Легендата на българския футбол Христо Стоичков гостува в предаването „Тази неделя“ по bTV и изрази огромен песимизъм относно възможността да се повтори незабравимото американско лято от 1994 г. През тази година се навършват 25 години от четвъртото място на България на световното първенство по футбол и „Златната топка“ на Камата.
„Все ме питат хората кога ще се повтори американското лято, но времето си минава и ние нищо не правим за това развитие. За това ми е болно. Мисля, че няма да се повтори много скоро. Забравихме как да учим нашите деца, как да ги тренираме. Забравихме, че резултатите не са от днес за утре. Това е резултат на една програма, един цикъл на много труд“, обяви Христо Стоичков.
„Аз болея за българския футбол. Ние нямам специалисти, нямаме стратегия за работата, искат от днес за утре. Когато нямаш база, няма как да научиш едно дете да обича отбора и да знае историята му. Сега се водят някакви футболисти от чужбина и гледат някакви снимки на бившите играчи на клуба. Това не е история. Това е като врабчетата – днес на едно дърво, а утре на друго“, добави легендата на българския футбол.
„Първият ми кумир беше моята фамилия. Благодарен съм на татко и дядо много. След това имах във футбола. Без да имаш твой идол и да следваш неговите успехи, няма как да успееш. В България съм имал няколко – Наско Узунов, Петьо Зехтински, Цецо Цветанов, Борето Тютюков и др. За мен „аз“ не съществува. Без фамилия, приятели, колеги в живота няма как да успееш. В моя живот съм успял, защото винаги съм следвал моите цели.“
„За нас беше много лесно да вникнем в думите на хората, които играха в Германия. Имахме професори в отбора и един академик. Те имаха голям дял за успеха срещу Германия. Постоянно ни говореха, че ние сме по-добри и ще ги победим. Когато слушаш хора, които играят в Германия, те ти дават увереност. Когато в нашия лагер дойде Франц Бекенбауер, Данчо Лечков му обясняваше, че никога няма да разберат нашата схема и ще бием Германия. Ние бяхме около басейна и играехме карти, а немците в заврени в бункер, все едно още беше войната от 1944-а. Едно щастливо американско лято. Това е един плод, който си го обрахме ние. Тръгнали сме от далечната 83-та – 84-та година, когато сме играли в младежките отбори“, призна носителят на „Златната топка“ за 1994 г.
