Комунистическите тайни служби не само са прониквали във висшия клир, за да манипулират църквата, но и са прилагали хитрини, за да принизят влиянието ѝ сред народа. Нещо повече. Дългата ръка на Държавна сигурност прозира и зад разкола в началото на 90-те години на миналия век – или поне на ангажирани с нея и методите ѝ лица.
До такива изводи е стигнал изследователят Момчил Методиев, който пет години е проучвал архивни документи, за да напише книгата „Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава (1944-1989)“.
По соцвремето атеистичното „образование“ започваше в най-ранна детска възраст с простичкото: „Няма Бог“. Духовенството редовно бе охулвано и подигравано. „Поп“ става обидна дума заради множеството вицове. Всеки българин от по-възрастното поколение помни, че по БНТ се пускаха западни програми главно по Великден. Целта беше хората да бъдат задържани пред малкия екран и да не ходят на служба в храмовете, разказва изследователят Момчил Методиев.
Друг трик на службите е поставянето на милиционерски кордони около църквите по време на Великденската литургия, както и нареждането козунаци да се продават постоянно, за да спрат хората да свързват яденето им само с най-светлия християнски празник. Това остава трайно в бита и днес във всяка пекарна целогодишно има козунаци.
ДС обаче се проваля в друга идея – варени яйца да се боядисват не на Възкресение, а на първа пролет, 22 март. Както и върху тях да се лепят смешни ваденки, за да бъде всичко принизено до детска игра. Народната традиция обаче се оказва устойчива.
