Бурни коментари „за” и „против” предизвиква от десетина дни в социалните мрежи зеленото „кученце“, посадено и оформено от живо дърво на площадното пространство между Регионалната библиотека и Регионалната здравна инспекция в Благоевград. Мнозина го оплюха още първия ден, други двусмислено постнаха снимки как го опикават бездомни кучета, а трети са във възторг от новата жива „скулптура“ в центъра на областния град.
Идеята в района да се оформи цял минипарк от зелени скулптури от живи дървета или храсти, както „Струма“ писа, е на директорката на библиотеката Дора Ангелова. С реализацията на първата форма се нагърбил шефът на озеленителите в общинската фирма „Биострой“, художникът инж. Антон Мавродиев. Всъщност формата трябвало да определят децата, записани в библиотеката, с гласуване за любим герой, но извънредното положение осуетило конкурса и се спрели на кученце, като една от любимите играчки на малчуганите. Подготовката за изпълнение на проекта инж. Мавродиев започнал още през февруари с избора на дърво от разсадника на Горското и първоначалното оформяне на фигурата. Избрал туя, защото е компактна и с плътна зелена маса.
„Подобни фигури има в много паркове по света и оформянето им продължава десетки години“, обясни инж. Мавродиев, като отбеляза, че направеното от него до момента е само началото, грубото оформяне на фигурата с пластични материали – като арматурна мрежа и др.
„Цялата фигура след години ще придобие плътност и същинската форма на кученце или каквато друга фигура решим да правим“, отбеляза той, а на въпрос каква е вероятността при пресаждането дръвчето да изсъхне, отговори: „Мисля, че сме взели всички предпазни мерки това да не стане, защото ще е много жалко. Направихме го импровизирано и набързо за 1 юни, след като към 3 месеца се трудихме преди това, за да придобие формата, която има в момента, и ще повторя, че това се получава с години. Пионерите в това древно изкуство са в Азия и то кореспондира с изкуството бонсай за формиране на минидръвчетата. Бонсай е тръгнал от Китай и е резултат на дзен естетиката, като се пренася в Япония за оформяне на познатите ни пространства на съвършена композиция между дървото, водата и камъка. В Европа се появява много по-късно, в градините на римските императори, където е имало подстригани форми като живи плетове, а през Ренесанса е пренесено в царските дворци, като Версай“, каза главният озеленител в „Биострой“.
Той поясни, че подобни зелени скулптури могат да се изработват от всички иглолистни видове, които могат да формират плътна маса, както и от много широколистни с вечнозелени листа, като разпространените по-широко в България храсти уницера, неастър и чимшир.
Инж. Мавродиев не скри, че е останал неприятно изненадан от хейтърските коментари: „Нямам нищо против различните мнения на хората, но не всеки има познанията как се постигат красивите живи скулптури и вероятно това поражда отрицателните реакции“, посочи специалистът.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Инж. А. Мавродиев
Туята, която инженерът озеленител избрал за първата жива скулптура в Югозапада
Резултатът след 3 месеца работа по оформяне на кученцето
Някои снимки, постнати в социалните мрежи, са показателни за мнението на авторите им
