В началото правех беквокалите на други колеги, дори ми беше странно да се гледам по телевизията, но след това народната музика стана мое призвание
Борис Коцаков е роден на 3 март 1989 г. в град Разлог. Завършил е НХГ „Св.св. Кирил и Методий” и ЮЗУ „Неофит Рилски“, специалност „Народно пеене и дирижиране на народни хорове и оркестри”. Носител е на първа награда за изпълнителско изкуство на фестивала „Македония фолк“. С открояващ се лиричен баритонов глас, репертоарът му обхваща музиката на Вардарска Македония и Пиринския край.
-Кога разбра, че музиката е твоето признание, и в частност народната?
-Аз не смятам, че има случайни неща в този живот. Замисляйки се, всъщност аз не бях избрал музиката за моя професия, а бях избрал съвсем друго нещо, отново свързано с изкуството. Музиката сама избра мен. Със сигурност не беше търсен ефект при мен, просто случайно се стекоха обстоятелствата, когато попаднах като солист на ансамбъл „Пиринска китка“ в град Благоевград. Бях помолен от моя съученичка за услуга, да свърша работа на диригентката на хора в лицето на благоевградската вокална педагожка Магдалена Николова. Просто трябваше да се явя на важен за тях концерт и да заместя един от гласовете в хора, който имаше здравословни проблеми в този момент. След това г-жа Николова ме помоли да ходя редовно на репетициите, тъй като имаше нужда от глас като моя за още известно време. После започна да работи индивидуално с мен и така започна всичко.
-Как избра да следваш този път?
-В началото правех беквокалите на други колеги. Интересното при мен е, че не съм типичен теноров глас, а съм нисък глас. Освен многото ниски тонове, които имам в диапазона си, имам почти две октави над пределния си тон, които изпълнявам на фалцет. Именно затова колеги, които искаха да звучат по-различно и да не бъдат еднотипни, ме молеха да записвам беквокалите на техните песни. Впоследствие това просто го приемах за допълнителна работа. След това започнах да уча изпълнителско изкуство с народно пеене в Югозападния университет, в класа на Мариана Манолева, след което защитих и магистърска степен в класа на Бинка Добрева. През лятото на 2013 г. заминах да работя на Българското Черноморие, където ме запознаха и с човека, благодарение на когото започнах да градя музикалната си кариера. От този момент нататък започнах да мисля, че няма случайни неща в живота. Когато заснехме първия ми видеоклип, всичко го приемах на шега. Не съм мислил сериозно по онова време, че нещо ще се случи или че ще се занимавам сериозно с това да бъда в медийното пространство, и даже ми беше странно в началото да се гледам по телевизията.
-С коя песен стана популярен?
-Това беше песента „Славей песен запеяло“ на благоевградския композитор Валери Димчев. До ден-днешен хората ме молят да им изпея тази песен. По онова време всичко се случи буквално за 24 часа. Хората ме разпознаваха по улиците, поздравяваха ме. Разпитваха ме и за творчеството и личността ми, затова тази песен ще остане завинаги в моето сърце. Но никога не съм се вземал насериозно, че съм популярен. За мен музиката е духовно призвание и държа на това, за да бъда в хармония със себе си.
-Кои са любимите ти песни от твоя репертоар?
-Бих казал, че всичките ми песни от моя репертоар са ми любими. До ден-днешен се стремя с всеки следващ нов проект да изкачвам по едно стъпало нагоре и да не правя компромиси с работата в музикален план. Със сигурност, както казах, една от любимите ми песни е дебютната ми песен „Славей песен запеяло“, но обичам всичките си песни.
-Какъв друг стил музика пееш и имал ли си предложения да изпълняваш попфолк песни?
-Не пея други стилове музика, защото смятам, че един изпълнител, когато се наложи в един определен стил, трябва да работи само в него. Границата е много тънка между това да бъдеш харесван заради музиката, която правиш, и да постигнеш обратния ефект с музиката, с която хората не са свикнали да те слушат. Позволявам си рядко на партита с приятели да изпея нещо друго, различно от фолклорната музика. Имал съм предложения да започна да пея попфолк и да бъда продуциран в този жанр, но не мисля, че това е моята музика, а и зората на попфолка отдавна отмина. Сред младите хора вече са модерни за слушане много по-различни стилове от истинския попфолк – такъв, какъвто го познаваме в западната ни съседка Сърбия например.
-Имаш ли музикален идол?
-Обичам определено старите майстори. Мой идол в нашата музика е Васка Илиева и всички изпълнители от нейното поколение.
-С кой изпълнител би желал да направиш дует?
-Честно казано, не съм се замислял. За момента имам три дуетни песни, единият дует е от съвсем скоро в ефир и е с моята колежка Дафина Димитрова. Другите два дуета са правени от мен през годините с Ваня Паризова и Лилия Стефанова.
-Колко албума имаш и какво е за теб музиката?
-За съжаление в днешно време почти никой не купува албуми, тъй като всеки може да си свали песните безплатно от интернет пространството, и ние, изпълнителите, сме наистина ощетени от една страна заради това. Рядко пускам албуми. До момента сме издали един албум, но тази година предстои да излезе още един.
-Участвал си на „Пирин фолк” и „Македония фолк”. Какво е чувството, когато стъпиш на сцената на тези фестивали?
-Поемаш голяма отговорност пред много хора, когато вземеш участие на такъв форум. Поемаш отговорност пред композитори, издатели и продуценти, и не на последно място пред Нейно Величество публиката. Участвал съм два пъти на „Пирин фолк” и един път на „Македония фолк” – чувството е неописуемо.
-Има ли разлика дали пееш пред родна или чужда публика?
-Няма разлика, но като че ли публиката в чужбина е малко по-жадна за нашата музика. В България хората имат по-голям достъп до нас и могат да ни слушат и виждат по-често, докато в чужбина е по-трудно и срещите на хората с нас са по-редки. Българинът знае как да се весели и няма значение къде се намира. Важното е да носим българското в себе си, тогава се получават най-добрите участия и най-незабравимите срещи с почитателите на нашата музика.
-Изпитваш ли още сценична треска и как я преодоляваш?
-Винаги, преди да се кача на сцена, се качва и моят адреналин. Мисля, че това е нормално. Чувал съм много колеги да казват, че ако я няма сценичната треска, това означава, че сме дали всичко на сцената и трябва да спрем дотук. И мисля, че са прави. Няма ли я сценичната треска, няма ли го адреналина, всичко е изгубена кауза.
-Изпълнявал си и песни на балкански изпълнители. Кои са ти по на сърце – гръцката, сръбската или македонската музика?
-Честно казано, обичам музиката на Балканите и най-вече сръбските и гръцките изпълнители. Харесвам типичната македонска музика, която изпълнявам и аз. Както споменах, понякога само когато сме с приятели някъде, си позволявам да изпея някоя друга песен от съседните ни държави. Бих искал хората да ме познават само и единствено с македонската музика, но в никакъв случай не отричам музиката на Балканите. Даже напоследък си позволявам да правя песни и аранжименти с балканско звучене, защото са много достъпни до хората.
-Мислил ли си да обучаваш деца?
-Аз съм вокален педагог по образование и диригент на народни хорове. През годините съм помагал на студенти в музикалната им подготовка за взимане на изпити, но с деца не съм се занимавал досега, освен когато карах държавната си практика в ОДК – Благоевград. Преподаването на деца е голяма отговорност и човек трябва да я осъзнава. Знам как да работя и с начинаещи, и с по-напреднали деца, както и с такива със специални нужди, за които се изискват доста познания по музикотерапия. На този етап съм се отдал изцяло на музиката като изпълнител, но човек никога не знае, в бъдеще може да предприема и такава крачка.
-Как може да се запали искрата на подрастващите към българския фолклор?
-Много е важна социалната среда и семейството на първо място, на следващо място са занятията по музика и доколко учителите са подготвени за това и по какъв начин поднасят информацията на децата. Важно е да се използват съвременни елементи и похвати по време на преподаването. В учебниците по музика трябва да се отделя повече място на тази музика. Фолклорната музика не е само народно пеене. Голяма част от нея е фолклористика, по време на която освен народни песни се изучават и българските фолклорни обичаи и традиции. Големият български композитор Филип Кутев е казал: „Фолклорът е просто нещо, но се иска голяма култура, за да го разбереш“, и е много прав. Това се формира в характера на децата през първите седем години и тук най-важна роля има семейството.
-Популяризираш културата на родния ти Разлог. Какво е за теб този край? Участваш ли на кукерския фестивал Старчевата?
-Обожавам родното си място. Имам възможността да пътувам много, но чувството, когато се завърнеш в родното място, е винаги уникално. Както се казва, „камъкът си тежи на мястото“. Родният край за мен е мястото, на което човек може да чувства сигурност. Единственото, което ми липсва, когато съм вкъщи, е, че нямам време да излизам често в родния си град, който е наистина едно уникално и бързо развиващо се място.
Не участвам в Старчевата, тъй като на 31 декември работя и се прибирам много късно през нощта, а на следващия ден пътуваме за друго място. Гордея се с това, че този кукерски фестивал продължава да се провежда, защото това е емблемата на Разлог и доказателство, че знаем как да си пазим традициите.
-Завръщат ли се младите хора към традициите?
-Разбира се. Преди около два месеца имах участие в град Сопот. Събирахме пари за наводнените карловски села. Направи ми впечатление, че има изключително много деца, които танцуват хора и пеят български фолклорни песни. Разбира се, че този център на България е символ на българщината, но наистина не очаквах, че ще има толкова деца на нашето участие, които много се радваха и танцуваха на сцената.
Преди време ми се обади журналистка от национално радио и ми каза, че дете е спечелило награда в радио конкурс и я е помолило, ако може, да му изпратят мой диск. Това ми подсказва, че аз работя в правилната посока и младежите се завръщат към фолклора.
-Роден си в Деня на Освобождението на България от турско робство – 3 март. Според теб родолюбци ли са днешните младежи?
-Със сигурност голяма част от младите хора са родолюбци, но това не се доказва само на 3 март или 6 май, като качим една снимка в социалните мрежи. Това е нещо, което се доказва всеки ден. И отново стигаме до извода, че е много важно правилното възпитание и социалната среда.
-Какво е за теб народната музика?
-Чрез народната музика човек може да се изрази и да бъде духовно уравновесен. В нея има песни на всякаква тематика. Аз никога не съм смятал, че ще се занимавам професионално с това, но в момента не бих си и представил ежедневието ми без народна музика. Народната музика за мен е моето призвание.
-Кои са любимите ти македонски песни?
-Имам много любими македонски песни. Веднага ми изниква една от тежките македонски песни, които обожавам. Казва се „Църна се чума зададе“ и е за убийството на Гоце Делчев. Обичам много и разложките бързи песни, които се пеят от мои колеги. Но има един тънък момент за едно специфично удряне на всеки втори силен тон на песните, което могат да го правят само хората, родени в този край, и ми е много интересно, като чуя различна интерпретация на всяка разложка песен.
-Песните от македонския фолклор могат ли да обединят двата народа?
-Знаете ли, това е много сложен въпрос. Що се отнася до обединението, аз не смятам, че двата народа са разделени. Това, че има определена група от хора, които искат народите да бъдат в постоянни пререкания и изкуствено създадени неприятни ситуации, не означава, че ние сме разделени. Аз пътувам често до Република Северна Македония, защото голяма част от продукцията ми се подготвя там. Когато ходя там, се чувствам като у дома си. Никой никога не ми е показал, че съм нежелан в тази държава. Даже напротив. Много от митничарите на македонската граница ме познават, често ме карат да им подаря диск и винаги питат коя песен отивам да запиша. В музиката политика няма, ние говорим на един и същи език чрез нея. Аз имам много приятели в Македония и никога не са ме карали да се чувствам чужд там. Така е и при тях, когато те са в България.
-За финал, подготвяш ли нещо ново за своите почитатели?
-Да, подготвяме много нови изненади с моя екип. Тази година ще заложим, както обикновено, на бързите ритми. Скоро записах и песен от Родопите, тъй като много исках да имам и такава песен в репертоара си и съм много щастлив с този проект, защото смятам, че се постарах доста да пресъздам типичното пеене на Родопа планина. Преди седмица записах и една от по-тежките македонски песни, която е свързана с голямо историческо събитие в новата история на Балканите, и не смятам, че има нещо случайно, защото тази година се навършват 120 години от убийството на един от най-големите пазители на македонската песен и култура Гоце Делчев.
ВЕЛИСЛАВА АПОСТОЛОВА
Любим мой изпълнител. Сложи в джоба си всички светила в жанра с песента Жалба по Македония. Много интересно интервю.
Браво, на Борис Коцаков.
Ясно, изчерпателно интервю и много правилен и интелигентен изказ. Прав е. Всичко е въпрос на политика, а политиката в България се извършва от елементарни хора без образование, които не могат да си напишат името, а са роби на психически нестабилни хора от запада. Ако политиците ни имаха акъла и културата на този човек, България щеше да бъде невероятно място за живеене.