С впечатляващи акварели и затрогващи маслени пейзажи майсторът на акварела провокира благоевградската публика
С впечатляващи акварели и затрогващи маслени пейзажи санданският художник Венцислав Кирилов провокира благоевградчани и гостите на града да влязат в градската художествена галерия и да се насладят на самостоятелната му изложба, открита миналата вечер. „Надявам се много хора от Благоевград да видят изложбата, защото тя си струва. За мен лично Венци беше голяма изненада с акварелите си“, каза на откриването директорът на галерията, художникът Иван Милушев, и допълни: „Неслучайно във визитката, която публикувахме в социалната мрежа, сме написали, че Венцислав Кирилов е майстор на акварела, а портретът на неговия син наистина е впечатляващ! В колекцията, която предлагаме, има и маслени картини, които трогват като отношение към природата, и мисля, че ако продължава в тази посока, ще бере изобилни плодове. Дано да съм добър пророк и така да се случи“, поздрави автора за работата му директорът на благоевградската галерия.
Това е втора самостоятелна изложба на Венци Кирилов в Благоевград. Той е от Монтана, но любовта го отвежда в Сандански, където твори вече над 23 г. На въпрос на „Струма“ защо е избрал акварела като основно изразно средство въпреки изключителната прецизност и бързина, която тази техника изисква, той се усмихва: „Още като ученик много обичах след училище да си взема боичките и да изляза да рисувам сред природата, затова акварелът като техника ми е много по-познат от маслото например. Наистина тази техника е по- трудна, при маслото можеш да изтриеш всичко и да започнеш платното отначало, докато при акварела възможността да се поправи, ако нещо не ти хареса, е много малка. Дечко Узунов в едно интервю казва, че което се постига с акварел, с масло не може да се направи, и е напълно прав”.
Венци Кирилов е учил рисуване в детско-юношеска школа в родния си град, но там нямало кой да му разкрие детайли за любимата му акварелна техника и му се наложило сам да прави безброй опити, докато постигне търсен резултат. „За акварела много неща са от голямо значение, хартията, боите, но нямаше кой да ми го обясни, защото повечето колеги работят с масло. Наложи се сам като пчеличка да ровя и да събирам оттук-оттам информация. Беше времето преди интернет и съм си купувал от София специализирани книги, но те бяха на английски, а аз не го знаех. Затова се молех на познати да ми преведат по една страничка. И това продължи години“, разказва художникът.
След казармата 4 години работил като карикатурист-илюстратор във вестник в Монтана, а художници му възлагали работа като подизпълнител на поръчки, които са получили. Изключително благодарен е за напрупания тогава опит в изработването на плакати, реклами, иконописи в храмове и др.
Със съпругата му Траянка се залюбили в неговия край, но решил да стане домазет по две причини: в ония години град Монтана започнал да запада и работа се намирала все по-трудно, пък и половинката му имала родители и задружна фамилия, а той бил сам и искал един ден децата му да израснат с баба и дядо, обградени с много любов. С Траянка имат две дъщери и син, а Венци признава, че и за миг не е съжалил за направения преди близо четвърт век избор. Преди известно време се записал да следва изобразително изкуство в ЮЗУ, но така и не завършил.
„Дойде ми твърде много напрежение, едновременно работех, рисувах, а трябваше да си гледам и семейството. Работил съм всичко, дори тежка физическа работа като строител, но никога не съм спирал да рисувам и съпругата ми ще го потвърди, както и че напълно равностойно съм участвал в отглеждането и обгрижването на децата ни, защото те ме правят истински щастлив“, откровен е Венци Кирилов.
Признава, че не разчита на нечия подкрепа и с чувство за хумор отбелязва, че семейството му помага най-много с това, че не му пречи. На въпрос дали му липсва дипломата от ЮЗУ, която така и не успял да вземе, той е искрен: „И да, и не. Дипломата дава възможност да работиш по специалността като учител и това може би ми липсва. Но пък като художник имаш свобода. А умората е еднаква, след 8 часа рисуване съм точно толкова уморен, както след 8 часа в строителството“.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
