Винаги съм харесвала нежността и топлите тонове в картините на художника Александър Терзиев, желанието му чрез влюбените двойки, които рисува в черупката на нара, да открие тайнството на живота. Женските образи и любовта в неговите творби са поставени на пиедестал. Наричат го художник символист, защото в многото картини, които е нарисувал, се забелязват повтарящи се символи като нара, вратите, кръста и меча. В различни периоди от живота си всеки затваря една врата и отваря друга, която му предлага предизвикателства за извисяване на духа.
Роден е на 14 ноември 1953 година в град Сандански. Завършил е Техникума по текстил „Начо Иванов”, специалност „Художествен текстил”, паралелка за десенатори, в София през 1972 година. Още в ученическите години проявява интерес към рисунката. Преди това се впечатлявал от творбите на свои братовчеди, които упражнявали този вид изкуство. След завършване на техникума с двама приятели от Сандански се готвил да кандидатства в Художествената академия, но втората година след казармата среща любовта на живота си и се жени за Бистра. Следването се проваля, но съдбата му предлага академията на Димитър Казаков-Нерон, с когото стават близки приятели. Поради заболяване от астма по препоръка на лекарите Казака избира да живее и твори в Сандански между 1982 и 1992 г. Сашо смята себе си за продукт на школата „Казаков”, защото от 1982 година е близо до него, до последната му година – 1992 г.
„Бях щастлив, че го срещнах и че станахме близки като хора, които имат отношение към изкуството, като колеги и като семейни приятели. Десет години бяхме плътно един до друг. Много хора го смятат за странен, но тонът му ставаше по-агресивен, когато трябваше да говори за изкуството си, за себе си, или да изкаже мнение за средата, в която се намира, и трябва да вземе отношение. Този тон беше неговата защитна реакция. Иначе беше благ човек и въобще не държеше да покаже колко е велик. Напротив, беше земен. Дори ще сложи най-слабата си работа в изложбената зала, за да не засенчи другите колеги художници, да не се притесняват, че са поставени до такъв автор като него, чийто творби стоят в най-известните галерии по света. Искаше да им даде възможност да имат самочувстие на добри художници. Казака остана верен на себе си, а аз останах верен на Казаков! Вървя по своя път в изкуството, създавам своя автентична живопис, която носи моя почерк, моите тревоги и вълнения, но едновременно с това и нещо от Духа на Учителя ми!”.
Чувала бях, че веднъж Нерон си купил много скъпи обувки от кореком на Кулата и отрязал петите им на улицата, веднага щом ги обул, защото го убивали. Сашо каза, че бил свидетел на тази случка. И се сети за друг случай, в който Казака го водил да крадат врата за неговото ателие.
„В блока, където живея – казал Казака, – са махнали входната врата. От нея ще направим врата за твоето ателие”.
„Мите, те ще ни хванат, бе!”, казал Сашо.
А той: „Не, те сега гледат футбол – играят Англия и Германия, никой няма да ни види”.
„Хората бяха сложили нова метална врата на блока и ние откраднахме дървената, която бяха свалили. После използвахме дървената рамка и двамата направихме прозорчета, за да стане врата като за ателие в къщата ми на Лешница”, обяснява Сашо. „Взехме да рутим камъни, баща ми вика, че ще падне къщата, а Казака го успокоява: Нема, ще стане!”.
Питам Сашо с какво Казаков е пленил него и останалите художници в Сандански.
„Той е уникалено явление в българската живопис. В картините си пресъздава чувства още от детството, рисува природата, начина на живот в българското семейство, до модерните космични теми, които пресъздава в графичните и живописните си платна. Фигуративни бяха картините му, това е неговият начин на изразяване, зареян в древните ни земи. Използваше различни техники, експериментираше непрекъснато, включително и с киселини, които разяждаха рисунката. Копаехме глина в Мелник, за да създава керамични произведения. Предметите се изпичаха във фурна и междувременно рисуваше и други картини, които подари на Олимпийския комитет. Невероятен беше като човек, поет и музикант. Виждал съм как с подръчни средства композираше и помагаше на музиканти и на местния композитор Валентин Пензов преди много години. Общуваше с поетите и музикантите в града. Талантът извираше от него и запалваше и другите. Трудно ми е да опиша всичките му качества. Многократно съм му изказвал благодарност, че ме е допуснал до себе си и че не мога да му се отплатя за всичко, което ми е дал и съм научил от него. А той ми благодареше, че моята младост му е давала сили за живот и творчество. Караше ме да рисувам по 50 рисунки всяка вечер. Благодарение на него рисунката ми е силна”.
В Сандански на всички художници е оказал влияние, благодарение на него се е оформила силна и сплотена група художници в града. Помагал е повече на Стоян Керемидчиев, който е бил треньор на футболния отбор „Вихрен”. Казаков харесал наивистичните му работи и го поощрявал непрекъснато да работи.
Георги Йорданов тогава отпуснал 75 хиляди лева за дарение, което Казаков да направи за Сандански, но за съжаление то отишло в Трявна. Близо 500 маслени и графични картини. По-късно той е добавил към дарението свои и на брат му малки пластики. Тогава партийните лидери били ангажирани със строежа на резиденцията на Тодор Живков в Сандански и не намерили време да обърнат внимание на Казаков. За реализирането на дарението Сашо работил един месец с музейната директорка Бонева в Трявна, защото Казака е имал здравословни проблеми, бил в санаториума. Александър Терзиев се ядосал, че нищо не останало в Сандански, и завел Казака в Пирин планина за една седмица. В хижа „Яне Сандански” направили съвместна изложба с общо 30 картини, 15 на Сашо и 15 на Казаков. Решили да ги дарят на БТС. Но след като потрошили една-две картини, Сашо ги прибрал и ги изложил в Културния дом на града, където стоят и досега. През 1986 година, за да узаконят дарението, го регистрили във фонд „13 века България” в София.
Семейството на Казаков е дало още 6 големи негови графики за постоянната изложба в галерията, която носи името на Димитър Казаков в Сандански. Поне засега, защото има предложение да носи името на друг известен творец, роден в южния ни град.
И днес, въпреки авторския почерк, с който е разпознаваем, личи влиянието на Казаков върху творбите на Александър Терзиев. Той често използва нара като символ за зараждането на живота.
„Галеристите се шегуваха – казва той, „Ти с тия нарове апартамент си купи и кола!”. Те са ми пред очите в градината и от тях дойде идеята за един цикъл за зараждане на живота”. Ателието и къщата му във възрожденски мелнишки архитектурен стил са сгушени сред гора от 300 нарови дръвчета на близо 100 години.
Сашо използва често и символи като кръста и меча. За кръста казва, че идва от съдбата на човека. Коментирал е тази тема на един пленер в Македония с един швед, а по-късно на пленер в Балчик и с писателя Захари Карабашлиев, който признал, че е използвал мислите му в своя книга.
„Разсъждавах, че всичко във времето и пространството отдавна се е случило и идва при нас на забавен каданс.То е нещо като дежа вю, или, преведено от френски, означава „вече видяно”. Имам няколко такива случая досега в живота си”, споделя Сашо. „Шест месеца по-рано видях блока, ключовете, входа, коридора на жилището, в което щях да живея. Знаех за катастрофата, която ще стане с брат ми и децата, и ги молих да не се качват, но това , което трябва да се случи, рано или късно се случва. Изпитвал е задушаване, защото е виждал в пространството много цветове, но е знаел, че ако не ги използва навреме, ще ги загуби. На 100 процента е убеден, че всеки има предначертана съдба до сантиметър,от която не може да избяга. Само хора, надарени със свръхчувствителност, могат да влизат в това вселенско информационно поле и да предвиждат събития.
„Повлияло ми е общуването със сина на баба Ванга и неговото семейство.Тогава разсъждавах, че няма причина баба Ванга да знае, че нещо ще се случи, освен ако то вече не се е случило и тя черпи знания от вселенската банка с информация, която за нея не е проблем да използва”. Разказва, че много хора с проблеми е водил при Ванга, но не е питал за себе си. Случвало се е тя да му прочете мислите, без да ги е споделял с нея. И разказва случая, когато си е мислил, три години след смъртта на Димитър Казаков на 16 януари, че все още няма паметник на гроба му. Искал е да го направи, но Ванга видяла, че близките му вече са поставили паметника. Казала му: „Той е много доволен от семейството си!”. И когато с приятели отиват на поклонение в София, доста се лутали, но намерили гроба по паметника, който Ванга видяла предварително.
Майката на Сашо, която е петричанка и живее в съседна на Ванга махала, е питала за негови здравословни проблеми на времето и тя казала: „Не се притеснявай, ще се оправи. Синът ти ще стане известен, като минат 40 години, ще го знаят много хора!”.
Сашо смята, че носи дарбата от прадядо си Георги Терзията, който е бил майстор на официалните женски и мъжки носии на времето. Той е правил проектите и ги е изпълнявал след това. Първо ги е рисувал . Сашо е видял негова работа в музея в Мелник – женска носия с кепе от Рожен с неговия подпис. В дома си пазят сандъци от 1880 година, които той рисувал за сватбата на баба му Вангелия и дядо му Костадин, който пък е бил весел човек и всички го уважавали и тачели.
Хората в селата Лешница, Ласкарево и Дамяница през 1912 година слезли от планинското комитско село Белевехчево, след като турците напуснали района, и се заселили там, като по-рано започнали да изкупуват имоти и да строят къщи. Баща му Димитър Костадинов Терзиев е завършил земеделско училище и цял живот се е занимавал с търговия. Работил е към „Булгарплод” – София. Майка му Марика е от стар петрички род и се е занимавала със земеделие. Баща му бил в казармата в Петрич, а къщата на Марика е срещу централния вход на казармата. Митко я харесал и я взел за жена.
Своята съпруга Бистра Сашо срещнал на един мартенски бал, след като се уволнил от казармата, и се оженили. Бистра е завършила „Фармация” в София и е аптекар. До известна степен тя определя съдбата му да тръгне по пътя на изкуството. Преди това осем години е работил в Завода за превързочни материали в Сандански като майстор и след това започва професионално да се занимава с рисуване. За над 40 години творческа дейност е нарисувал повече от 6000 картини.
Сашо има две дъщери. С голямата си дъщеря Александра благотворително изрисували черквата „Свети Димитър” по молба на негов познат лекар в село Махалата, на около 10-ина километра от Сандански, в Огражден планина. Когато я завършили, била осветена от Неврокопския митрополит Натанаил. Сашо казва, че бабите се кръстили повече на иконите, които дъщеря му нарисувала, и той се радва на таланта й, въпреки че се занимава с друг бизнес, но любовта към изкуството е наследила от него. Малката му дъщеря Димитрина работи като маркетингов шеф в частна фирма в София. И двете имат работа, която им харесва и успяват да се реализират в живота. От двете дъщери Сашо и Бистра имат по един внук – Александър и Константин. Сашо е щастлив, защото и той, и брат му имат по две дъщери и се страхували, че ще се загуби генът на фамилията, но сега се радва на мъжки внуци. Виждайки, че и двамата му внуци имат интерес към рисуването, Сашо ги чака да пораснат, за да се занимава по-сериозно с тяхното развите в тази област. Би искал на първо място да са добри хора, образовани, знаещи, любвеобилни, хора, на които винаги можеш да разчиташ. Тези семейни ценности се предават по наследство в рода му.
Днес Сашо все по-често инвестира в богатата си колекция от картини не само негови, но и на известни майстори, която е решил да завещае на внуците си. Преди години е продавал свои творби чрез галеристи, но след няколко кражби на негови картини спрял да работи с тях и сега предпочита да продава чрез интернет. Пазарът на изкуство винаги е бил труден, но не невъзможен. Най-старият галерист в Сандански Румен Божинов напуснал родния си град и пренесъл бизнеса си в София, защото двойно му вдигнали наема, и изчислил, че е по-изгодно да се премести в столицата. Сега повечето художници се менажират сами, казва той, но не са малко тези, които се издържат само от изкуство.
Александър Терзиев усилено се готви за ретроспективна изложба през месец септември в Благоевград по повод 70-ата му годишнина. Планирал е 3 изложби по случай юбилея: две в Благоевград – в Градската художествена галерия и в Галерия „Еме”, и една в София. Казва, че ще изненада публиката с нови творби, в които влага цялата си емоция и любов към живота, към жената, към Вселената и необята.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
