Пенсионерът разказва интересно предание за името на селото
Симеон Николов
Божидар Оцетарски
Параклисът в село Гирчевци засега е без купол
Така трябва да изглежда храмът в готов вид
Тук до месец ще бъде готов и детският кът
След повече от 100 години кюстендилското село Гирчевци най-после ще има храм, който ще носи името на първоапостолите Петър и Павел. Градежът започна в центъра на населеното място, а в него със собствен труд се включи местното население. Параклисът е на фаза груб строеж, а до зимата трябва да бъде вдигнат и куполът на божия храм. Хората се надяват първото богослужение да се извърши на Петровден, 29 юни, следващата година. В основата на всичко са 75-годишният Иван Стойчев, двама негови приятели и, разбира се, младият кметски наместник Александър Йорданов.
„Навремето Гирчевци е било много голямо село, имало го е и на всички карти, дори и съседното Жабокрът е липсвало. Поверието казва, че над селото тегнело някакво проклятие от една богиня, не е известно коя е. След като бил отнесен храмът на брега на река Струма, богинята казала, че както е било най-голямо село, да стане най-малко. Има една баба, родена през 1922 година, тя разказва и помни как водите са отнесли черквата и намиращите се в района къщи. Сега тази махала, разположена в долния край на селото, е наречена „Църквището“. Икони и други работи, които са спасили хората, са оставили на съхранение в черквата на съседното село Багренци. Сега дори заради тази случка църковното настоятелство твърди, че мястото е на тяхното село. Това обаче не е вярно, имотът си е на село Гирчевци, дори и поп Данаил твърди, че мястото е на Гирчевци по документи, тъй като ги е виждал. Даже като стана 1990 година, демокрацията, Невена Чакърска, която беше в църковното настоятелство, каза, че е багренско. Защото багренчани нямат църковен имот. Те там си имат черква, но искали да ползват църковния имот“, споделя Иван Стойчев.
Любопитни са и историите, които се разказват за името на селото. „Хората много обичали да се къпят в река Струма, а нея имало много гъски, които издават едни такива звуци – „гир, гир гир“, и оттам Гирчевци, „гиркане“ – къпане на гъските и на хората. Аз от дете, после като юноша и даже като станах по-голям, като ходехме на частното, на нивата, покрай него имаше една кръчмичка и до нея островче с лодка. Имаше дансинг, правеха се забавления на открито през лятото, в събота и неделя всяка седмица.
Другата легенда за името на селото е, че в него живял някакъв грък, който се казвал Аргир, и на неговото име било кръстено“, споделя Иван Стойчев.
Той не знае коя от легендите е по-вярна, но това разказвали прадедите му. „Но това за гиркането ми е по-достоверно, навремето нямаше никакви плажове, само в Кюстендил. А сега такива са направени почти във всяко село. Всичко си имахме, и реката беше бистра, чиста, направо се оглеждаш в нея. Имаше много риба, и сега идват много риболовци.
Бях в шести клас, бях извел на паша кравата покрай реката. Един от възрастните, дълго време беше магазинер в града, ме хвърли в реката, защото не исках да разкарам кравата. Тя му била плашила рибата“, с усмивка си спомня Иван Стойчев.
Черквата, която била отнесена преди повече от век от водите на река Струма, се е казвала „Петър и Павел“, именно това е и причината новостроящият се параклис да бъде именуван по този начин. И досега, въпреки че в селото няма храм, хората се събират и правят курбан точно на Петровден. Имало някакви остатъчни грамадни камъни покрай реката, където жените за празници палели свещи.
„Още от старо време правим курбан, а такъв направихме и когато започна първата копка за параклиса. Тогава събирахме и средства, близо 3000 лева дадоха хората“, разказва Иван Стойчев.
Решили да се възстанови черквата покрай реката или параклисът, за да се подобри благосъстоянието на хората. „Навсякъде правят черкви, манастири. Около нашите села започнаха да правят, така и ние също. Съседното Ябълково нямаха, но ето, вече си направиха, носи името на Свети Георги Победоносец“, допълва Иван Стойчев.
„Хората се връщат към вярата, ние тук си нямаме място, където да запалим свещ, да се помолим за здраве, за нещо добро да ни се случи, и затова решихме да строим параклиса“, казва пък приятелят му Симеон.
„Събирахме се по Живково време на едно място в района на гробищата за панихиди и разни други ритуали, дори и весели. За да ги изнесем сега в центъра, помогна една случка. Преди време, седмица преди Петровден, имаше сватба. Хората спазариха музиката, музикантите дойдоха, играха се хора, но два часа по-късно удари градушка. Направо едни големи камъни падаха. И после се разбрахме така – там е бивша черква, гробища, весели работи не трябва да се организират. И затова до параклиса в центъра направихме навеси и маси за курбана“, коментира Иван Стойчев.
Площта на новия параклис по план е 25 квадратни метра. В ядрото на работата са всички местни хора и двама домозетьове. Носят тухли, никой не отказва работа. „Живи и здрави, до догодина трябва да сме готови. За тази работа народът тук е много задружен. Симеон Николов и Божидар Оцетарски също много помагат. Симеон е и майстор на курбаните. Надяваме се до зимата да направим купола. Има още много работа. Жените помагат на празниците, иначе по строителството не“, казва Иван Стойчев.
Сега едни дават пари за цимент, друг дава тухли, трети участва със собствен труд. „На първа копка заклахме едно агне, Симеон го сготви, той е много добър кулинар, от майка си е прихванал. Тя е била дълго време готвачка в стола на Градския съвет. Намирал се е на първия етаж на сегашната Национална агенция за приходите. Жената работила там някъде до 1995 година“, разказва пенсионерът.
Само бай Иван от групата е местен жител, останалите двама Симеон и Божидар били домозетьове. „Както се казва, те са тук, за да подобряват расата. Аз даже съм роден на рогожа през 1942 година, тогава не е имало родилен дом, така разказва майка ми“, казва мъжът.
По професия бил минен специалист, сега вече е пенсионер. Обиколил много фабрики и заводи, специалност минна електромеханика. Завършил средно специално образование в Перник, бил първият випуск, започнал от девети клас в Миннопромишленото училище, после го преименували на Професионално техническо училище по минно дело. После го завършил вечерно – и учил, и работил. По челото си няма и една бръчка, но пък не липсват белите коси. Това се случило след казармата. Един даже му казал да ги оскубе и станал цял кичур.
„Разчитаме на нашия труд и на даренията. Сега тези 3000 лева ще гледаме да ни стигнат и да направим купола. Ако има достатъчно пари, ще си хванем фирма да го строи, но ние искаме да си го направим сами. По план-сметки този параклис излиза 45 000 лева, ако трябва да го направи фирма, като в тази сума не се включва изработването на иконостас и изографисване“, споделя
кметският наместник Александър Йорданов.
Обещани са и средства за довършване от страна на общинската управа. „Кметът Петър Паунов ни обеща, като идва тук на курбана, но ние трябва да покажем, че имаме база, основа, че нещо сме започнали“, обяснява Иван Стойчев.
Иван Стойчев е пенсионер и със съпругата си за нищо не напускат селото, въпреки че неговата дъщеря Росица от 15 години живее в Лас Вегас заедно със синовете си. Спечелила зелена карта, дори вече има и жителство. „Аз не съм ходил, не че ме е страх от самолета, а просто няма какво да правя. Сигурно, ако реша, ще трябва да нося със себе си един куфар кръстословици или судоку. Жената ходи, ама за нея по има работа, нещо да плете, да бродира. Аз пък и езика не го знам, те, внуците, идваха миналия месец“, добавя пенсионерът. С внуците си разговарял по Вайбър, единият бил на 27, а другият на 23 години.
Когато пък стане време за изографисването, се надяват на помощ от местен жител. Художникът помагал на известния Свилен Блажев. „Имаме уверението, че той ще изографиса храма, а ние само ще купим боите. Скъпоструваща е и дърворезбата, от която се прави иконостасът. Изработва се от два вида дърво – или липа, или орех. Ние имаме запаси от липа, сигурен съм, че ще се справим“, добавя кметският наместник Александър Йорданов.
Село Гирчевци наброява близо 135 души, най-възрастната е баба Фима, която е на близо 85 години. Хората обаче са повече, тъй като живеят в Гирчевци, но се водят на адрес в Кюстендил. Населеното място е едно от малкото, което има изградена канализация. В центъра пък е започнало изграждане на детски кът с беседка и съответните съоръжения, той пък трябва да бъде готов за 10 ноември. Изключително красива е сградата на кметството, до нея е и здравната служба. Всеки петък идва и общопрактикуващият лекар по график. Джипито д-р Георги Тенчев бил много земен, обикалял и съседните Ябълково и Жабокрът.
„В Гирчевци сме хубави хора, работливи, отглеждаме картофи, зеле“, споделя кметът.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
