Катя Велева със съпруга си Стоян Велев в гр. Брянск на гарата
В народна носия на празник
На 8-ми март на тържество с колежка в детската градина
На рожден ден в Детската градина
Катя Велева в Ритуалния хор
Пред статуята на Жулиета във Верона
Катя Велева в Железничарски хор - Дупница, на първия ред до диригента
Катя Велева е родена в Бургас, но живее в Дупница от дете. Завършила е ОУ „Св. П. Хилендарски“ и гимназия „Христо Ботев“ в Дупница и Полувисшия институт „Надежда Крупская“ в София. 36 години е била детска учителка в ЦДГ №2. Дългогодишна хористка е била в Смесен хор „Рилски звуци“ към НЧ „Зора 1858“. Пяла е в Ритуалния хор в града, а в момента в Черковния хор и в хора при Туристическо дружество „Рилски езера“ – Дупница. Със съпруга си Стоян Велев имат 50 години щастлив семеен живот. Родители са на две прекрасни деца – син и дъщеря, и баба и дядо на внучка, студентка по медицина.
– Г-жо Велева, Вие сте дългогодишна детска учителка и хористка в община Дупница. От кого сте наследила хубавия си глас?
– Родена съм в Бургас. Баща ми Крум Стамболийски е бил машинист, а майка ми Славка е работила в Тютюнева промишленост. Детството ми беше прекрасно, бях буйно дете. Гласа съм наследила от моята майка, тя пееше много хубаво стари градски песни. Започнах да пея от 6-и клас в Железничарския хор на Венелин Коларов в Дупница. Спомням си, че тогава ни ушиха железничарски униформи и бяхме гордостта на железничарите. Изнасяхме концерти, навсякъде ни аплодираха. Завърших основно образование в ОУ „Св. Паисий Хилендарски“. Там също пеех в ученическия хор на учителката по музика Мария Михайлова. През 1961 г. се дипломирах в гимназия „Христо Ботев“ – Дупница, класен ръководител ни беше учителката по физика Константина Котева. После завърших Полувисшия институт „Надежда Крупская“ в София. Там пеех в Софийския хор на детските учителки. Завърнах се в Дупница и се включих в Смесен хор „Рилски звуци“ в НЧ „Зора 1858“.
– Ваши възпитаници са заместник-кметът на община Дупница Красимир Георгиев и други известни днес дупничани. Какви качества и дарба трябва да притежава един педагог, за да направи детската градина втори дом за децата?
– Имам 36 години педагогически стаж в ЦДГ №2 в Дупница. В детската градина имаше много добър психоклимат. Аз бях председател на профкомитета и организирахме много тържества. Тогава работехме шест дни в седмицата, като шестия ден – събота, се организирахме и семейно ходехме на Паничище. Бяха чудесни години. В детската градина празнувахме рождените дни на децата. Родителите ги записваха на касетофон и така оставаше спомен за цял живот. Един детски учител трябва да обича децата, да може да пее, да разказва приказки, да бъде обаятелна личност. Обичам децата и те ме обичат. Мои ученици са били заместник-кметът на община Дупница Красимир Георгиев, д-р Таня Бачева, юристът Емил Милев, банкерите Асен и Ясен Димитрови и много други. Бяха много добри и интелигентни деца. И сега, когато ме срещат, се поздравяваме. Канят ме на рождени дни, сватби…
– С кои колеги сте работили заедно в детската градина?
– Директор на детска градина №2 беше Мати Таджер. Благодарение на закалката и подготовката й аз станах една от добрите детски учителки в града. Мои колеги са били Венера Михова, съпруга на известния футболист Иван Михов, Мария Щиплиева, Елена Делева. Бяхме задружен колектив.
– Според Вас има ли го добрия микроклимат днес в детските градини?
– Предполагам, че го има. Всичко си зависи от директора. Той трябва да бъде обединяващ, да бъде моралист, да бъде организатор и да създава добър микроклимат.
– Като хорист сте посетили бившия СССР и много други страни?
– Пяла съм в Ритуалния хор и в хора на полицията заедно със съпруга ми. Двадесет и пет години бях част от Смесен хор „Рилски звуци“ към НЧ „Зора 1858“ в Дупница. През 1967 г. в хора бяхме 102-ма човека. Тогава посетихме бившия СССР. Бяхме в Брянск, Москва, Ленинград и Киев. Видяхме белите нощи в Ленинград. Моят съпруг беше солист на Смесения хор и тогава пееше арията на Иван Сусанин от операта „Иван Сусанин“, Поемата за Украйна и др. Руснаците ни посрещнаха като братя. За нас се отваряха магазините и само ние
пазарувахме. Съпровождаха ни с ескорт. Впечатли ме широтата, Белокаменна Москва. Зимната Венеция – Ленинград. С хор „Рилски звуци“ сме били в Чехословакия, Прага, Братислава, Банска Бистрица…
– Били сте в Италия, опитахте ли от вкусните италиански бонбони, лазаня…
– Ходила съм на екскурзии в Унгария, Полша, Чехия, Италия, Гърция и др. Видях двореца на дожите в Италия. Във Венеция на площада „Сан Марко“ се наслаждавах на гълъбите, които кацаха по ръцете ми. Опитах и италианската кухня, превъзходна е – спагети, лазаня, сладоледът им също, а италианските шоколадови бонбони са невероятни. Посетих и плажовете Римини. Във Верона посетих къщата на Ромео и Жулиета. Ходила съм в Австрия, видях Виенската опера?
– В съпруга Ви Стоян Велев се влюбвате на сцената. Имате 50 години щастлив брачен живот. Каква е рецептата?
– Моят съпруг Стоян Велев е роден в село Хърсово, на 10 км от Сандански. Завършил е Учителския институт в Дупница, специалност „Математика“. Работи като касиер в Пътни строежи – Дупница, пенсионира се от ТЕЦ „Бобов дол“. Той беше солист в Смесен хор „Рилски звуци“, аз също бях в хора. Срещнахме се на сцената, моят съпруг има кадифен, топъл глас. Влюбихме се, изгоряхме в любовта и след два месеца през 1967 г., точно на Нова година, се оженихме. Имаме щастлив 50-годишен брак и днес сме влюбени… Имаме две прекрасни деца. Синът Атанас беше в Канада 10 години. В момента е в Исландия. Работи във фармацевтичен завод за преработка на водорасли. Получава добри пари. Обиколил е почти цял свят, с изключение на Япония и Китай. Идва си веднъж в годината, но всяка вечер си говорим по скайпа. А като си дойде в България, ми казва: „Мамо, обиколил съм целия свят, но по-хубава природа от България никъде няма!“. Дъщерята Десислава Велева завърши специалност „Музика“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, служител е в италианска фирма. Внучката Християна Тодорова е студентка втора година, специалност „Медицина“ в Медицинска академия – София.
– Пеете в Черковния хор и в хора при Туристическо дружество „Рилски езера“ в Дупница, с какво друго се занимавате, след като се пенсионирахте?
– След като се пенсионирах, отидох в Черковния хор. Музиката там ми беше по-непонятна, но за сметка на това много приятна. Когато ходя там, се вглъбявам. Църковната музика е балсам за душата, когато нещо съм ядосана, си казвам молитвата и заспивам спокойно. Обичам да чета романтична литература. Внучката и синът приличат на мен в това отношение. Синът харесва Николай Хайтов. Другото ми хоби е да правя ръчни китеници от прежда. С тях съм украсила вилата ни. Обичам да ходя на гости и да ми идват гости. Имам приятелки и обичам да ги посрещам вкъщи.
– Какво приготвяте на приятелките си, когато Ви дойдат на гости?
– Имам много приятелки. Едни от най-скъпите ми са Боянка Джокина, която е моя приятелка от 50 години, актрисата Христина Беровска, дългогодишната радиожурналистка и поетеса Димитрина Арабаджиева-Рия и др. Винаги когато моите приятелки ми дойдат на гости, ги посрещам с пита, било то с месо, било то със зеленчук или сирене. Обичам да готвя. Правя превъзходно италианско кафе и много други вкусотии. Приготвям невероятна агнешка дроб сарма, завита в було, овчарски гювеч…
– Оказа се, че Вие и бившият Първи Тодор Живков имате един и същи любим сладкиш, който приготвяте с голям майсторлък…
– Любимият ми сладкиш е много бърз и икономичен, бил е любим и на Тодор Живков. Приготвял го е готвачът му бай Данчо. Специално за читателите на вестник „Струма“ ще споделя рецептата: Необходими са ни 1 кофичка кисело мляко, 1 чаша захар, 9 супени лъжици олио, 2 чаши брашно, 2 ванилии и 1 кутия локум, 1 лъжичка сода за хляб, половин бакпулвер, 1 млечен шоколад. Всичко се разбива много добре, докато се разтвори захарта. Цялата смес се изсипва в подмазана с масло тавичка и се пече 25 минути на 180 градуса при затоплена фурна. След като се изпече, се обръща обратно и се залива със смес от 1 шоколад с малко масло и прясно мляко.
– Виждам, че имате богата библиотека и Библия. Какво е за Вас Бог?
– Бог е светлина, Бог е любов!
Интервю на
НИКОЛАЯ ИВАНОВА
