Футболен Петрич се прости вчера с легендата на „Беласица“ Георги Бохоров-Манката, който си отиде от този свят на 70 г. след тежко боледуване. Той беше част от звездния отбор на комитите, който спечели историческата за клуба промоция в „А“ група през 1980 г. Феновете в южния град го помнят с хъса и пожертвователната му игра, негова запазена мярка бяха шпагатите, с които спираше набезите на противниковите играчи. Първите стъпки във футбола прави при родоначалника на ДЮШ на „Бела“ Георги Николов-Шмин. В хода на кариерата му негови треньори са Иван Велев-Филджана, Димитър Атанасов, Кръстьо Хаджиев, Йордан Шалев, Христо Миланов-Рилето, Асен Милушев, Никола Цанев, Петър Аргиров, Григор Петков, Иван Зафиров, Георги Николов… Започва при мъжете в зона „Струма“. После тежка контузия на дясното коляно го изважда за дълго от строя. Претърпява операция и след 12-месечно възстановяване се завръща на терена в състава на „Спортист“ /Генерал Тошево/ в „Б” група. Впоследствие отново облича екипа на „Беласица“, но през 1983 г. къса мускулни влакна и се разделя с любимия отбор.
Ето какво казва Манката в последното си интервю:
– Кой беше най-радостният ти момент в живота като спортист?
– Като спортист – няма по-радостен миг от 1980 година, когато отборът на „Беласица“ влезе за първи път в историята на петричкия футбол в „А“ група. Независимо че по време на първенството имаше други водачи в класирането на „Б“ група, ние усетихме, че сме най-достойният отбор за майсторската група. Тогава петричкия дух бе на много високо равнище. Ядрото на отбора бе от местни футболисти. В „А“ група тръгнахме с настроение, играехме за премии, макар и символични – по 200 лева на човек за победа над „Левски“ и ЦСКА. На „Герена“ загубихме с гол, отбелязан след 5-метрова засада от Петър Курдов, който по-късно стана треньор на петричкия тим. В Бургас загубихме също от измислена дузпа. И тъй като не се подчинявахме на грандовете в българското първенство, от футболната централа измислиха наказание лишаване от домакинство за три мача само и само да ни изхвърлят от „А“ група още в зародиша на участието ни. Но ние бяхме страхотен колектив, играехме за честта на Петрич и победихме „Тракия“ на стадион „Христо Ботев“ в Благоевград с 1:0, а след това и „Черно море“ с 2:0.
– Кой е паметният мач, който никога няма да забравиш?
– Изиграх доста силни мачове, но никога няма да изтрия от паметта си срещата срещу „Славия“, която спечелихме с класически резултат 3:0, след като в белия отбор играеха именити футболисти като Андрей Желязков, Алиев и други.
– Кои треньори и футболисти не бива да се забравят?
– Завинаги трябва да се запомни името на Никола Цанев, който направи най-много за влизането на „Беласица“ в „А“ група. Освен добър наставник, той умееше да ни настройва психически в положителен аспект преди всеки мач. Като цяло отборът, който даде всичко от себе си за влизането в майсторската група, трябва да се запише със златни букви в историята на петричкия футбол.
– Неприятни моменти във футболната ти кариера?
– Безпричинното ми освобождаване след тежка контузия по време на тренировка в Марикостиново. Тогава ме направиха симулант и ме освободиха в зряла футболна възраст. Разбиха отбор, изграден с години, и оттук тръгна бедата в петричкия футбол, след което започнаха да привличат футболисти отвън, които с нищо не превишаваха нашите. Много рано сложиха прът в колелото на каруца, вървяща напред и нагоре. Не искам да си спомням за имената на тогавашния председател Вангел Аврамов и помощник-треньора Димитър Тодоров-Лит. Тези хора направиха доста поразии. Другото неприятно беше, че след нашето освобождаване никой за нищо не го интересуваше дали сме живи или инвалиди. Никога няма да забравя и заканите на братя Рибнишки, които влизаха в съблекалнята и се заканваха, че ако не победим, ще бъдем интернирани от града семейно и ще останем без работа.
– Кои са най-големите футболисти за всички времена на Петрич?
– По мое време изтъквам Йордан Попов. Иначе от тези, които играха и в други отбори – Борис Гаганелов, Георги Лачев, Атанас Пецовски, Христо Маринчев.
– Интересуваш ли се от развитието на твоя любим отбор „Беласица“?
– Няма как да не се интересувам. Започнаха да се привличат футболисти отвън, интересът все повече и повече спадаше от страна на феновете и виждате докъде стигнаха нещата. Срамно е хора, далеч от спорта да ръководят футбола в Петрич. Ако искаме да излезем от тази тежка ситуация, трябва да се наблегне на привличането на местни момчета в ДЮШ, в която да работят кадърни треньори.
– Интересуваш ли се от българското първенство?
– Най-малко се интересувам от нашето първенство. Качеството на футбола е много ниско и на терена е пълна порнография. Не пропускам мачове от испанското, английското и немското.
– Къде е по-леко – във футбола или в бизнеса?
– В бизнеса има много неща, които трябва да предвиждаш, иначе можеш да фалираш. В спорта трябва много хъс, силен дух и характер, а истинският футбол, какъвто се играеше по наше време, е само за мъже.
– Съжаляваш ли за нещо?
– Единственото ми огорчение е, че в разцвета на развитието ми като футболист бях прекършен по много нечовешки начин от некадърни и злобни хора.
– Оптимист ли си за бъдещето на футбола в Петрич?
– На този етап – не. Без достатъчна материална база, кадърни треньори в ДЮШ, които да подават кадри за мъжкия отбор, това няма как да стане. Представителният отбор на „Беласица“ е бил винаги силен, когато са преобладавали в него местните таланти, както беше при първото ни влизане в „А“ група през 1979/1980 г.
Подготви за печат
СТОЙЧО СТОИЦОВ
