Те са четири сестри и двама братя. Млади хора от симитлийското село Брежани. Животът ги е научил на труд и постоянство и днес всеки се е устремил към своята мечта. Това са Соня, Виктория, Альоша, Любима, Ванеса и Христо Ковачки. Най-голямата – Любима, е вече семейна, има дъщеричка на 4 години.
Соня е вокал в ансамбъл „Пирин“, учи „Изпълнителско изкуство“ и „Педагогика на музикалното изкуство“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Преподава пеене на деца. Тя направи фурор на кастингите в „Гласът на България“ с песента „Излел е Дельо хайдутин“ и избра отбора на Галена. В неделя премина и последния етап преди двубоите.
Виктория рисува, прави прически, скулптури… Вече е четвърти курс в Националния военен университет „Васил Левски“, специалност „Комуникационни техники и технологии“.
21-годишният Альоша е завършил компютърни технологии. Любима е ученичка в НХГ – Благоевград, профил „Пеене“. На XVII международен фолклорен фестивал „Малешево пее и танцува“, който се проведе преди дни в село Микрево, тя спечели първа награда за индивидуално вокално изпълнение в категория до 18 години.
Най-малкият – Христо, също пее много хубаво, но го влече животновъдството.
Соня Ковачка-Михайлова от с. Брежани направи фурор в „Гласът на България“ с изпълнението си на „Излел е Дельо хайдутин“. Разчувства и грабна сърцата на всички в публиката, и пред екраните. Трудолюбива и скромна млада дама, ангелогласната певица е всъщност един сериозен боец в живота и талантлив артист от ансамбъл „Пирин“.
Завчера стана ясно, че Соня продължава напред в предаването. В неделя (16 октомври) бяха последните кастинги „на тъмно“, след което всеки един от четиримата треньори трябваше да избере 12 участници от своя отбор, които да продължат в следващия етап на предаването, а именно вокалните двубой. На кастингите 24-годишната Соня избра да бъде в отбора на Галена. Попфолк певицата, която в миналия сезон стана шампион с Петя Панева, каза безапелационно „да“ на нашето момиче, давайки й шанс да се изправи в директна битка и да се бори за оставане до финалите и спечелване на предаването.
– Соня, как стигна до сцената на „Гласът на България“?
– Няколко пъти опитвах в различни години, но не успях да достигна дори до кастингите на тъмно. Пращах видеа, но не ми връщаха отговор. Единия път стигнах до предварителните кастинги, но нещо не получих отговор. Тази година искахме да се запишем трите сестри заедно – аз, Виктория и Любима. Да видим коя докъде ще стигне, ще си бъдем ли конкуренция. После аз се отказах, но те тайно са ме записали. С Виктория, която е четвърти курс във Военния университет във Велико Търново , бяхме избрани на предварителните кастинги. Тя изпя „По първи петли“ на Васил Найденов. Но напред продължих само аз.
– Какво учи Виктория точно?
– Учи специалностите „Свързочник“ и „Компютърни технологии“.
– Интересна професия за жена, как се насочи тя към нея?
– Гледаше като малка снимките на баща ни от казармата и казваше: „Искам да бъда като тате“. В детските си години се носеше като момче – къса коса, панталони, мъжкарана беше. Към 9 клас се осъзна вече като момиче, стана по-женствена, започна да се гримира понякога, да държи на външния си вид. След като завърши обаче, каза, че отива във военен университет.
– Колко братя и сестри сте?
– По ред на номерата сме така: аз съм най-голяма, после са Виктория, Альоша, Любима, Ванеса, Христо. Любима се яви също в „Гласът на България“ с парче на Десислава, но не беше избрана. Тя учи пеене в Благоевград, после иска да следва висше „Компютърни технологии“.
– Защо избра „Излел е Дельо хайдутин“? Имаше ли притеснение, че може да те сравнят с Валя Балканска, изпълнението й е висока топка, космическа работа?
– Въобще не ми е минавало през ума, че може да ме сравнят с тази велика певица! Избрах тази песен, с тайната надежда да се обърнат всички. И тя се оправда. Между мен и Валя Балканска има огромна разлика. Колкото и да ми се искаше, не очаквах, че и четиримата треньори ще се обърнат. И когато го направиха, аз вече не знаех къде се намирам! Единствено по отношение на песента се колебаех дали да е пиринска, от моя край, но избрах тази родопска гордост.
– Защо избра Галена?
– Защото тя първа се обърна. Аз още отначало исках да попадна в нейния отбор, но си бях казала, че който пръв се обърне, при него ще отида, защото пръв ме е оценил. И когато тя натисна бутонаь си казах: „Ето този треньор, когото исках, се обърна!“.
– Защо я харесваш?
– Много е добра като човек според мен, не е надменна, а е много земна.
– Би ли се пробвала в друг жанр?
– Пяла към естрада, но поп и рок не съм и бих опитала. Слушам много различна музика и не мога да кажа, че имам любим изпълнител.
– Доколко би променила себе си заради правилата на играта? Заради света на шоубизнеса?
– Не бих се променила ни най-малко. Мисля, че съм си добре така. Старая се да съм добър човек. Относно облеклото и визията – зависи доколко е разголено и дали ще се харесам. Не бих се правила на нещо, което не съм. Но за пеенето – бих опитала всичко ново.
– Докъде би искала да стигнеш – до финал, или мечтаеш и за след това?
– По-скоро се надявам да стигна до финала, даже да не спечеля. Ще съм доволна, че съм стигнала дотук.
– Това, че изпълнението ти стана сензация, как го прие ти, близките ти?
– Приех го повече като изненада, за мен е съвсем ново нещо да ме спират по улицата за снимки, за интервю. Не мисля, че ще мога някога да свикна с това. Докато близките ми казват, че този успех не е изненада за тях, с думите: „Ти го можеш“.
– Къде те спират?
– В Симитли, Благоевград. Докато стигна до работата, постоянно ме спират, заговарят, радват ми се хората – артист хорист съм в ансамбъл „Пирин“ в Благоевград.
– Там как попадна?
– Скоро имаше кастинг за намиране на нови хора, явих се и ме приеха. Бях толкова щастлива и повече от седмица не спрях да говоря за това, че са ме приели именно там. Когато застана с колежките ми на сцена и запеем, сякаш съм на друга планета, в друго измерение. Такава радост има у мен от това, че съм в редиците на този ансамбъл!
– Кога се появи любовта ти към музиката?
– Баща ми казва, че от двегодишна съм пяла песни пред телевизора. Отначало с българска естрада се занимавах в училището в Симитли. Учителят ни по музика предложи да пея на училищните тържества, да пробвам. Изпях няколко песни на „Тоника“ и хората много ме харесваха. Тогава реших, че това е моето поприще. Баба ми ни пееше песни, когато бяхме малки, и казваше, че с песните на хората им е било по-лесно и леко в трудностите, в работата. Когато пея, имам чувството, че се свързвам с прародителите ми.
– Освен музиката в трудни моменти какво ти дава сили?
– Първо музиката. Фактът, че семейството ми имаше финансови затруднения, ме накара да искам да помагам и започнах да работя от малка. Досега не съм говорила за това. Баща ми ме увещаваше, че съм малка, да не го правя, но аз исках. За мен е ок и да сме по-бедни, но заради братята и сестрите ми искам да помагам, не мога да ги оставя. Вярвам в Бог и всеки път преди концерт се моля да бъде с мен.
– Разкажи по-подробно за семейството ти.
– Майка ми и баща ми постоянно работят в чужбина, но не пеят и не се занимават с музика. Единият от братята ми завърши компютърни технологии – Альоша, сега е на 21 г. Малкият ми брат Христо е на 11 години, пее много хубаво, но го тегли към животновъдството.
– Ти си им втора майка, как успяваш да се справиш?
– Като по-голяма, трябва аз да ги наглеждам. Изморявам се понякога. Любима, Ванеса и Христо аз съм си ги отгледала. Затова сега ми е по-лесно с моето дете.
– Разкажи и за новото ти семейство.
– С мъжа ми Стоян живеем срещу нашите. Той също работи в чужбина. Дъщеря ни Анастасия е на 4 години и също пее много хубаво. Ходи на детска градина, играе тенис с баща си.
– Как приемат участието ти те двамата?
– Тя е малка, не гледа телевизия, а той ме подкрепя. Казва, че се справям добре.
– С какво друго се занимаваш?
– В момента уча – втори курс съм „Изпълнителско изкуство“ в Югозападния университет в Благоевград. Записах и втора специалност „Педагогика на музикалното изкуство“. Занимавам се с малки деца, преподавам пеене и това ме прави много щастлива. Грижа се и за бабите ни, нося им храна. Плета и готвя. Често плета чорапи за близките ми, вплитам първата буква от името на всеки. През септември започвам и на всеки давам по един нов чифт. Обичам да си правя и такива за носията ми.
Назаем от dir.bg
