Както винаги, искрен до болка, треньорът на „Марек“ за мача в Сандански Цветан Видински говори за ситуацията около първенеца на Югозападната Трета лига, като перспективата пред дупничани, която очерта, не е никак розова. Той алармира в прав текст за нулевия успех на совалките около бизнеса в града на барикадите в търсене на финансиране за мъжкия отбор.
„Приятно е да се завърна, макар и само за един мач, начело на „Марек“. Водя юношите старша възраст на клуба, а 9-има от тази формация бяха записани в тимовия лист. След като отборът си свърши работата в аванс, срещу „Вихрен“ нямахме голяма цел, играехме за настроение, все пак щеше да е добре, ако бяхме победили. Вече сме във Втора лига, но по-трудното тепърва предстои – организацията по финансирането на поредната ни кампания при професионалистите, а нещата в тази посока трудно се случват в Дупница. За жалост не съм оптимист и най-вероятно няма да успеем да подсигурим условията, които да стабилизират тима във Втора лига дотолкова, че догодина да не поемем с асансьора надолу. С местния бизнес едва ли ще се получи, опитахме почвата на няколко места, но ударихме на камък. Имаме уверенията на Общината, че ще увеличи малко целевите пари, насочени към клуба, но не сме наивници, които смятат, че така може да се издържа отборът на по-високото ниво. Да, „Марек“ е запазена марка в родния футбол, но за голямата игра в днешно време трябват пари. Със сърце и желание става до един момент, а после… Пак казвам, разговорите с кмета и с бизнеса не са спирали, но дотук целим само греда. През тези 2 седмици, откакто спечелихме първото място, ми е идвало да кажа „Стига толкова“, и то неведнъж. Аз сам няма как да издържам отбора, това е ясно. Сигурно няма да се стигне до развяване на бялото знаме, преди всичко да е започнало, но знам, че ако аз и моят екип се откажем, кандидати за „Марек“ ще се намерят веднага. Не съм сигурен обаче какви ще са целите им. Не ми се ще толкова хвърлен труд за няколко години да отиде на вятъра, а и други да черпят позитиви за наша сметка, защото Втора лига си е Втора лига. Всички виждаме какво е положението в държавата, пък и град като Дупница не е атрактивен за инвестиции. Ако бяхме в столицата, сигурно щеше да е по-лесно, там фирмите са далеч повече. На нас не ни трябва много, но и това малко все още не сме го намерили. Ако ви прави впечатление, това е нашият отбор от „Б“ група отпреди 2 години. Тези момчета останаха при нас, макар че на никого не му се играе в Трета лига, повярвайте. Не си тръгнаха от тима, защото не са били излъгани за нищо, попитайте ги в съблекалнята. Когато им се обещаят 200 лева, им се дават на минутата, а не да им обещаеш 2000 лева и да ги чакат половин година. Докато ние сме тук, момчетата ще останат, освен ако не освободим някого. На нас ни трябват 3-4-ма футболисти, за да сме конкурентни при професионалистите. Разговаряхме с треньора на отбора Танчо Калпаков, и при него има проблеми. Има си нови изисквания, нови претенции, което е нормално, момчето е отдалеч, има си семейство, а времето си минава, има още 15-ина дни. Дали ще остане, или не, трудно ми е да прогнозирам. Аз не желая да съм треньор, въпреки че мога да се справя по-добре от всички други. Бях, видях за какво става дума, стига толкова. Не спираме да работим и да мислим, лошото е, че много мислим. Пожелавам успех на „Вихрен“, при такъв президент, който дава луди пари, нормално е най-накрая и той да получи някакво възмездие и да види отбора си в професионалния футбол. Всички дават чужди пари, малко са като Константин Динев, който дава собствени средства и това трябва да се оценява от хората“.
СТАНЧО СТАНЧЕВ
