Ангелските цветя на Венета Пиперкова посрещат и изпращат гостите на красивото радомирско село Друган. Къщата е сред първите в началото на селото в посока Радомир х хората я наричат Къщата с цветята. От дълги години грижовната стопанка на дома Венета се грижи за десетки саксии с различни цветове – мушкато, сакъзчета, здравец, петунии и др. Стотици хора спират пред цветния дом и правят снимки, а стопанката на много от тях раздава по стръкче цвете за засаждане. Лъчезарната Венета е отгледала в този дом три деца.
Дъщерята Елизабета с бебето Ванеса, майка си и съседа Георги
– В България ли са децата ти, Венета?
– За най голяма моя радост и трите ми деца са в България! Виждам мои познати как страдат по децата си, гастарбайтери в чужбина, внучетата си не виждат и си отиват с отворени очи от този свят. Това е най-голямата мъка и трагедия – прокудените деца на България. Деца, родени и отгледани с толкова обич от родители, учители и близки, които няма да се върнат в родината.
Най-голямата ми дъщеря живее в Перник, но работи в съда в Радомир и често ме навестява след работа. Тя има две деца и август месец нейната 25-годишна дъщеря, която е докторка, вдигна сватба. Така че ожених и внучка, дай Боже да видя скоро и правнуче.
Синът ми е второто ми дете, той също живее в Перник и има един син, да му е жив и здрав.
Най-малката ми дъщеря е Елизабета, разликата между нея и сестра й е 15 години. Елизабета и съпругът й Боян си направиха апартамент в Радомир и го обзаведоха, но три месеца след това съпругът ми почина и те се преместиха при мен, за да не съм сама. Синът на Елизабета, Благовест, е на седем години и е ученик. На седми август му се роди сестричка, Ванеса, която вече е на месец и половина. Август месец ми беше щастлив – и сватба, и новородена внучка. Баткото Благовест се разхожда с майка си и бебето и се вози на любимото си колело.
Седемгодишният внук на Венета – Благовест
– Венета, откога си толкова увлечена по цветята? Твоята къща е един истински цветен рай!
– Тъжна е причината, заради която животът ми се свърза с цветята. Загубих детенце! Безгранична е майчината любов, безгранична е и майчината мъка да изгубиш свидна рожба. Заради моето ангелче започнах да се увличам по цветята. Ванга казваше: Цветята са дом на душите на нашите, отишли си без време дечица – ангелчета, техните цветове са техните ангелски очи. Като започнах да гледам цветя, се поуспокои малко и моята душа. Виждам моето ангелче в цветовете на красивите ни пред къщата цветя, да знае, че не съм го забравила и го нося в сърцето си.
Беседката в двора е дело на Венета
Загубих третото си детенце. След него родих Елизабета, затова разликата със сестра й е толкова голяма. Елизабета е четвъртото ми дете и моя утеха. Останах и вдовица, съпругът ми почина на 58 години, цветята са и в памет на моя незабравим съпруг, който също много обичаше цветята в нашия дом.
– Как успяваш да се грижиш за толкова много цветя и да помагаш и на дъщеря си за Благовест и Ванеса?
– Напротив, Елизабета, зетят Боян и внукът ми Благовест много ми помагат. А на празници и трите ми деца са у дома с внуците и съм много щастлива, че сме заедно.
– Венета, как се справяте с пандемията?
– В настоящата пандемия семействата трябва да са много задружни, да се пазим един друг, за да оцелеем. Особено когато не се препоръчва да се общува с много хора. В селото е по-лесно да се справиш с пандемията, защото хората са по-малко, всяко семейство има самостоятелна къща с голям двор и през оградите може да си общуваме със съседите. Виждаме се едни други от дворовете и се подкрепяме в този труден момент.
Уважавам се със съседите, хората в Друган са добри и држелюбни. На село си гледаме зеленчуци в дворовете. Тази година изкарах много домати, имах и чушки, но краставиците не ги биваше заради жегата. Гроздето не е хубаво много тази година. И краставиците, и гроздето искат много вода.
Аз съм работила в Долни Раховец, във фабрика за прежди. Сега съм пенсионерка по болест. Мислите ми са в децата и внуците ми, радвам се, че ги имам. Чуваме се непрекъснато и по телефона.
Цветята са ми много голяма радост и утеха. Пътечката от входа на къщата и беседката също сама си ги измислих. На всяко кътче търся цвете и на всяко цвете търся подходящо кътче. Цветята много увличат. Децата и внуците ми много им се радват.
Нашата къща е на главния път, до нас е къщата на кмета на село Друган Славчо Душков, неговата съпруга Емилия също е много голяма любителка на цветя и е аранжирала двора си като приказка. Има и други красиви къщи с цветя в селото. Радвам се, че в Друган обичаме цветята. Но има и пакостници, откъде – не знам. Миналата година някой ми бе излял двигателно масло върху цветята пред къщата. Плаках като малко дете и ги чистих от мърсотията. На кого му се досвидя да го направи!
Саксиите с цветя са винаги закачени в метални кофички отвън, да радват минувачите и да им вдъхват умиление. И да поздравяват хората с добре дошли в Друган. Октомври месец ще ги кроя и ще оставя отвън окроените стръкове, та всеки, който иска, да вземе и да си подведе от моите цветя. И да им се радва!
ДЕНИ МИЛЕВА
