Защо „борбата с дезинформацията“ е лоша новина за свободата на иформацията
В глава 2-ра на своя шедьовър „Държавата“ Платон описва съвършената несправедливост така: „Да изглеждаш справедлив, без да си такъв“. Човекът, притежаващ тази висша несправедливост, „докато извършва най-големите несправедливости, си осигурява най-голямата репутация на справедливост“. За това определение на мъдреца от древна Атина се сетих, когато прочетох, че правителството е тръгнало на кръстоносен поход срещу дезинформацията и фалшивите новини.
„Взели сме решение да създадем координационно звено за борба с дезинформацията към Министерския съвет”, обяви в началото на месеца премиерът Николай Денков. Всъщност това не е нова идея, още през 2019 кабинетът „Борисов 3“ обяви, че въпросното звено вече е създадено, но реално почти нищо не бе направено. Явно сега кабинетът „Денков – Габриел“ показва желание да рестартира процеса.
На Фейсбук страницата на Министерския съвет вече дори фигурира нова рубрика „Факти срещу дезинформацията“. И още от първото изречение на първия пост в тази рубрика става ясно защо са всички тези усилия и цялото това бързане: „С наближаването на изборите за Европейски парламент политици, които целят да отклонят България от европейския стандарт на живот, упорито насаждат страх и омраза чрез дезинформация. Идат избори. Интересното е (а може би не), че и предния път, и сега инициативата идва точно преди европейски избори. Дори начинаещите политици знаят, че
В ПРЕДИЗБОРНА ОБСТАНОВКА ЕДНО ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ И РЕШАВАЩИ НЕЩА ВИНАГИ Е БИЛО КОЙ КОНТРОЛИРА ИНФОРМАЦИЯТА.
В нашето време на мобилен интернет и бум на социалните медии този въпрос става още по-важен. Това явно отлично разбира и военният ни министър Тагарев, който при скорошното си посещение в САЩ заяви: „Другото нещо е да сме в състояние да идентифицираме дезинформационни и пропагандни кампании и да намираме най-добрите възможни начини за противодействие на тези кампании. В този смисъл трябва да можем да проследяваме пропагандните кампании за дезинформация не само в традиционните медии, но и в социалните мрежи, които въздействат ден след ден върху различни групи от населението. И да намираме най-подходящите интерпретации за противодействие на тази дезинформация“.
Да „идентифицираме и проследяваме“, за да можем да „противодействаме“?!? Не знам за вас, но на мен това ми намирисва на намерение за изграждане на система за доста строг контрол на обществения дебат. Особено когато е изречено от министъра на войната. А защо това звено за борба с дезинформацията ми напомни за Платон? Ами защото, ако в цитата, с който започнах, заменим „несправедливост“ с „дезинформация“, се получава, че съвършената дезинформация е „да изглежда, че информираш, без да е така“. Не знам дали са чели Платон, но ми се струва, че нещо подобно се опитват да правят и нашите управляващи. И ако им се получи, то тогава правителството ще може „ДОКАТО ИЗВЪРШВА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ДЕЗИНФОРМАЦИИ, ДА СИ ОСИГУРЯВА НАЙ-ГОЛЯМАТА РЕПУТАЦИЯ ЗА БОРБА С ДЕЗИНФОРМАЦИЯТА“.
Разбира се, ако това беше само някакво местно хрумване на нашите политици, бихме могли да го подминем без много внимание. Струва ми се обаче, че в случая става въпрос за нещо доста по-мащабно. Миналата година например е била създадена Българо-румънската обсерватория за цифрови медии (BROD), която „има за цел да създаде многонационален, многостранен и мултидисциплинарен регионален център за откриване, анализ и борба с дезинформацията, разпространявана в България и Румъния“. Тази обсерватория била силно необходима и много актуална в региона, защото „поради ниската медийна и информационна грамотност на гражданите е силно податлив на координирани вътрешни и външни кампании за дезинформация, насочени към ЕС. Явно шефовете там, в Брюксел, ни смятат нас, тук, за някакви балкански диваци, които не знаят от коя страна се чете вестникът.
Борбата с дезинформацията зае видно място и на скорошната среща в Давос на лидерите на Световния икономически форум, които изготвиха специален списък с най-големите опасности за света в следващите две години. И в този списък под номер 1 те
ОПРЕДЕЛИХА КАТО НАЙ-ОПАСЕН ГЛОБАЛЕН РИСК ИМЕННО „ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ И ДЕЗИНФОРМАЦИЯТА“.
Между другото икономическият упадък, който до голяма степен бе предизвикан от наложените от същите тези лидери ненужни локдауни по време на Ковид пандемията и оскъпената заради безумните климатични ограничения енергия, е поставен едва на предпоследното 9-о място в списъка с рисковете. Основното мото на срещата в Давос бе „Възстановяване на доверието“. Проблемът с това красиво звучащо мото обаче е, че ако ние, обикновените хора, със здрав и практичен разум, научихме нещо по време на Ковид истерията, то е, че трябва да сме изключително недоверчиви към красивите приказки на днешните глобалистки политически елити. Доверието наистина е силно подкопано, но е връх на цинизма именно тези, които го сринаха, сега да искат да го възстановяват (как беше онзи лаф за новия бардак и старите…) Много показателна за техните истински намерения е и избраната стратегия за постигане на целта. Не е пълна прозрачност за начина, по който, оказва се напълно излишно, беше съсипана икономиката на Европа и света заради Ковид истерията. Нито пък е максимална публичност за решенията за локдауни, затваряне на училища и насилствена ваксинация с експериментален препарат, които съсипаха живота на милиони хора. Не е и преосмисляне на идиотските климатични политики, вкарали Германия и Европа в рецесия и заплашващи с унищожение нашата родна въгледобивна промишленост. Или пък безотговорното допускане на вълна след вълна от неконтролируема нелегална миграция, продължаваща да променя до неузнаваемост облика на все повече европейски градове (ние засега сме пощадени от това бедствие, но има индикации, че това може скоро да се промени). Не.
ВМЕСТО ИЗВИНЕНИЕ И ПОКАЯНИЕ ТЕ ИЗБИРАТ „БОРБА С ДЕЗИНФОРМАЦИЯТА“.
Което, като го преведеш на нормален език, означава единствено и само едно нещо – цензура. Как го беше казал военният ни министър – да идентифицираме, да проследяваме, да противодействаме. Това, което трябва да се идентифицира, проследи и му се противодейства, е, както се убедихме вече по времето на Ковида, е всяко мнение, различно от официалната партийна линия, спусната от Брюксел. На всички тези мнения ще бъде лепван етикет „дезинформация“ и след това ще бъдат заглушени, за да не могат да достигат до нас. Понеже ние тук и там в Румъния сме, как го бяха казали от BROD – хора с „ниска медийна и информационна грамотност“, и сме „силно податливи на координирани вътрешни и външни кампании за дезинформация, насочени към ЕС“. Абе, тъпи и лесно манипулируеми балкански субекти. Затова на нас ще ни бъде даден достъп само до одобрената от нашите мъдри ръководители информация. На всички тези агитатори обаче бих искал да напомня чл. 39 от Конституцията на Република България, който гласи: „ВСЕКИ ИМА ПРАВО ДА ИЗРАЗЯВА МНЕНИЕ И ДА ГО РАЗПРОСТРАНЯВА ЧРЕЗ СЛОВО – ПИСМЕНО ИЛИ УСТНО, ЧРЕЗ ЗВУК, ИЗОБРАЖЕНИЕ ИЛИ ПО ДРУГ НАЧИН“.
Член 40 пък добавя: „Печатът и другите средства за масова информация са свободни и НЕ ПОДЛЕЖАТ НА ЦЕНЗУРА“.
Разбрахте ли? Никаква цензура! Дори такава, която сте гримирали, пременили и преименували на „борба с дезинформация“. Но дори да успеете да заобиколите Конституцията (няма да ви е за първи път), да цензурирате неудобните мнения и да ни залеете с официалната си пропаганда, знайте, че, за добро или лошо, 45 години комунизъм ни приучиха нас, българите, да сме много мнителни и дори цинични към всичко, което казва властта. Научихме се да четем между редовете на „Работническо дело”, за да извлечем късчета реална информация, която Партията не искаше да знаем. Това умение може да е много полезно в една силно цензурирана медийна среда, каквато явно се опитвате да създадете. Предстои много гореща политическа 2024 г. с кулминация през юни, когато са изборите за Европарламента. Явно бюрократите в Брюксел и техните наместници в България са решили, че най-добрата защита е нападението.
Миналия месец Европейският съюз предприе първите официални стъпки срещу социалната платформа X (бившия Туитър) на Илон Мъск. Изборът на тяхната „жертва“ не е никак случаен. Именно след покупката на Туитър от Мъск миналата година стана известнен фактът, че американското правителство и ЦРУ са се месили директно в работата на Туитър. Със закъснение разбрахме как са били заглушавани и блокирани авторитетни учени и доктори, позволили си да поставят под съмнение нуждата от драконови ограничителни мерки по време на Ковид пандемията. В момента преименуваната вече на Х платформа е най-влиятелният източник на нецензурирана информация и възможност да се видят новини и чуят мнения, които не съвпадат с официалната пропаганда. Затова и Брюксел започна разследване срещу Мъск, заради предполагаемо нарушаване на правилата за обработване на незаконно съдържание и дезинформация.
„Времето на големите онлайн платформи, които се държат така, сякаш са „твърде големи, за да им пука“, приключи“, заяви еврокомисарят Тиери Бретон. „Сега имаме ясни правила, предварителни задължения, силен надзор, бързо прилагане и възпиращи санкции и ще използваме пълноценно нашия инструментариум, за да защитим нашите граждани и демокрации“. Отново се набляга на думи като „задължения“ (за послушание предполагам), „надзор“ (и то силен), „санкции“. Разбира се, всичко е, за да „защитят нас, гражданите, и демокрацията“. Явно компромиси с инакомислещите няма да има.
ОКОПАЛИТЕ СЕ В ЕВРОПАРЛАМЕНТА ГЛОБАЛИСТИ, ЕКОАКТИВИСТИ И СОЦИАЛ-ЛИБЕРАЛИ СА РЕШЕНИ НА ВСИЧКО, ЗА ДА ЗАПАЗЯТ ВОДЕЩИТЕ СИ ПОЗИЦИИ.
А те ще се нуждаят от много добра защита, и то много скоро. Проведените национални избори през миналата година, както и всички социологически проучвания напоследък, показват ясно изразена тенденция за доста осезаем европейски завой надясно. У нас, въпреки привидната й устойчивост за момента, остава непроменен фактът, че сглобката е една нечистоплътна сделка между ненавиждащи се политици, държани на власт най-вече поради външнополитически обстоятелства. И един обрат в тези обстоятелства могат да я пратят в историята. А при едни евентуални предсрочни избори история могат да се окажат и голяма част от 30-ината депутати на Промяната, които са най-твърдите поддръжници на политиките за глобализъм, климатични ограничения и джендър експериментиране. Като добавим и очертаващата се като почти неизбежна победа на Тръмп в Америка в края на тази година, сегашните господари на съдбините на Стария континент имат всички основания да не спят спокойно. И дори да сънуват кошмари. А пък аз, аз ще спя много спокойно и ще се надявам техните кошмари да станат реалност. Заради свободата на словото и за доброто на обикновените хора в България, Европа и по света.
ИВО СТАНОЕВ
