С личен подарък преподавателката по изобразително изкуство в ЮЗУ доц. Здравка Лисийска изненада гостите, които миналата вечер се събраха в общинската галерия в Благоевград да я поздравят за 75-годишнината и за изложбата, наредена от нея по този повод. Уникални картички с цветен принт на свои картини бе направила авторката за спомен на всеки, който присъства на важното за нея събитие, и бе наградена с купища цветя и благопожелания.
„Художник, прекалено добре познат на благоевградската публика, а и не само“, представи доц. Лисийска директорът на галерията Иван Милушев. „Познавам Здравка много отдавна. Забравила се в работа, през годините тя е изминала един нелек път на постоянно търсене, на преследване на натурата, директната рисунка и чисто абстрактните постижения, които носят своето великолепие в цвят“, каза Милушев.
Проф. Георги Драчев отбеляза, че заедно с доц. Лисийска „воюват на фронта ЮЗУ“ над 40 години. „Тя не спира да твори и ние, колегите й, благородно й завиждаме. Непрекъснато я давам за пример на студентите за творческата й енергия. Тук тя се представя с 68 творби, които освен че са много хубави, са направени по 4 различни начина – имаме текстилни пана, декоративно-абстрактни, реалистични и портрети. Тази изложба показва творческите й търсения през последните 2-3 години и нейната индивидуалност, защото тя е разпознаваема, не можеш да я сбъркаш, всичко е почувствано, усетено и излято на един дъх – само Здравка го може!“, каза проф. Драчев.
Здравка Лисийска получи поздравителен адрес и цветя от името на кмета на община Благоевград Илко Стоянов. Те бяха връчени от Силвия Домозетска, директор на дирекция „Култура, спорт и туризъм“ към Община Благоевград.
От публиката ръководителят на литературен клуб „Огнище“ към благоевградското читалище доц. Златко Павлов вметна, че доц. Лисийска освен художник, автор на учебници и преподавател е и поетеса, но тя скромно отклони темата, определяйки я като нейна скрита страна, и заяви:
„Както в една от последните ми картини – времето тече, но за щастие аз съм в потока на реката му. От дете съм мечтала да рисувам толкова хубаво, че да радвам хората. Още 3-4-годишна критикувах баба ми, че в човечетата, които ми рисува, не си личи кой е, и оттогава енергията и стремежа да рисувам ги нося в себе си. И не ми е омръзнало!“, разкри художничката.
Трогателният финал на откриването на изложбата бе специална изненада към авторката и публиката, поднесена от актьора Андраш Кончалиев, който представи откъс от „Железният светилник“.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
