Хиляди декари на територията на Благоевградска област вече са покрити с фотоволтаици, а още толкова чакат финализиране на процедурите, за да подредят своите панели.
Областта е манна небесна за кандидатите, срещу първоначална инвестиция да получават още 30 години луди печалби от производство и продажба на електричество от слънцето. В Пиринско рядко има люта зима, но затова пък слънцегреенето е много повече от средните за страната 4400-4500 часа годишно. Не случайно най-малко дни без слънчево греене са регистрирани в Сандански /42/ и Гоце Делчев /48/. От липса на слънце обаче не могат да се оплачат и в Петрич, Разлог, Хаджидимово, Струмяни, Кресна…
В Струмяни братята милиардери Павел и Румен Вълневи, инвестирали неуспешно в закритата набързо телевизия BIT и партията на Цветан Цветанов, ще влагат пари в зелена енергия. Двамата имат опит в тази сфера, натрупан в Северна Македония. Освен ФЕЦ в Струмяни, те ще правят и индустриален парк. Вълневи планират да наредят соларните панели и халетата върху 745 дка, които досега са били пасища. Дадоха им ги съветниците в Струмяни под наем за 35 години. Облагата за Струмяни е, че ще получи ток за уличното осветление и за някои други общински обекти.
В Кресна огромен фотоволтаичен парк върху 43 дка – отново земеделска земя, прави Йордан Илиев – братовчед на застреляните братя от ВИС Васил и Георги Илиеви. Той е бивш управител на фирмите по чистота в столицата „Волф-96“ и ДИТЦ, а след като излезе от бизнеса с боклука, се преориентира главно към градския транспорт. В Кресна има и 200 дка лозя с модерна винарна. Поредната му инвестиция ще е в устройствена зона за „Земеделски територии с допустима промяна на предназначението за производствени дейности”. Това са територии, чието строителство се допуска въз основа на ПУП и след смяна на предназначението на земята. Допустими функции са за производствено-складови дейности, електроенергийно производство /какъвто е случаят/, допълващите ги административни, търговски, обслужващи и транспортно-комуникативни сгради и съоръжения.
И друг инвеститор влиза в Кресна с мощна ФЕЦ – за целта общината преотстъпи без търг или конкурс на фирма „Ренюъбъл Енерджи Дивелопмент Груп” OОД 1000 дка общински пасища за срок от 30 г. И тази фирма не е случайна – участие в нея има бившият заместник-министър на отбраната Александър Петков, който планира да добива от парка 150 мегавата енергия. Според договорките инвеститорът ще плаща на общината по 3000 евро на 1 мегават произведена енергия, или 450 000 евро годишно.
След стотици сигнали от животновъди в Кресна, че към терените от общински поземлен фонд „Пасища, мери и ливади“, които доскоро са ползвали за прехраната на животните си, вече има заявен интерес от различни инвеститори за фотоволтаични паркове, преди няколко месеца Националната овцевъдна и козевъдна асоциация изпрати сигнал до Върховната административна прокуратура. Според председателя на асоциацията Симеон Караколев само в Кресна става дума за 1500 дка бивши общински пасища и ливади, които ще бъдат покрити с фотоволтаици. Няма данни прокуратурата да е проявила интерес към сигнала.
В Хаджидимово медийният магнат и предприемач Красимир Стойчев ще прави централа върху 1584 дка общински пасища, от които 220 дка попадат в Европейската екологична мрежа „Натура 2000”. Строи и софийската „Ан Солар“ на Асен Хаджитодоров върху пасища в с. Блатска, всички предоставени му от общината.
Пореден милиардер се насочи към Бараково. 2 фотоволтаични централи върху 81 993 квадратни метра започна изгражда сърбинът Драган Шолак. Шолак е известен бизнесмен и пак медиен магнат, чиито приходи през 2021 г. бяха оценени на 1,22 милиарда евро. На терена ще бъдат поставени 7488 фотоволтаични модула с мощност 4979 kW и 2905 kW.
В Разлог, Петрич, Сандански, Симитли – вече навсякъде има огромни територии, покрити или чакащи да бъдат покрити с панели за производство на електроенергия от слънцето.
През първите години, когато този бизнес прохождаше в България, инвеститорите първо си купуваха частни терени, после ги преотреждаха набързо и правеха ФЕЦ-ове. Впоследствие обаче се оказа, че много по-лесно е да получиш голям терен от общината, защото хем на инвеститорите им излизаше по-евтино – не плащаха за покупката на земята, хем не се разправяха с инатливи частници, които не искат да продават. А и законово се оказа по-сигурно да вземеш под наем за 30-35 г. земя от общината. Ако един инвеститор си е купил терен и го покрие с фотопанели, всеки съсед може да оспори инвестицията му в съда ако прецени, че стъклата му блестят, заради тях кокошките са спрели да снасят или по друга причина. В случая съседът се води заинтересовано лице. Ако обаче общината е дала на инвеститора терен насред други свои общински земи, самата тя се явява заинтересованото лице, което може да се жали в съда от ФЕЦ-а, а някак си не върви да се изправиш срещу човека, на когото сам си позволи прави ФЕЦ. С този казус се сблъска бивш областен управител на Благоевград, който върна едно от първите решения на община Хаджидимово, в което съветниците щедро даваха на инвеститор общински пасища и ливади, но се оказа, че той не е заинтересовано лице, и съдът потвърди законността на съветническото решение.
В полза на инвеститорите в зелена енергия се намеси с цялата си мощ и държавата. В началото беше забранено да се дават за фотоволтаични централи пасища и ливади. После обаче лобистка поправка в закона внесе уточнението, че не могат да се застрояват пасища и ливади, но само ако през последните 3 г. за тях е получавана държавна субсидия.
До 2023 г. имаше забрана слънчеви панели да се строят и върху плодородни земи от 5-а до 7-а категория – подобно разрешение се издаваше за неплодородни терени от 8-ма до 10-а категория и това беше разписано в Закона за опазване на земеделските земи. През октомври обаче в „Държавен вестник” бяха обнародвани поправки в Закона за енергията от възобновяеми източници, където в преходните и заключителни разпоредби депутати са записали, че ВЕИ-та могат да никнат и върху висококатегорийна обработваема земеделска земя.
С това и последната пречка пред крупните инвеститори падна и сега който не е пожелал, той не си е построил ФЕЦ. Единичен отпор все още дават единствено екоинспекциите, които, от време на време, се закатанчват да поискат оценка на въздействието върху околната среда, но това само затруднява бъдещия инвеститор с няколко хиляди лева и отлагат инвестициата му с година-две, защото експертните оценки на финала са еднотипни: бъдещият ФЕЦ ще заеме минимална част от дадена защитена територия и няма никаква опасност да бъде увредена флората и фауната върху нея.
Плюсовете на соларните фотоволтаични системи безспорно са много. Слънчева централа се инсталира за съвсем кратко време. Инсталацията е лесна, инвестицията не е толкова голяма. В момента при актуалните цени на оборудването на крепежните елементи и на цената на електроенергията, възвращаемостта на инвестицията в една слънчева централа е в рамките на 5-6 години. Останалите 30 години са чиста печалба.
За разлика от традиционните електрически централи с изкопаеми горива, слънчевите панели не издават шум, не създават емисии, нямат движещи се части и генерират надеждно електричество за до 30-40 години.
Системите за слънчева енергия изискват минимално количество вода за работа, за разлика от конвенционалните електроцентрали, които разчитат в голяма степен на вода за охлаждане. Това опазване на водните ресурси е особено важно в региони, предразположени към засушаване или недостиг на вода.
Минусите обаче са не по-малко. Инсталирането на мащабни проекти за слънчева енергия изисква значителна земна площ, което поставя предизвикателства пред местните екосистеми и биоразнообразието. Разчистване на земя за масиви от слънчеви панели може да наруши естествените местообитания, да фрагментира коридорите на дивата природа и да измести местната флора и фауна. В чувствителни екосистеми, като влажни зони, пустини или гори, преобразуването на земя за слънчево развитие има значителни екологични последици, включително загуба на видово разнообразие и нарушаване на екосистемните услуги.
В огромната си част ФЕЦ-овете покриват ливади и плодородни земи, които на практика стават недостъпни за хората за 3-4 десетилетия.
Огромен проблем са и слънчевите панели след излизането им от употреба. Тъй като соларният пазар продължава да се разширява, се очаква до 2030 г. светът да генерира около 7.8 милиона тона отпадъчни слънчеви панели. Повечето съдържат малки количества опасни вещества, главно под формата на полупроводникови материали и метали. Има обаче и панели, които съдържат кадмий – токсичен тежък метал, който може да проникне в почвата и водата, в слънчевите клетки от кристален силиций има оловна спойка, която представлява риск от отравяне с олово, и т.н. Неправилното боравене с отпадъци от слънчеви панели може да доведе до сериозно замърсяване на околната среда и рискове за човешкото здраве. А в България няма завод за рециклиране на панели. Междувременно в сайтовете за продажба вече се появиха обяви за продажба на слънчеви панели, втора ръка – парчето върви по 35-40 лв. В тях липсва информация колко време са ползвани, колко още живот им остава и за какво друго биха могли да се ползват, освен за производството на електричество, но във всички случаи продавачът ще е на сметка от сделката, защото поне ще му спести главоболията къде да ги изхвърли, след като вече не му трябват.
Проблемът със соларните панели в България се отличава от този в Западна Европа, където обикновено те се монтират на покриви и фасади на сгради, върху съоръжения, под които се прави полуоткрит паркинг, та дори панелите се ползват вместо огради на отделните дворове. Соларните инсталации в САЩ се разполагат в пустините или върху пътища, в Испания – на песъчливи терени в областта Андалусия, а в Мароко – в пустинята Сахара. Местата за инсталиране се избират така, че да не се нанася вреда на околната среда.
В България обаче проблемът със соларните паркове се свързва със застрояването на плодородни земи и тучни пасища. Земеделците губят доходи, тъй като соларните инсталации заемат общински земи, които преди това се използваха за селскостопанска дейност.
Рекапитулацията: в момента над 31% от производството на ток в страната са резултат на соларните паркове, докато ядрената енергетика осигурява 29%, а ТЕЦ едва 22%, от което всъщност токът за потребителите не само не стана по-евтин, ами и непрекъснато поскъпва.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
Дълга и информативна статия, браво!
И най-важното, всички инвеститори не са местни за Пиринско а разни софийски мутри. Което означава че нито един лев няма да остане в Пиринско
там може, ама в рилското корито не дават на хората.