Втора забележителна творба, след “Харамии” на Христо Берберов, пристига в Перник, предоставена от галерия “Лоранъ”. Ще бъде изложена на същото място в Минната дирекция. Това е изключително ценното историческо платно “Дойрански позиции” на един от най-значимите български художници Марин Устагенов (1872 – 1937), рисувана е около 1918 г.
Художникът е роден през 1872 г. Потомък е на дюлгерска фамилия от Тетевенско. Неговият дядо е ученик на Кольо Фичето и главен майстор на Мидхад паша. Завършва школата за запасни офицери, а след това завършва и първият випуск на Държавното рисувателно училище при Иван Мърквичка. Учи заедно с Андрей Николов, Александър Божинов, Харалампи Тачев, Цено Тодоров, Стефан Иванов. След това специализира реставрация в Кралската баварска академия в Мюнхен.
Марин Устагенов е един от най-добрите художници и кописти на български икони. Участва в реставрацията на Боянската църква и Земенския манастир.
Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, по време на които създава скици и рисунки, както от ежедневието на войника.
Картината “Дойрански позиции” е една от най-знаковите работи на художника, пресъздаваща изключително важен исторически момент. Респектиращ е и формата – панорамен и дълъг 4 метра.
Дойранска епопея е събирателно название на пет отбранителни сражения, които българската армия води срещу настъпващите сили на Антантата през позиционния период на южния фронт на Първата световна война в района на град Дойран.
През 1917 година Втора пехотна е заменена на Дойранската позиция от Девета пехотна дивизия, под командването на полковник Владимир Вазов, която тук записва една от най-блестящите страници в българската военна история.
В 1936 година в Лондон се организира честване за края на войната. От българска страна делегацията ръководи ген. Владимир Вазов. Когато слиза от влака на гара Виктория, на перона е подреден блок на английската армия, а командващият церемонията дава заповед: „Сведете знамената! Преминава победителят при Дойран!”.
КРАСИМИРА СТОИМЕНОВА
