Галопиращите цени на олиото ужасиха благоевградчани. В кварталните магазини вчера олио под 5 лв. почти не се намираше. Според различните видове цената на еднолитрова бутилка беше от 5 до 5,80 лв. В хипермаркети 1 л добруджанско олио се предлагаше на 4,79 лв., а „Калиакра“ и „Бисер“ на цена от 4,99 лв. Ето как коментира растящия скок на цените собственикът на магазин в кв. „Струмско” Стоян Павлов:
„Цената на олиото се променя с часове. Има различни производители с различни цени. Всеки ден доставчиците идват с нови цени, за утре ни казаха, че цената на олиото ще бъде с 20-30% по-висока. Според някои контрагенти цената му ще достигне до 7,50 лв., а според други – 10 лв. Преди няколко дни бях оплют, че продавам литър олио за 6 лв., но при тази динамична ситуация тази цена може да ни се стори евтино. Винаги съм се стремял да продавам продуктите от първа необходимост с ниска надценка, но цените идват високи от производителите. В големите вериги имат дългосрочни договори с производителите и могат да си позволят по-ниски цени. Олио „Калиакра“ например се внася от Румъния. Аз работя с български и сръбски доставчик. Между 80-90% от вноса на олио е от Украйна и Русия. Това са борсови цени, които всеки ден се променят. Производителите искат да печелят, няма закон, който да ги задължи да не го правят, защото това са пазарни отношения. Твърденията на вицепремиера Нинова за спекула са популизъм. Торовете бяха 30 лв., сега вече са 150 лв. Дали държавата някога се е намесила и е помогнала на фирмите да не фалират? Същото е като с цената на тока. Държавата може да се намеси и както наложи мораториум на цените на тока, сега може да забрани износа и на стоки от първа необходимост, но трябва да субсидира производителите. Ситуацията е непредвидима, не се знае как ще се развият инфлационните процеси. На бизнеса ще му бъде много трудно, вече преживяхме един катаклизъм през 1996 г., дано не се повтори”, коментира Стоян Павлов. По отношение цената на олиото той прогнозира, че едва ли ще удари 10 лв., но може да стигне и до 7,50 лв. на литър.
Бизнесменът Владимир Миленков, който е собственик на верига хранителни магазини в Благоевград, също бе скептичен: „Едва ли може да разчитаме на понижаване на цената на олиото. Тя се определя на международната стокова борса в Нидерландия. Цената на слънчогледа е 1800 лв. на тон. В момента цената на едро е 5 лв. на литър олио, в моите магазини го продаваме на 5,10 лв.”, обясни Владимир Миленков.
Галопът на цените ще продължи, а в кварталните магазини очакват утре новата доставна цена на олиото да е 5,70 лв. за литър, въпреки изявленията на вицепремиера и министър на икономиката Корнелия Нинова. Вчера тя заяви, че цена от 5 лв. на олиото е спекула и бе категорична, че производствената цена на литър олио е 2 лева.
„Липса на суровина няма. Собствениците на слънчогледово семе и производителите на олио задържат количества в очакване цените да се вдигнат”, заяви Нинова.
В отговор на въпрос не е ли това задържане на пазарен принцип, министърът на икономиката посочи: „Освен пазарен принцип има държава. Нашата роля е да помогнем на българския народ в този труден момент. Малцина искат да станат милионери за няколко дни и нощи. От днес задвижваме КЗК за пълни проверки за картел и монопол. Ще влезем във всеки склад и ще установим какво се случва там. Искаме да кажем на операторите в българската икономика – държавата винаги ще подкрепи белия сектор. Но на онези, които в момента се опитват да печелят на гърба на българския народ, ще кажа – ще срещнете силата на държавата, няма да позволим в тези тежки времена на кризи да изнудвате българския народ“, предупреди вчера вицепремиерът Корнелия Нинова.
В кварталните магазини вчера нямаше олио под 5 лв. , в хипермаркети можеше да се намери с няколко стотинки по-евтино
По същия начин тя реагира и миналата седмица при скока на цените на дизела и бензина, като заплаши с проверки на КЗК. Санкционирани към момента обаче няма. И докато българите са притиснати в ценовото менгеме, от правителството успокоиха, че има достатъчно зърно в складовете и няма да се стигне до криза.
Премиерът Кирил Петков обяви, че държавата ще изкупува зърно директно от производителите за обезпечаване на достатъчна наличност за гарантиране хляба на българите при евентуален лош сценарий заради войната в Украйна. Разбра се, че държавата ще плати 1.1 млрд. лв. за жито, като ще изкупи 1.1 млн. тона пшеница и суровини за фуражи.
Оказа се, че по документи в складовете има в наличност 14 млн. т зърно, но по-голямата част от него не е при производителите, а при търговците и преработвателите. Т.е. директна сделка със зърнопроизводителите не може да има и държавата ще изкупи необходимото зърно чрез Софийска стокова борса, която ще излезе на пазара за хлебна и фуражна пшеница и фуражна царевица. И явно сделката ще е по високите цени, въпреки че за тази реколта торовете не са били 150 лв., а 30 лв., горивото, което е ползвано за техниката за засаждане през пролетта и за прибирането през есента на 2021 г., е било по старите ниски цени, така че спекула и с цените на олиото, и на брашното има.
Паралелно с осигуряване на запасите за държавния резерв ще върви и износът за държавите от ЕС, които разчитат и на българското зърно, тъй като зърно от Русия в Европа няма да се внася. Това става ясно от изявленията на земеделския министър Иван Иванов на заседание на Консултативния съвет по зърното. Там се лансира идеята за подпомагане и на животновъдите, както и за финансова инжекция от 70 млн. лв. към торовите заводи с цел обезпечаване на цени за земеделските производители на нивата от есента на 2021 г. Зърнопроизводители обаче си задават въпроса защо се прави този реверанс към частни торови заводи, които имат стабилен бизнес, вместо тези милиони левове да се насочат в подкрепа на хората, било под формата на ваучери, или по други начини.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
