Опит на БТС и Национална спортна академия „Васил Левски“ да узаконят каптирания естествен извор, който е изграден на доброволни начала през далечната 1983 г. за снабдяване с питейна вода на хижа „Вихрен“, се спъна в строгостта на закона. Оказа се, че хилядите туристи, хранили се или нощували в хижата през изминалите 4 десетилетия, са пиели от нерегламентиран и непроучен водоизточник, с което са нарушени куп наредби, правилници, закони, разпоредби, регламенти и т.н.
При липсата на строго изписана процедура как и от кого може да се регистрира водоизточник, който се ползва от 40 години, на 11.01.2021 г. БДЗБР прави предписание за регистрация на извор „Вихрен“ до дирекцията на Национален парк „Пирин“, на чиято територия се намира водоизточникът. Паркът, от своя страна, възлага тази отговорност на Национална спортна академия „Васил Левски“, която обаче стопанисва само 1/2 от хижата. В размяната на писма, продължила 2 години, е включен и БТС, който е собственик на другата половина от хижата. В крайна сметка съоръжението е вписано в регистъра на водовземните съоръжения за стопански цели на БДЗБР, но на практика не може да бъде въведено в експлоатация по 2 причини. Първата е, че не е направен анализ на добиваната вода, за да могат резултатите от физико-химичните и микробиологични изследвания да докажат, че тя отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 2011 г. за качество на водата, а втората причина – не е определена санитарно-охранителна зона около водоизточника, съгласно Наредба № 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово
водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.
„В случай че не могат да бъдат изпълнени тези две условия, ползването на вода за питейно-битови нужди от съществуващия водоизточник се определя като недопустимо“, предупреждават от МОСВ.
Проблемът е не анализът, а санитарната зона, защото в първия пояс около нея е забранен достъп на лица, с изключение на тези, които са свързани с експлоатацията на извора, а този пояс обхваща територията на 500 метра около извора. Не е ясно как и кой ще ограничи туристите в тази най-посещавана част от Пирин, в която има десетки маркирани туристически пътеки и където са най-популярните туристически дестинации.
До получаване на разрешително за ползване на водоизточника са необходими още редица дейности.
Границите на 3-те санитарни зони около извора трябва да бъдат отразени в кадастралните карти, лесоустройствените планове на парк „Пирин“, след което трябва да се направи прекатегоризиране на горските площи, попадащи в пояс 2 и 3, в гори със специално предназначение. Обикновено се дава срок от 1 години от определяне на санитарно-охранителната зона за актуализация на ПУП-а, обхващащ територията на зоната. След това има още месец, в който БДЗБР да бъде уведомена, че документално всичко с извора е наред, за да може дирекцията да назначи комисия за приемане на зоната, в съответствие с чл. 43 от Наредба 3. След това контролът върху зоната ще се поеме от 2 министерства – МОСВ и МЗ.
Процедурата по узаконяването се усложнява допълнително заради статута на територията – национален парк, и най-вероятно ще продължи повече от 1 година. Преди дни тязапочна с депозирани в МОСВ искания на Сдружение БТС и Национална спортна академия „Васил Левски“ да им се разреши поотделно да ползват до 6307 куб.м/год. вода от извора, при средногодишен дебит от 0,2 л/сек. Тепърва служители в дирекцията ще преценяват отговаря ли заявеното водно количество с наличните водни ресурси по количество и качество и няма ли друга възможност за водоснабдяване.
Най-големият проблем в момента е, че докато не се узакони водовземането, хижа „Вихрен“ няма да има право да го ползва, тоест водата за хижа „Вихрен” трябва да бъде спряна. Това означава на сухо да останат 2-те масивни сгради със 130 легла,кухня, столова със 100 места, бюфет, външни тоалетни и помещение, ползвано за баня. Хижата е само на 16 км от Банско, има редовна автобусна връзка с града, а паркингът пред основната сграда може да събере до 30 автомобила, и много често, особено през този сезон, всички места са заети. През 80-те години, когато преживява своя разцвет, хижата е приемала средно по 23 000 туристи годишно и е била най-посещаваната хижа в Пирин. Сега заради близостта на по-модерната „Бъндерица“ се пълни само в пикови дни, но пак има много клиенти, защото е изходен пункт за връх Вихрен, хижа „Синаница”, хижа „Демяница”, заслон Тевно езеро, хижа „Яне Сандански”, заслон Кончето и други. Колко от планинарите ще се примирят с безводието е въпрос, който ще намери отговор много скоро, ако собствениците на хижата не намерят начин да заобиколят закона – например с плащане на глоби.
В хижата целогодишно идват туристи, но без вода едва ли ще е така
ВАНЯ СИМЕОНОВА
