Нели Георгиева Николова, по-известна като Нелина, е българска попфолк и фолклорна певица. Наскоро навърши 51 години, а в момента е студентка 1-ви курс във Факултета по изкуствата в Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград. През месец март започна работа като вокален педагог в музикално училище „Престо“ на благоевградската преподавателка в катедра „Музика“ на ЮЗУ гл. асистент д-р Цветомира Съботинова. Коя е Нелина и какво я свързва с Благоевград? Един откровен и интересен разговор с фолкпевицата с най-високия женски певчески глас – сопран, предизвикала в миналото фурор с култовия хит „Бял мерцедес“. Тя е любимка на публиката с изпълненията си на народни песни, а в момента е в подготовка на песента „Имала майка” на незабравимия благоевградски композитор Димитър Янев, на която ще вдъхне „нов живот“ заедно с Ансамбъл „Пирин“.
– Вашите почитатели Ви знаят като Нелина. А коя е Нели Николова?
– Нели Николова завърши езиковата гимназия в родния град Русе, говори 5 езика – немски, английски, руски, сръбски и гръцки. Обича да рисува, да пазарува, да шофира, да шие, да готви. Има син Кристиян, на 18 години. Първите си 2 албума издава с Формация „Фаворит” през 1993 и 94 г., от които до днес емблематични за репертоара й са песните „Има ли господ“ и „Кукувица“.
– Кое е най-важното, с което искате да Ви знаят?
– С моите песни.
– Откога сте запленена от българските народни песни?
- Обикнах ги от малка. От бебе над главата ми звучеше един VEF -радио от 70-те, а баща ми си подсвиркваше непрестанно. Първите 7 години изкарах на село при бабите и там звучеше само народна музика – така започнах да пея.
– Кои бяха Вашите учители?
– Бабите на село, после слушах плочите на Недялка Керанова, Славка Калчева, Динка Русева, Тодор Кожухаров, Костадин Гугов, Весела и Любен Божкови, Лили Иванова, Стефка Берова и Йордан Марчинков и мн. др. и повтарях до безкрай песните, които ми харесваха много, докато не ги науча почти като оригинала.
– Как се разви музикалната Ви кариера?
– Бях в 12 клас, когато дойдоха да набират танцьори и певици за Танцов ансамбъл „Найден Киров” – Русе и ме взеха първо като танцьорка, после като певица. Бяха прекрасни години! След това работих с други русенски оркестри у нас и в чужбина, после пях по вариетета, а през 1996 г. издадох първия си самостоятелен попфолк албум „Не разваляй магията“. Тогава избухна хитът „Бял Мерцедес“, който и до днес е моя визитна картичка. Последваха 20 години с музикална компания „Пайнер“, издадохме 4 попфолк и 6 фолклорни албума. От 3 години съм самостоятелен артист и се самопродуцирам.
– Кои са Вашите „златни години“ в професионален план?
– След излизането на „Бял Мерцедес“ и последните години.
Колко е успешен един артист определя публиката и аз съм много щастлива, че хората продължават да ме търсят от цялата страна и чужбина. Те са моят стимул да продължавам да правя нови песни, да се развивам, за да радвам публиката с нови и красиви изпълнения.
– Имала ли сте критични моменти? Кога Ви е било най-трудно в екзистенциален план и ако „да“ кой е бил Вашият спасителен пояс?
– О, да! Както в личен план, така и в професионален! Такъв беше моментът, когато се разделихме с „Пайнер” след 20-годишна съвместна работа. Бях свикнала с голямата фирма зад гърба си, но исках да съм свободна да правя различни неща от статуквото, и реших да рискувам, да направя тази голяма крачка в страни от руслото. Резултатите не закъсняха! По време на пандемията през 2020 г. спечелихме първа награда на фестивала „Пирин фолк –Сандански” с песента “Горди българи“ в дует с моя колега Васко Лазаров, направихме дует с Илиян Михов-Баровеца “Сините очи“, трио с Бойка Дангова и Антония Рангелова „Трите снаи“, „Такива спомени оставям аз“ и най-новата „Как ми липсва детството щастливо“… Очаквайте скоро още.
– Кои са най-вълнуващите Ви творчески проекти?
– Последната ми песен „Как ми липсва детството щастливо“ най-много ме вълнува в момента! Впечатли ме текстът на Петър Москов, добавих от себе си, допадна ми и музиката на Камен Николов. Песента е много лична и я записах ей така, за себе си и най-близките ми хора. В същия ден я чу Евгени Боянов – мениджър и организатор на концерта ни в НДК, и отсече, че песента е невероятна и трябва да я изпея още на следващия ден там! Така най-новата ми песен „Как ми липсва детството щастливо“ вече има своята премиера в НДК, а хората в залата запяха още на втория припев и ме направиха изключително щастлива!
– Как подбирате репертоара си?
– Със сърцето си! Хората усещат, когато си искрен, и го ценят, не можеш да ги излъжеш! А ако питате за участията – според публиката. За мен е важно да зарадвам хората с техните любими песни от репертоара ми. Той вече е доста голям и накрая все идва някой да ме пита защо не съм изпяла още тази негова любима песен. Затова по време на изявите ми приканвам зрителите да ми подсказват кои песни искат да им поднеса, за да си тръгнат всички щастливи накрая.
– Кои са музикантите и певците от Пиринския край, с които предпочитате да сте на една сцена?
- С тях съм направила едни от най-успешните ми песни. Първо се сещам за Здравко Георгиев и Джемби, които аранжираха първите ми македонски песни „Брала мома къпини“ и „Цветините очи черешови“. Със Светослав Лобошки работим над 20 години както в попфолка,така и на „Пирин фолк”. За мен той написа песните „Налей си“, „Рожден ден“, „За теб“, „Себе си бъди“ (дует с Тони Дачева), аранжира „На сърце ми лежи“, „Едно мало дете“ и новата ми песен „Такива спомени оставям аз“, а публиката на „Пирин фолк – Сандански” ни посрещна почти като богове с Васко Лазаров при триумфа ни с песента „Горди българи“! Не мога да пропусна и неповторимия колорит на Ансамбъл „ Пирин“ – Благоевград, който допринесе изключително много при снимките на любимите на поколения българи „Алени звезди“ и „Пиринска младост“.
- Носител сте на много награди, но коя е тази, която никога няма да забравите?
- Най-ценна за мен е обичта на публиката. Всички награди са ценни за мен. Първата ми беше за дебют на „Пирин фолк” – 1998 и последната е пак от там – първа награда за дуета ни с Васко Лазаров „Горди българи“. Когато хората пеят с теб, когато извиват кръшни хора, когато те викат на бис, това са най-върховните моменти на споделено щастие! Това е смисълът на моя живот!
- Отскоро сте студентка в арт факултета на Югозападния университет? Как се решихте и защо чак сега?
- Да, факт. През годините все пътувах и не ми оставаше време за това. По време на локдауна откачих вкъщи. Ние, артистите, сме свикнали да пътуваме постоянно, да сме сред хора и изведнъж -домакиня и нищо друго! Стоях си вкъщи в някакъв ступор и не виждах светлина в тунела. Кога ще приключи всичкото това, докога само готвене и ядене, кога ще се върнем към нормалния си ритъм на живот?! Един ден работехме с Илиян Михов-Баровеца над дуета ни и стана дума, че той преподава онлайн. Подаде ми ръка и ето днес съм в курса на доц. д-р. Бинка Добрева в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград.
- Как преминава един Ваш студентски ден? Присъствено или онлайн е обучението Ви?
- Присъствено сме и аз съм от най-редовните. Много ми допадат дисциплините, преподавателите, атмосферата в университета, интересно ми е и научавам много неща. Освен това курсът ни е много готин и е удоволствие, когато сме заедно. Първоначално ставах в 6 ч. и пътувах всеки ден София – Благоевград и обратно. Много скоро ми дойде ми в повече, уморително е, и сега оставам в Благоевград по време на лекциите и се прибирам, когато свършат, и за участия.
- Отскоро сте и преподавател в музикално училище „Престо“. Разкажете малко повече за това предизвикателство… Как дойде поканата към Вас и какво Ви носи работата с деца?
- Да, имах големия шанс Цветомира Съботинова да ме покани в музикална школа “Престо“! Не съм очаквала подобен развой на събитията и съм много благодарна. Децата са изключително талантливи, мили, а работата с тях е истинско удоволствие. Направи ми впечатление, че в школата децата се чувстват като у дома си – там е така уютно. Вчера бях много уморена, когато отидох да преподавам, но след първия час усетих, че вече нищо ми няма. Децата са истинска благословия и ме презареждат.
- Как изглежда Благоевград отстрани? Имате ли приятели от Вашата гилдия тук?
- Още първите дни с моите съквартирантки оценихме спокойствието и чистия въздух на Благоевград! Това е изключително ценно за нас, софиянци! Харесва ни много да се разхождаме по центъра, да седнем в някое заведение и да се потопим в атмосферата на този чуден град, да влезем в някой магазин… Да имам приятели тук, дано намеря скоро време да се видим, ангажиментите ми дойдоха в повече напоследък. С всеки следващ ден се чувствам все по-добре тук и благодаря на благоевградчани, които ме посрещат така радушно и правят града толкова чаровен!
- Какво Ви взе и какво Ви даде двегодишната ковидна пауза?
- Взе баща ми – отиде си с Ковид без време за няколко дни… най-голямата ми загуба! Непрежалим… Нищо друго не може да се сравни с това. Паузата бе време за преосмисляне и презареждане, за нови творчески идеи.
- Имате ли някакви специални навици, за да сте в добра физическа и творческа кондиция? Имате ли списък със забранени храни и напитки?
- Сутрин пия топла вода с мед и лимон, не закусвам, стремя се да спазвам хранителен режим, като ям протеин (месо, риба, сирена) със салата или постя, не пия газирано, избягвам джънкфут, обичам да съм в движение .
- Как релаксирате?
- На дивана с телефона. Екскурзиите в чужбина са ми любими.
- Кой е Вашият компас за успех?
- Публиката и няколко близки, доказани с годините съветници.
- Кои са новите Ви проекти, с които ще изненадате Вашите почитатели?
- Подготвям нови песни, включително една емблематична македонска „Имала майка”, както и новия си албум.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
