Футболистът на „Марица” (Пд) Мартин Газиев е от най-опитните в състава на пловдивчани. Роденият в гоцеделчевското село Абланица спортист лагерува с втородивизионния тим в Турция. „Марица“ зимува на 6 точки от четвъртия в класирането „Беласица“ и не е без шансове за атака на майсторска промоция. „Подготовката протича за момента много добре. Времето също е с нас, което предразполага да водим пълноценен тренировъчен процес и да се подготвим за тежките сблъсъци, които ни очакват в първенството. Липсваше ни постоянство през първия полусезон. Имаше мачове със силни отбори, в които доминирахме. С други, които се затварят срещу нас, беше по-трудно. Моите амбиции за втория полусезон са да излизаме всеки мач за победа и да подобрим представянето си. Мястото на „Марица“ не е там и ще се борим да сме по-напред в класирането. Повечето отбори срещу нас се затварят и изчакват на контраатака. Те знаят, че сме добър тим и опитваме да играем футбол. В „Марица“ засега ми е най-добре като колектив и условия за работа. Не съжалявам за нищо. Важното е да сме живи и здрави, всичко друго остава на заден план. Мислел съм си много пъти, че ако не бяха контузиите и болестта, щях да съм на някое много по-добро място и на друго ниво, но важното е, че вече съм жив и здрав. Преборих идиопатична апластична анемия. Това се случи през 2012 година. Към края на мач почувствах задух и тежест в гърдите. След срещата ме заведоха в болница за допълнителни изследвания. Оказа се, че имам рядко срещана болест на кръвта, която засяга белите кръвни телца. Може и малко странно да звучи, но лекарите ми казаха, че тя може да се отключи от всичко, дори и от смях. Бяха ми проведени курсове с антитемоцитен глобулин. Те не подействаха и последното решение беше да се направи трансплантация с костен мозък. За мой късмет с брат ми бяхме 100 процента съвместими. Беше много тежко за всички покрай мен – семейството ми, близки и приятели, но благодарение на тях сега всичко е наред и сме добре. Благодарение на моя брат живея втори живот. Излязох от болницата 68 килограма. Бях много слаб, нямах никакви сили. Първите месеци ядях само подбрани храни. Самото възстановяване беше много трудно, но с воля и характер се преборих. Около 17 месеца бях извън терена. Отидох в „Работнички“ (Скопие) през 2012 г. Всичко беше наред, но за мое съжаление изкарах само два месеца. Условията за работа там са много добри. Мислиш само за футбол. Като материална база, заплащане, отношение към футболистите, възстановителен процес всичко бе по-добро в сравнение с България. Имам операции и на двете колена от скъсани връзки. Едната контузия получих, докато бях в „Пирин“ (Гоце Делчев), а другата в „Царско село“. Всичко е в главата. Трябва да имаш силна воля и характер за да пребориш подобни неща“, коментира М. Газиев.
ИВАН ДИМИТРОВ
