Хо­реог­раф-пе­да­гог от ЮЗУ за чет­вър­та по­ред­на го­ди­на ор­га­ни­зи­ра бъл­гар­ски съ­бор в Бе­ни­дорм, бла­гоев­град­чан­ка уши 30-мет­ров три­баг­ре­ник за це­ре­мо­ния­та по от­кри­ва­не­то му

За чет­вър­та по­ред­на го­ди­на в ис­пан­ския град Бе­ни­дорм се про­ве­де “Бъ­лгар­ски съ­бор“ по по­вод На­цио­нал­ния праз­ник на Бъл­га­рия – 3 март. Ор­га­ни­за­то­ри­те от Фол­клор­на фор­ма­ция BULGARI “Costa-Blanca“ раз­ка­за­ха, че за по­ред­на го­ди­на съ­би­тие­то се е пре­вър­на­ло в ис­тин­ски праз­ник на кул­ту­ра­та, ду­хов­нос­тта и тра­ди­ции­те.

Сред съз­да­да­те­ли­те на “Бъ­лгар­ски съ­бор“ – Бе­ни­дорм е Да­ние­ла Пре­гьо­ва от Бла­гоев­град, коя­то ве­че над 20 го­ди­ни жи­вее и ра­бо­ти в Ис­па­ния. С бъл­гар­ски фол­клор за­поч­ва да се за­ни­ма­ва още ко­га­то е ед­ва 6-го­диш­на. Тан­цо­ва­та й ка­рие­ра за­поч­ва в ан­сам­бъл “Пи­рин­ска кит­ка“ с ръ­ко­во­ди­тел по­кой­ният ве­че Бра­той Бра­тоев. „Той ме нау­чи да оби­чам тан­ца и бла­го­да­ре­ние на не­го тан­цу­вах мно­го го­ди­ни. Се­га съ­що про­дъл­жа­вам да се за­ни­ма­вам с бъл­гар­ски на­род­ни тан­ци, ма­кар да съм да­леч от ро­ди­на­та“, раз­каз­ва Пре­гьо­ва, коя­то по об­ра­зо­ва­ние е хо­реог­раф-пе­да­гог от Юго­за­пад­ния уни­вер­си­тет “Н­ео­фит Рил­ски“.

Тя до­ба­ви, че с тан­ци в Ис­па­ния за­поч­на­ла да се за­ни­ма­ва пре­ди 10-15 го­ди­ни, ка­то от че­ти­ри го­ди­ни съв­мес­тно с Фол­клор­на фор­ма­ция BULGARI “Costa-Blanca“ ор­га­ни­зи­рат “Бъ­лгар­ския съ­бор“ – Бе­ни­дорм.

„Иде­ята да нап­ра­вим то­зи праз­ник е свър­за­на с то­ва, че в на­ша­та око­лия няма­ше и все още няма съз­да­де­но дру­го та­ко­ва ма­щаб­но съ­би­тие. Един ден с мои­те ко­ле­ги от Фол­клор­на фор­ма­ция BULGARI “Costa-Blanca“ ре­ших­ме да за­поч­нем да пра­вим та­ко­ва съ­би­тие и то се случ­ва ве­че че­ти­ри го­ди­ни“, каз­ва Да­ние­ла Пре­гьо­ва пред focus-news.net.

Та­зи го­ди­на във фол­клор­ния праз­ник уча­стие взе­ха и тан­цьо­ри-ве­те­ра­ни от Бла­гоев­град с ръ­ко­во­ди­тел Бо­рис­лав Му­таф­чий­ски. Пър­во­на­чал­но Да­ние­ла по­ка­ни­ла Му­таф­чий­ски да уча­ства в съ­бо­ра с не­го­вия със­тав “Ви­хрен“, но той ре­шил да я из­не­на­да, прис­ти­гай­ки в слън­чев Бе­ни­дорм с бив­ши тан­цьо­ри от “Пи­рин­ска кит­ка“ – ан­сам­бъ­лът, от кой­то за­поч­ва и ней­ният тан­цу­ва­лен път.

Сце­на­рист и во­дещ на съ­бо­ра е дру­га бъл­гар­ка – Ал­бе­на Асе­но­ва, ро­дом от Пле­вен. Тя е в Ис­па­ния от над 23 го­ди­ни. С Да­ние­ла ги свър­зва не са­мо лю­бов­та към бъл­гар­ски­те тра­ди­ции, фол­кло­ра и на­род­ни­те оби­чаи, но и дъл­го­го­диш­но прия­телс­тво. „Де­ца­та ни хо­ди­ха заед­но на бъл­гар­ско учи­ли­ще, къ­де­то им пре­по­да­ва­ха и на­род­ни тан­ци. Впос­ледс­твие ние съ­що за­поч­нах­ме да тан­цу­ва­ме. Ве­че тре­та го­ди­на и аз съм част от ор­га­ни­за­ция­та на “Бъ­лгар­ски съ­бор“ – Бе­ни­дорм, за да съх­ран­ява­ме заед­но тра­ди­ции­те и да пре­да­ва­ме бъл­гар­ско­то на ид­ни­те по­ко­ле­ния“, ка­за Ал­бе­на Асе­но­ва.

Всяка го­ди­на в съ­бо­ра уча­стие взе­мат над 15 тан­цо­ви гру­пи от раз­лич­ни краи­ща на Ев­ро­па – Ис­па­ния, Ан­глия, Фран­ция, Бъл­га­рия и дру­ги. Всяка го­ди­на ор­га­ни­за­то­ри­те се стремят да правят ин­те­рес­ни и уни­кал­ни от­кри­ва­ния на съ­би­тие­то, пос­тавяй­ки ак­цент вър­ху бъл­гар­ски сти­хо­ве и из­вад­ки от по­пуля­рни и оби­ча­ни род­ни фил­ми.

Та­зи го­ди­на фес­ти­ва­лът на бъл­гар­ски­те тра­ди­ции в Бе­ни­дорм е бил от­крит по осо­бе­но впе­чатл­яващ на­чин със сце­на от фил­ма “Цар Бо­рис“. В нея се раз­каз­ва ис­то­рия за цар Бо­рис и сър­би­на Вла­ди­мир, кой­то поис­кал от бъл­гар­ския цар коня и же­на му и Бо­рис му ги дал. Ко­га­то оба­че Вла­ди­мир поис­кал ка­мъ­ни от Бъл­га­рия, с кои­то да си пос­трои ку­ла, цар Бо­рис му ка­зал, че от Бъл­га­рия няма да да­де ни­то един ка­мък.

“Цар Бо­рис дой­де с кон, пос­лед­ван от 30-мет­ро­во бъл­гар­ско зна­ме. Всич­ки гру­пи заед­но но­си­ха три­баг­ра­ни­ка, оти­вай­ки към сце­на­та под съп­ро­во­да на “100 гай­ди“, раз­кри­ха ор­га­ни­за­то­ри­те.

Те из­ка­за­ха и спе­циал­ни бла­го­дар­нос­ти към Ли­дия Ми­те­ва от Бла­гоев­град, коя­то е уши­ла зна­ме­то, как­то и някол­ко на­род­ни но­сии за бъл­га­ро-ис­пан­ска­та тан­цо­ва фор­ма­ция.

За фол­клор­на фор­ма­ция BULGARI “Costa-Blanca“ та­зи го­ди­на е осо­бе­но спе­циал­на, тъй ка­то праз­ну­ват 10 го­ди­ни от съз­да­ва­не­то си. Са­мо­то съ­би­тие е би­ло от­бел­яза­но и на съ­бо­ра с тор­та от бон­бо­ни и кра­си­ви фо­йер­вер­ки.

То­дор Ас­па­ру­хов от бла­гоев­град­ския квар­тал “С­трум­ско“ е още ед­но от ем­бле­ма­тич­ни­те ли­ца на “Бъ­лгар­ски съ­бор“ – Бе­ни­дорм. Той жи­вее в Ис­па­ния от 13 го­ди­ни, мно­го оби­ча на­род­ни­те пес­ни и тан­ци, за­то­ва до­ри да­леч от Бъл­га­рия про­дъл­жа­ва да пее и тан­цу­ва.

“Чу­вство­то да но­сиш бъл­гар­ско­то в се­бе си на чуж­да те­ри­то­рия е уни­кал­но“, спо­де­ли той.

“Бъ­лгар­ски съ­бор“ – Бе­ни­дорм е съ­би­тие, кое­то ор­га­ни­за­то­ри­те правят са­ми, ка­то вла­гат лич­ни средс­тва, а цел­та им е ед­на – да съ­би­рат кол­ко­то се мо­же по­ве­че бъл­га­ри на ед­но място, за да по­ка­жат пред све­та, че до­ри да­леч от Бъл­га­рия те про­дъл­жа­ват да съх­ран­яват бъл­гар­ски­те тра­ди­ции, пре­да­вай­ки ги на свои­те де­ца. Спо­делят, че уси­лия­та си зас­лу­жа­ват и че то­ва най-ве­че си ли­чи сред тех­ни­те де­ца, кои­то ма­кар да са да­леч от ро­ди­на­та – знаят да го­ворят, да че­тат и да пи­шат на май­чи­ния им бъл­гар­ски език.