите на фобията могат да варират от леко чувство на страх и безпокойство до пълна паническа атака. Обикновено, колкото по-близо сте до това, от което се страхувате, толкова по-голям ще бъде страхът ви. Вашият страх също ще бъде по-голям, ако измъкването от неприятната ситуация е по-трудно.
Физическите симптоми включват:
Затруднено дишане, висок пулс, болка или стягане в гърдите, треперене, чувство на замаяност или виене на свят, свиващ се стомах, горещи или студени вълни, както и усещания за изтръпване или изпотяване.
Емоционалните симптоми включват:
Чувство на непреодолимо безпокойство или паника; Чувство на силна нужда от бягство; Чувство за “нереално“ откъсване от околния свят; Страх от загуба на контрол.
Каквато и да е причината за фобията – ситуация, животно или друго, фобията може да се окаже пречка в ежедневието ни и да доведе до изолация и депресия.
На кой етап можем да говорим за фобия?
В нормални условия, когато сме изправени пред заплаха, бадемовидното тяло в мозъка започва реакция, която се регулира след няколко минути. В случаите на фобия тази реакция е много по-силна и трудна за овладяване. Префронталната мозъчна кора, която контролира разсъдъка, не успява да регулира процеса.
Когато последиците от този силен страх стават значителни, като например човек повече да не посмее да излезе от вкъщи, става въпрос за фобия. В крайна сметка, това е нещо много относително и пациентът, когато дойде на консултация, вече сам е определил страха си като фобия, обяснява Антоан Пелисоло, ръководител на отделението по психиатрия в болница „Анри-Мондор” в Кретей, Франция.
Съществуват три типа фобии: проста, специфична и комплексна
Пример за проста фобия е срещата на човек с животно, страх от пустошта или от някакъв обект. Специфичната фобия се отнася за конкретни ситуации и предмети.
Комплексните фобии се състоят от определен сценарий – в случая на агорафобията например човек изпитва страх от това да не се окаже притиснат някъде в тълпата и тази паника нараства прогресивно, още преди да се изправи пред подобна ситуация.
Произходът на фобиите е множествен. Някои са генетично програмирани в мозъка ни, за да реагираме на истински заплахи. Те са необходими за оцеляването на вида.
Други фобии произтичат от преживени ситуации, предизвикали психически травматизъм при пациентите. В тези случаи те избягват повторно сблъскване с подобна ситуация и колкото повече я избягват, толкова повече фобията става натрапчива в съзнанието на пациента.
Някои фобии се приучават в обществото и много от тях се придобиват чрез имитиране и следване на определени поведенчески модели, както например децата развиват сходни фобии с родителите си.
Поведенческите и когнитивните терапевтични подходи остават най-ефективни и препоръчителни. Те се основават на идеята да се „отучим“ от страха, като се изправяме последователно срещу обектите, които предизвикват страх в нас.
При комплексните фобии обикновено е полезно да се прилагат психотропни медикаменти като добавка към основното лечение, за да се намалят притесненията и паниката.
Фобиите възникват рано, още в ранна възраст, при малки деца, по време на юношеството или в млада възраст, но рядко по-късно. Колкото по-рано се появи фобията, толкова повече тя е закотвена в паметта ни и е толкова по-трудно да се лекува.
Следователно, не е препоръчително да се чака с години, за да се консултират пациентите със специалист, особено при фобии, които пречат значително на ежедневието.
НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ ЧОВЕШКИ СТРАХОВЕ
Арахнофобия – страх от паяци
Думата произлиза от гръцки. Приблизително 30% от страдащите от арахнофобия по света са американци, а самата фобия включва не само паяци, но всякакви други арахниди (осмокраки животни), като скорпиони и др. Арахнофобията е може би най-разпространената животинска фобия в света. Причините за съществуването й вероятно се крият в еволюцията на човека, защото хората винаги са знаели, че някои видове паяци са смъртоносни, а инстинктът за самосъхранение при хората е силен и наследствен.
Страдащите от арахнофобия често обикалят мястото, където пребивават, за да изследват дали някъде не се крие ужасяващото ги същество. От тази фобия страдат два пъти повече жени, отколкото мъже, като чувството за ужас ги обзема дори само при наблюдаване на снимка или рисунка. Реакциите на страха варират от ускорен пулс, замайване, топли и студени вълни до болки в гърдите, задушаване, загуба на реалност и дори гадене и повръщане.
Офидиофобия – страх от змии
Втората най-разпространена фобия в света е отново свързана с животни – този път влечуги. Страхът от змии засяга в различна степен около 1/3 от възрастните хора по света, като, разбира се, при повечето не може да се говори за тежки състояния, а просто за силна неприязън. Подобно на арахнофобията, и тук причината се крие в еволюционните корени. За да оцеляват през вековете, хората е трябвало да се пазят от отровни змии.
Хората с по-силна степен на офидиофобия често променят живота си дотолкова, че отказват да ходят на разходки в природата, за да не се срещнат с някое влечуго. Те също изпадат в ужас само при видео или снимка на змия, а реакциите могат да варират от сърцебиене до инфаркт и дори смърт. При много хора с такава фобия тя може да е предизвикана вследствие на присъствието на човека в екстремна ситуация със змии в ранните му години или от фамилна обремененост (починал след ухапване от змия роднина).
Акрофобия – страх от височини
Ужасяващият ирационален страх от височини се нарича акрофобия. Тя се проявява, дори човекът всъщност да не се намира на толкова високо място. Тази специфична фобия кара хората да се чувстват много развълнувани или дори на границата на паниката, което може да предизвика пълния им блокаж и например отказа да слязат надолу (ако говорим за изкачване в планината).
При най-острите случаи на акрофобия паническият ужас може да се отключи дори ако страдащият се качи или слезе от висок стол. Милиони хора по света страдат в различна степен от тази фобия (минимум 1 от 20 души). Страховете включват ужас от високи сгради или скали, скоростни влакчета в лунапарка или дори стоенето на балкони. В острите случаи проблем е дори преминаването с автомобил по мостове или използването на ескалатори и асансьори.
Основните реакции на акрофобията са три – безпокойствo, паника и страх. В зависимост от ситуацията и индивидуалната реакция страдащият може да изпитва стягане на мускулите, главоболие, сърцебиене и световъртеж. Пълното отключване на фобията води до затруднено дишане, загуба на контрол и чувство за смърт.
Акрофобията е подсъзнателен механизъм за контрол, който има за цел предпазването от травми и е резултат от инстинкта за самосъхранение. Често може да е предизвикана от травма в миналото, а понякога дори от наблюдаване на филми. При по-леките случаи фобията се появява само в определени ситуации, докато в други е постоянна.
Агорафобия – страх от отворени пространства и тълпи
Близо 1 до 2 процента от хората по света страдат от агорафобия. Страхът от големи пространства, изпълнени с хора, е състояние, което кара страдащите да избягват такива места – концерти, молове, големи магазини и всякакви места с много хора, събрани заедно. Хората с агорафобия чувстват силна паника дори само да зърнат такова място, защото започват да си мислят, че ще бъдат задушени вътре и няма да могат да се измъкнат.
Агорафобията в някои случаи може буквално да „зацикли“, ако страдащият започне да си мисли и да си представя, че ще изпита панически страх, ако види тълпа, след което мислите му наистина се засилват и той започва все повече да изпитва ужас. Хората с такава фобия ограничават контактите си с хора, излизанията навън и често започват да страдат от депресия.
Причините за възникване на агорафобия са неизяснени. Смята се, че те могат да са различни, като в честите случаи под фобията се крие друг тип разстройство (паническо). Според някои изследователи дългата употреба на успокоителни води до такива фобии, а според трети хората с нарушена пространствена ориентация изпитват ужас от отворени пространства, защото се объркват.
Симптомите на агорафобията са физични и психически. Учестено дишане или задушаване, потене, треперене, гадене и замайване, бучене в ушите, страх от умиране, чувство за полудяване, депресия, загуба на увереност.
Кинофобия – страх от кучета
Кинофобията представлява екстремен страх от четирикраките бозайници, кайто също е много разпространен по света. Повече от една трета от страдащите и плашещите се от кучета се страхуват и от котки. Ужасяващият страх от кучета е по-често забележим дори от арахнофобията и страха от змии, поради факта, че кучетата са доста по-често отглеждани в домовете на хората.
Около 75% от страдащите от кинофобия са жени, макар тази фобия да засяга и мъжете. Причините обикновено се крият в детството, когато се е случил някакъв инцидент, но много пациенти признават, че страховете им са дошли, когато вече са били на възраст, т.е. не е задължително да сте се страхували от кучета до момента… в който не ви се случи.
В повечето случаи страдащите се страхуват от големи кучета, но в някои случаи дори дребосъците могат да предизвикат нервната реакция. Родителите несъзнателно могат да предизвикат тази фобия у децата си, ако ги карат насила като малки да галят и да си играят с животните въпреки нежеланието на децата.
Астрафобия – страх от гръмотевици и светкавици
Гръмотевичните бури са често срещано явление по света и вероятно заради това тези фобии също се срещат по цял свят – и то масово. Някои хора всъщност се наслаждават да наблюдават тези гледки, други дори ги изучават, но когато страхът обземе човешката психика, светкавиците допълнително я раздират.
В много случаи не само хората, но и животните могат да си създадат екстремен ирационален страх от мълнии, гръмотевици и бури. Тези ирационални страхове се наричат още бронтофобия и тонитрофобия.
Причините за този страх обикновено са проявени в детска възраст и се натрупват с годините, ако не се вземат мерки. При възрастните може да се появи в случай на някакъв инцидент. Чувството на страх често включва въображаемото засягане на човека от мълнията и ужасния електрически шок. Много от тези хора освен от самите гръмотевици се страхуват и от евентуалното наводнение след сериозни валежи, а в по-тежките случаи страхът за близките е доста натрапчив.
От тази фобия по-често са склонни да страдат хората с „опънати нерви“ или „нерваците“. Страдащите следят непрекъснато новините за времето, за да са сигурни, че всичко ще е наред. Някои от тях инсталират на покривите си цяла гора с гръмоотводи и дори копаят землянки.
Симптомите на тази фобия също са много. При някои от страдащите дори има загуба на съзнание с часове, потене, треперене, бягство в някое укритие (мазе, убежище), непрекъснат плач и викове, чувство за смърт.
Клаустрофобия – страх от малки пространства
Цели 5 до 7 процента от хората по света изпитват някаква степен на клаустрофобия. Страхът от ограничени и малки пространства е вероятно свързан със страха от задушаване или някакви ограничения. Тази фобия е много изучавана от психолозите въпреки тъжния факт, че едва 2% от всички страдащи търсят лекарска помощ. Клаустрофобията често се обърква с клейтрофобията, която е страх от това да бъдете хванати в капан.
Най-често страдащите от тази фобия се страхуват да се возят в асансьори. Също така тези хора изпитват ужас от влизане в тунели, пещери, мини, самолети.
Причините за развиването на клаустрофобия могат да бъдат най-различни. Тя засяга хората с нарушения в ориентацията, онези със склонности към раздразнения. Хората, които са имали по някаква причина панически състояния, също могат да отключат клаустрофобия, както и онези с травматични събития (например деца по погрешка заключени в килера или наказани да седят там). Според някои психолози клаустрофобията също може да има и еволюционни корени.
Симптомите на клаустрофобията варират от леко притеснение до загуба на реалност, чувство за смърт и халюцинации. При по-леките случаи ще се разминете само с потене, учестено дишане, нервност и треперене.
Мизофобия – страхът от микроби
Мизофобията е натрапчив страх от всякаква мръсотия и микроорганизми, който често се свързва с обсесивно-компулсивното разстройство (OCD). Много хора, страдащи от него, страдат и от мизофобия, като в резултат на това се мият и къпят непрекъснато. Най-вече ще ги познаете по това, че буквално през минути мият ръцете си. Нездравият страх от микроби често кара страдащите да се страхуват от различни замърсявания на храната и водата или да се докосват до течности навън (като басейни, езера и т.н.).
Мизофобията може да предизвика различни други усложнения, тъй като човекът започва да прилага огромни усилия да се предпази и по този начин убива социалния си живот. Един от най-честите ефекти на тази фобия в крайна сметка е изолацията от останалите хора. И тъй като е свързана с хора, тя може да отключи и друга фобия, като например агорафобията.
Мизофобията кара страдащите да хвърлят огромни средства за закупуване на миещи препарати, да влагат голяма част от времето си в чистене и да твърдят за целия свят около тях, че е едно „мръсно място“. Не трябва обаче да бъркате мизофобите с подредените и чисти хора, които просто искат да забършат праха и в дома им да е уютно. Колкото повече един човек страда от тази фобия, толкова по-често той започва да се мие и търка, а това вече е наистина притеснително.
Аерофобия – страх от летене
Страхът от летене обхваща около 7% от световното население, като често е свързан и с други фобии, като страхът от високо, агорафобията и клаустрофобията. Страхът от летене може да се избегне просто ако не летите, а пътувате по „бавния начин“, но за хората с професии, свързани с командировки, може да се превърне в проблем.
Аерофобията включва страх от летене не само със самолет, но и с хеликоптери и всякакви летящи машини. Типичните симптоми на страха от летене със самолет много приличат на тези при страха от височини и включват потене, треперене, виене на свят, учестяване на пулса, гадене, чувство на падане и смърт, дезориентация и нервност.
Много от хората с тази фобия започват да я изпитват само като видят летището. Те стават нервни, започват да показват признаци на паника и дори могат да предизвикат скандали на летището или на борда на самолета. Някои от страдащите успяват да се контролират и след закопчаване на коланите се успокояват.
Трифофобия – страх от дупки
Едва ли сте очаквали такава фобия да е в топ 10 на страховете, но е факт. Този екстремен страх от дупки може да се струва ирационален на много, но ще се изненадате колко много хора изпитват отвращение към обекти, които имат дупки по тях. Те избягват контакта с обекти като корали, морски гъби, кожа, месо, гребени с отвори и всякакви други обекти на дупки. Дупките изглеждат отвращаващи и противни на страдащите от тази фобия и те се опитват всячески да ги избягват.
Според проучвания на психолози страхът от дупки се получава подсъзнателно, защото обект, чиято повърхност има отвори, се свързва от хората с опасен обект. Проучвания се провеждат дори в социалните мрежи, защото се оказва, че много хора дори не подозират, че имат такава фобия – докато не видят поредица от изображения на обекти с дупки.
Причините все още са неясни, но може би включват дълбоко вкоренени емоционални проблеми, като например ухапване от пчела в детството, което често води до подута кожа и ясно открояващи се върху нея пори. Вероятни причини са и още страхът от шарка, обриви, опасни растения и гъби, животни.
