* Бих посъветвала връстниците си задължително да продължат своето образование, но не просто да запишат нещо, а да ги влече, да е тяхното * Младите хора трябва да се занимават с повече неща и да имат по-разнообразни хобита, за да открият своето *
Лилия Василева е на 18 г., от Благоевград. Тази година завърши паралелката с профил „Природни науки“ /биология и химия/ на Математическата гимназия в Благоевград.
Освен дипломата от 6.00 изкара и две шестици на матурите по БЕЛ и английски език /ниво В2/. Какво стои зад тези резултати, какви са целите, амбициите на един млад, мотивиран човек, и не на последно място – какво би променила в образователната система, ако имаше тази възможност, разговаряме с отличничката от випуск 2024 на ПМГ „Акад. С. П. Корольов“.
– Лили, първо поздравления! Какво стои зад тези резултати? В предварителния разговор сподели, че си положила много труд и усилия.
– Да, така е! Зад тези резултати стои доста труд, като това включва не само последните две години. Например материалът за държавния зрелостен изпит по български език и литература обхваща изучаваното в 11 и 12 клас, но смятам, че в основата на успеха ми в този смисъл определящи са всичките 12 години на образование до момента.
– Ще те попитам директно – ходи ли на частни уроци?
– По български език и литература не съм. Разчитах на подготовката в училище и, разбира се, на самоподготовката си вкъщи. Що се касае до английския език, започнах да го изучавам още в детската градина, на 5-6-годишна възраст. Родителите ми ме записаха на частни уроци и всъщност започнах да уча английски /така както трябва да се усвоява език – последователно/ преди българския. Много важна роля изигра и фактът, че вече като си вдигнах нивото, започнах да чета по-сериозна литература на английски.
– А по български език и литература?
– Най-интензивна ми бе подготовката преди самата матура. Иначе учих през цялата година и не само. Например, като вземем дадено произведение, се подготвям за него, за да може да се поддържа някакво ниво и преди тест, в случая преди държавния зрелостен изпит, да не виждаш нещо за първи път.
– Матурата по БЕЛ или по английски е по-трудна?
– Поне за мен матурата по БЕЛ е по-трудна, защото английския, както казах, го изучавам от по-малка и не съм имала затруднения. При българския език винаги има предизвикателства, например по отношение на граматиката, а и литературата е доста субективна.
– В какъв смисъл?
– Последният модул от ДЗИ по БЕЛ е свързан със създаване на аргументативен текст – есе или интерпретативно съчинение. По принцип съм писала и двете и до последно се чудех кой жанр да избера. Месец преди матурите ми свършиха предварителните кандидатстудентски изпити. Сметнах, че ще бъде по-добре да заложа на есето, тъй като прецених, че няма да има време да наблегна до такава степен на произведенията, за да пиша интерпретативно съчинение.
– А беше ли учила всички автори и произведения?
– Ооо, да! Няма как! При есето обаче, както казах, ме притесняваше субективният фактор – кой ще го проверява… По принцип твърдят, че няма вярно или грешно мнение, стига да го защитиш и аргументираш, обаче според мен до известна степен си зависи и от проверяващите, все за нещо „могат да се хванат“.
– Интересно ми е какви бяха разсъжденията и тезата ти на самото есе?
– Темата беше „Мълчанието – сила или безсилие“. Не помня точно как го структурирах, но го разделих на две части. Първият аргумент ми беше в подкрепа на това, че мълчанието е сила, а вторият, че е безсилие. Включих примери, свързани с това, че когато предпочиташ да си замълчиш и не си струва да отвръщаш на лошото с лошо, се брои като сила. Съответно като безсилие може да се приеме когато нямаш необходимия богат речник, за да се защитиш правилно в определена ситуация.
– Повлия ли ти по някакъв начин фактът, че от МОН решиха да дадат допълнително по 4 т. на всички зрелостници заради липсваща на места диаграма при една от задачите?
– Не ми повлия. При мен си имаше диаграма. И когато си проверих отговорите, понеже още в деня на матурата ги качиха, точно тази задача ми беше вярна. Така че не съм се възползвала, образно казано, от този бонус.
– А очакваше ли да изкараш пълна шестица?
– Честно казано, не. Надявах се да е над 5.50, за да може да ми вдига по някакъв начин бала за университета, защото за кандидатстването ми е важно цифровото изражение на оценката. Не очаквах да е пълна шестица, но съм доволна.
– Не мога да не те попитам и за матурата по английски, още повече че мнозина зрелостници се оплакаха от наличието на технически проблеми, свързани с лошо качество на записа при компонента слушане.
– Да, действително имаше технически проблеми – на места записът прекъсваше, чуваше се и доста неприятно ехо в стаята, тъй като и прозорците, и вратата бяха затворени и много, много лошо се чуваше. Мислех си, че това ще окаже влияние, но се оказа, че съм преодоляла тези трудности.
– Ще разкажеш ли за семейството ти и как родителите ти реагираха, като разбраха за тези впечатляващи резултати?
– Аз по принцип съм доста самокритична и след матурата по БЕЛ не бях особено доволна от есето. Това ме притесняваше най-много. Родителите ми като цяло не бяха изненадани от резултатите. Те винаги се радват с мен и всъщност вярват в мен повече, отколкото аз самата.
– В предварителния разговор спомена, че най-трудна ти е математиката.
– Да, винаги ми е била, още от началните години в училище. Просто ме влекат хуманитарните науки, езиците, биологията, а дори и по химия частта с изчислителните задачи ми е най-трудна. Ще призная, че най-ниската оценка, която съм изкарвала, е „Добър” /4/ по математика.
– А как навакса с математиката, при положение че тя се изучава до 12 клас?
– Да кажем, че госпожата по математика бе по-благосклонна към мен, а и към целия клас. Хубав и много важен детайл е, че не изучавахме математиката като профил.
– Лили, защо реши да учиш профил „Биология и химия“, след като очевидно ти се отдават и българският, и английският език, имаш и успехи по философия?
– От малка мечтая да стана лекар и след като вече завърших гимназия, искам да уча медицина. Явих се на предварителните кандидатстудентски изпити, изкарах високи резултати и реших да не ходя на редовната сесия.
– А по биология и химия как се подготви?
– По биология и химия подготовката е много по-различна и трудна. В продължение на две, даже две години и половина ходих на частни уроци и по биология, и по химия. Ние сме профил „Природни науки“ и тези два предмета се изучват по-интензивно в 11 и 12 клас, но категорично подготовката в училище не е достатъчна, а и материалът в профилираните учебници е много по-различен от този, който се включва реално в кандидатстудентските изпити.
– А защо не положи като втора матура някой от тези профилиращи предмети?
– Точно по тази причина. Освен задължителния материал, влизащ в матурата, има и много допълнителен от профила и щеше да е много трудно да се готвя паралелно и за кандидатстудентските изпити, и за ДЗИ. В конспектите за всеки университет има известни разлики и щеше да стане голямо объркване. Реално погледнато, профилираната подготовка няма нищо общо с подготовката за изпитите за прием в университетите, а най-тежко е за специалности като медицина, фармация, дентална медицина.
– Всеобщите коментари са, че кандидатстудентските изпити са с една идея по-лесни от матурата по профил. Именно за да не рискуват, мнозина зрелостници избират за втори ДЗИ английския език.
– Мисля, че профилът е свален от 1 и 2 курс от университетите и действително държавният зрелостен изпит по профилиращ предмет, говоря конкретно за биология и химия, е по-труден в сравнение с кандидатстудентски изпит.
– Ако зависеше от теб, какво би променила?
– Като цяло бих прецизирала профилираната подготовка, защото според мен има и се изучават много излишни неща, а по този начин се отвлича вниманието от същественото. Говоря конкретно за биологията и химията. Постоянно ни повтаряха, че в училище не е подготовка за кандидатстудентски изпити, а аз мисля, че и това трябва да се насърчава. Ние, или поне голяма част от нас, сме избрали тази паралелка с ясната цел, че ще продължим с тези предмети, и трябва това да ни е от полза, не да ни натоварва допълнително. Въпреки че са променени учебниците, темите за кандидатстудентските изпити са си същите от години. Брат ми завърши дентална медицина, разликата ни е 10 години, и мога да кажа, че подготовката протича по идентичен начин, както преди 10 години, така и сега. В училище обаче материалът от профилираната подготовка е свален от 1-2 курс. Да, може би ако се изучава по отговорен начин, ще ти даде някаква преднина, като влезеш в съответното висше учебно заведение, но е доста натоварващо, особено за хора, които не искат да продължат с биология и химия, защото в моя клас имаше и такива. Може изучаваният материал да бъде облекчен по някакъв начин и такива ученици, образно казано, да преосмислят избора си на профилираща подготовка и да им се даде възможност да изберат нещо друго.
– Да има нещо като допълнително или подпрофилиране?
– Може би да. В крайна сметка ние избираме паралелката, в която да сме след 7 клас, а тогава не всички са ориентирани с какво искат да се занимават.
– Как би определила изминалите 5 години в ПМГ?
– За жалост от изминалите 5 години мога да броя само две-две и половина, заради онлайн обучението. Най-хубавата част беше средата в класа. След края на пандемията класът доста се сплотихме, защото при нас обучението в електронна среда, от разстояние започна от втория срок на 8 клас и нямахме тази възможност да общуваме пряко, да се опознаем до такава степен. Така че в последните две години определено много се сближихме и силно се надявам тези приятелски взаимоотношения да продължат и за в бъдеще. Виждам, че и останалите го искат, значи има надежда, че ще се получи.
– Лили, какво обичаш да правиш в свободното си време – Фейсбук, Тик-ток…
– Еее, и това го има, но иначе обичам да чета книги /б.р. родителите на Лили са собственици на книжарница/. Напоследък предпочитам българска литература. Допада ми Георги Господинов. Още преди да спечели наградата „Букър“, бях прочела романа му „Времеубежище“ и всъщност имах възможността да се запозная с неговото творчество преди медийната му слава. Иначе извън четенето на книги излизам навън с приятели. Доста години тренирах тенис на корт. Започнах и бях част от ТК „Пирин“ още като ученичка във 2 клас, но преустанових интензивните занимания по време на пандемията. Друга голяма слабост са ми танците.
– Какви са желанията, мечтите ти, как се виждаш след 10 години?
– Едно от колебанията ми беше дали да се насоча към медицина, или към дентална медицина. При медицината има специализация и доколкото знам, в България е малко трудно от гледна точка на местата. В този смисъл освен нормалните неща – да сме живи и здрави, желанието ми е да имам възможността да специализирам това, което съм решила.
– В България или в чужбина?
– Това колебание също бе „на дневен ред“. Учих немски доста време – започнах да ходя на частни уроци, когато влязох в ПМГ, защото там немският ни беше втори език и каквото и да си говорим, не е достатъчно. В 8 клас, когато изучавахме интензивно английски, за да ми е по-интересно, реших да заложа и на втори чужд език и избрах немския. По-миналата година изкарах сертификат за ниво В1, но прекратих подготовката си заради частните уроци по биология и химия. Мислех да кандидатствам в Австрия или Германия, но се отказах. Разубедиха ме наши познати, чиито деца са завършили или все още учат там. Немският обаче също ми е опция – евентуално за специализация, ако в България няма места и възможност.
– Лили, на финала какво би посъветвала своите връстници?
– На първо място, бих посъветвала връстниците си задължително да продължат своето образование, но не просто да запишат нещо, за да има, а да ги влече, да е тяхното. Именно по тази причина смятам, че като цяло младите хора трябва да се занимават с повече неща, да имат по-разнообразни хобита, за да открият своето, това, с което искат да се занимават. Също така да бъдат отворени към нови запознанства, защото никога не знаеш с какъв човек ще те срещне животът – винаги е някакъв урок, пък може и да ти се отворят много нови врати. Другото важно нещо е да не се отказват. Майка ми винаги ми казва, че когато се затвори една врата, се отварят две нови.
– Може би тук е моментът да акцентираме и на мотивацията и желанието за учене.
– Да! Така е! В крайна сметка трябва и да си по-трудолюбив, за да може да се захванеш с нещо по-сериозно, иначе няма да се получат нещата.
Що се касае до самата мотивация, тя идва най-вече от това, че съм изключително близка със своите родители и всичко, което те правят за мен, по някакъв начин искам да им го върна чрез успехите си!
Интервюто взе СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
