Кралският пудел Рошко си чака порцията кренвирши
Стаята за всекидневна дейност
Стаите в центъра са по 25 квадрата, с локално парно
Кметът Пламен Матуски прави оглед на трапезарията
Център за кризисно настаняване с капацитет 100 места е най-новата придобивка на кюстендилското село Лозно. До 20 дни трябва да приключат строителните дейности. Центърът разполага с 8 стаи, общи тоалетни, бани, столова, зала за дневни занимания, а на входа е обособено и помещение за регистратура. Площта е близо 500 квадратни метра. Вече са поставени вратите, стаите са боядисани в зелено и кремаво, в синхрон с поставената ПВЦ дограма, таваните са окачени, направена е и парната инсталация. Предвижда се тя да работи с най-модерното гориво напоследък – пелетите. Стаите са по 25 квадратни метра. Работи се дори и в събота. Персоналът ще бъде от минимум 10 души. Комплексът ще работи целогодишно и там ще се настаняват безпризорни хора, бездомни, клошари и др., обяви кметът на селото Пламен Матуски.
Самата дейност и издръжката на центъра ще е на общината. Бездомните лица ще се настаняват за срок не повече от 3 месеца в рамките на календарната година, който при необходимост може да се увеличи на 6 месеца. „Не е трудно да се намерят бездомни, ние самите сме виждали хора, които спят по пейките и нямат покрив над главите. Има всички условия – телевизия, храна, топло… До вчера са спали на кашоните, сега трябва да им се изградят и хигиенни навици. Никому Господ да не дава такава съдба“, обяснява управникът. Предвижда се чрез новата социална услуга да се съдейства на потребителите да се включват в курсове за квалификация и преквалификация, за намиране на работа, както и за социална адаптация. Кюстендил няма приют за бездомни и бедстващи хора. При необходимост те, особено зимата, се насочват към дом в съседния Благоевград.
Въпреки че де факто се води в отпуск, Пламен Матуски обикаля строителния обект и е доволен от бързите темпове на работа. „Много бързо се направи, буквално за три месеца. Не може да не ме радват такива неща, когато се инвестира в селото и се разкриват и работни места. Ето до края на годината ще бъде готов и цехът за производство на плодови сокове. Първоначално ще се преработват ябълки и череши. Човекът трябва да докара и машините. Предстои да се направят две-три преградни стени и да се вкара оборудването. Търсят и технолог, което е трудно. На първо време плановете са да бъдат разкрити 25 работни места, като аз съм оптимист, че ще са необходими повече. Поне още 20 човека. Какво по-хубаво от това хора от селото да си работят там, където живеят. Това е страшно предимство. Тази година ябълките са много добри въпреки градушката“, доволен е Матуски.
Уверен е, че ще се сключват и договори с производители. „Един такъв договор е от голямо значение за земеделците, той ще им осигури спокойствие“, каза управникът. „Надявам се и нещо да се направи за училището“, сподели Матуски.
Първоначално скептици клатели глава и били настроени отрицателно към центъра. „Имаше такива, които не знаят, и си мислеха, че ще бъдат настанявани бежанци“, добавя кметът.
Верни негови приятели са двете кучета – Рошко, който е кралски пудел, и Муца. „Някак си се завъртяха около мен. Рошко някой го беше зарязал и аз дори му построих колибка в двора. Муца беше улично куче, и то около мен. Някога, ако имам възможност, бих направил приют за животни. Вкъщи например имам една персийска котка, която спи над главата ми. Знам, че котките действат релаксиращо, като мърка, колкото и да ти е напрегнато, се отпускаш. Моята персийка дори казвам, че вечер ме гушка с лапите“, коментира управникът. Хората знаят, когато видят кучетата, значи и кметът е някъде наблизо. Дори го следват, когато се придвижва с автомобила до някоя точка в селото.
Денят на Пламен Матуски започва с купуването на четири кренвирша за любимците му. „Не ги оставям гладни, дори им взимам специализирана храна. Понякога си мисля, че с животните можеш повече да се разбереш, отколкото с хората“, казва още Матуски.
На 6 септември в село Лозно е и традиционният събор. „Осигурих средства, но няма да присъствам, отивам на почивка. Най-после на жена ми й дадоха отпуск, че работи в банкова институция. За мен е по-добре да се направи една такава културна проява като празник на черешата, Панагия, отколкото такива събори, те даже не са и землячески срещи. Ходил съм на земляческа среща, но в Долно Уйно, от там е майка ми. Ами идваха хора от Северна България организирано. Съборите трябва да се превърнат в нещо като среща на випуска, а не да пият и да ядат“, разсъждава управникът.
В село Лозно живеят близо 800 човека. Отглеждат основно за собствена консумация домати, чушки, праз лук. „Аз имам в двора 30 дръвчета череши и около 15 ябълки. Черешите родиха много, но дребни. Брахме с жената 3-4 дни и ги оставихме по дърветата. Не правя ракия от череши, защото този плод много загаря и е трудно за работа. Предпочитам тази от праскови и ябълки, по-лесно е“, обяснява той. Тази година градушката унищожила на 60% от гроздето, ябълките обаче са добри.
Като кмет дори е готов да приеме и изграждане на сметище. „Робуваме на чуждо мнение и всеки си представя сметището на Радловци. Ами в редица европейски градове преработвателните инсталации са в центровете. Ако ми кажат в Лозно ще се прави сметище, ще гласувам и с двете ръце. Ще поставя само едно условие – да ми направят канализацията и улиците“, уточнява още Пламен Матуски.
Пътят и канализацията са основна грижа. „Сменихме 300 метра на една улица, тя е валирана и чакълирана, за асфалта казаха, че са необходими 54 000 лева. Парите са много. На някои пък улици дори не е необходимо да се копае, там е сменен водопроводът, канализацията е ПВЦ“, обяви още той.
Много хора искали да вземат под аренда и язовира в селото. Той обаче се води на сдружение за напояване, в него членуват 560 човека. Много от тях вече не са между живите, дяловете остават на техните наследници. Трябвало да упълномощят управителния съвет – за да се даде под аренда, е необходимо съгласието на 50%+1, а това се оказало мисия невъзможна.
„Намерих човек, стопанисва 3-4 язовира в България. Беше готов да наеме охрана от селото, да го зариби, за Никулден на хората от селото ще дава риба на преференциални цени. Не се получи. Никой не го интересува“, вдига ръце управникът.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
