Доц. д-р Костадин Кирилов Нушев е хабилитиран преподавател от 2010 г. по „Нравствено богословие” в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, след успешно издържан конкурс за доцент е назначен към катедра „Систематическо богословие”. Роден е през 1973 г. в гр. Бобов дол. Завършва средното си образование в гимназия в град Дупница. Завършва богословие и културология в Софийския университет през 1996 година, от 1997 година е редовен докторант в Богословския факултет и хоноруван асистент по нравствено богословие. От 2001 г. е избран за редовен асистент и води упражнения по „Християнска етика” и други дисциплини от областта на систематическото богословие. Старши асистент (2003), главен асистент (2006) и доцент по нравствено богословие от 2010 година. Доктор по история на философията с дисертационен труд върху християнската антропология в Руската религиозна философия през XIX и ХХ век. Автор на монографии и студии по християнска етика и православна християнска духовност, на множество статии по въпросите на християнската социология, отношенията между църква и държава, християнството и човешките права, както и относно съвременните проблеми на християнската биоетика. Доц. д-р Костадин Нушев заема длъжността ръководител катедра „Практическо богословие” (2018-2021), преподавател в катедра „Теология“ на Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“ (2017-2020) и в други академични и образователни институции. Член на управителния съвет на Центъра за изследване на катехизичното и религиозното обучение към Богословския факултет, на УС на Център за проучване на нови религиозни движения (2005-2011), на секция „Богословски науки“ към Съюза на учените в България (от 2008 г.) и на академичното сдружение „Български форум за междурелигиозен диалог и сътрудничество“. Редактор и член на редколегията на научни и богословски периодични издания – годишното научно издание „Български форум за междурелигиозен диалог“(2019 г.), годишника „Хармония в различията“ (от 2022 г.) и на месечното църковно-богословско списание „Светодавец“ (от 2020 г.).
За празника на светите братя Кирил и Методий – 24 май, група от Богословския факултет на Софийския университет – преподаватели, докторанти и студенти, извърши поклонническо пътуване „По стъпките на свети Методий Славянобългарски“. Ето какво разказа за „Телеграф“ доцент д-р Костадин Нушев, който е един от организаторите му.
Маршрут
Пътуването, което бе едновременно академичен семинар и поклонничество по стъпките на светите братя Кирил и Методий, премина през Сърбия, Унгария, Словакия и Чехия. Целта ни бе да се срещнем с наши колеги от богословски факултети и да посетим важни академични, духовни и църковни центрове, които са били свързани по един или друг начин с делото на равноапостолите или с православното културно присъствие по тези земи през вековете. Преподавателите сформираха камерен църковен хор с разучаване и изпълнение на църковнославянски песнопения и химни в чест на светите братя, празнични тропари за Възкресение Христово и славословия на Света Богородица, които бяха изпълнявани на много места по нашия път.
Белград
През първия ден от нашето пътешествие пристигнахме в Белград и посетихме Богословския факултет и новата катедрала „Свети Сава“, както и манастира „Раковица“. В сръбската столица осъществихме академична среща с преподаватели и студенти по богословие и се запознахме с историята и сегашното състояние на Богословския факултет и традициите на академичен живот в тази най-важна за Сръбската патриаршия висша духовна школа. Получихме ценни подаръци и представихме на свой ред нашата 100-годишна история на Богословския факултет в София. Установихме сходните исторически насоки в развитието на богословската наука в двете страни, различните перипетии на висшето богословско образование през ХХ век, връзките с руските емигранти и техните изтъкнати богослови от института „Свети Сергий“ в Париж, както и взаимната подкрепа между професорите по богословие по време на комунистическия период от втората половина на ХХ век.
Гостувахме и на Библейския научен институт (към Богословския факултет), където получихме ценни подаръци – преведени на сръбски език важни трудове на византийската и българската богословска мисъл и средновековна книжовност, които са наше общо културно наследство.
Патриарх Павле
Настанихме се в близкия манастир „Раковица“. Там е погребан предишният сръбски патриарх Павле. На самия 24 май участвахме в празничната Света литургия в манастирския храм на монашеската обител и посрещнахме заедно празника на светите братя Кирил и Методий. Усетихме църковния дух и молитвено настроение на сръбския народ. След това разгледахме музея на патриарх Павле, помолихме се на гроба на обичания и почитан от сърбите покоен първойерарх.
Сремска Митровица
В Сремска Митровица навестихме Музея на римската култура и цивилизация. Той разкрива значението на тогавашните градове и крепости за изграждане на системата от държавни, областни и църковни средища на Балканите. Тук се намира и археологически комплекс от късноримската епоха, когато този град е бил важен административен център. В онези дни е имало епископско средище, много мъченици, пострадали по време на гоненията срещу християните в римската област Панония. То било възобновено от Римския престол именно в контекста на мисионерството на светите братя Кирил и Методий сред славяните в Моравия и Панония. Споменава се и за избора на свети Методий за архиепископ на Панония и Моравия, където обаче той не успява да се установи заради започналите гонения срещу него от немските епископи.
Почит
Нашето пътешествие продължи към столицата на Словакия – Братислава. В страната светите братя са на голяма почит, като има много дълбоки корени историята и паметта към делото на св. Методий. Тяхната мисия сред славяните се почита както от държавата, така и от Православната църква в Словакия. Тя ежегодно отбелязва празника им в църковния календар както в православното богослужение, така и на местата, свързани с техния живот и учителски подвизи.
В тази връзка посетихме празнична Света литургия, отслужена в православната църква в Братислава от българския свещеник отец Николай, където изпълнихме песнопенията по време на празничното богослужение. След това зарадвахме нашите сънародници в храма с изпълнения на песнопения в чест на свети Йоан Рилски Чудотворец.
Оттам поехме към историческия комплекс Микулчице. Към нас в българския автобус се присъединиха и вярващи от енорията на отец Николай.
Базиликата
Микулчице се намира в чешката област Моравия, близо до границата със Словакия. Тук бе разкрита епископска базилика, за която повечето от учените предполагат, че в нея е служил и е бил погребан свети Методий.
През ХХ век водещи чехословашки археолози разкопават селището Микулчице, където се откриват множество средновековни храмове, укрепление и много артефакти, които сега са изложени в съвременните музейни експозиции на това забележително историческо място. На свой ред и ние се докоснахме до останките на Архиепископската базилика и отдадохме почит на паметника на просветителите, който е поставен в района.
Запознаването с миналото на великоморавските славяни, тяхната материална и духовна култура, разглеждането на запазените културни забележителности и съвременните музейни центрове бе вълнуващо и запомнящо се. Тук са изложени и копия на най-важните реликви – глаголически паметници и ръкописни текстове, които са донесени или създадени по време на Великоморавската мисия – Асеманиевото евангелие, Синайския псалтир и Синайския евхологий (основна богослужебна книга в Православната църква), както и Новгородските глаголически листове.
Мощи
В Братислава се съхраняват и много други светини в различните християнски храмове и исторически катедрали. В известната „Свети Мартин“, където са коронясвали унгарските крале, се пазят и мощите на почитания в Православната църква Александрийски патриарх свети Йоан Милостиви.
Свещениците в нашата група с особена почит и благоговение се поклониха пред светите мощи на този прославен първойерарх, които са тук от времето на австро-турските войни. Братислава е богата и на исторически паметници.
В нея са живели много австрийски и унгарски музиканти и художници, а императори и императрици са имали свои дворци и резиденции, чиято архитектурна изящност, красота и художествени достойнства са магнит за туристи от цял свят. Словаците са гостоприемни и приветливи към гостите, а тяхната столица предлага много традиционни гостилници и ресторанти с характерна кухня, вкусни ястия и месни деликатеси.
Войводина
На връщане посетихме и други исторически селища, в които са запазени и православни храмове от времето на изгнанието на Сръбската църква при австро-турските войни. Тогава големи групи от сръбския народ, начело със своите архиереи и духовници, са намирали пристан в пограничните области на Австрийската империя. Основната част от това сръбско население се настанило в областта Войводина. Тя и нейната столица Нови Сад са своеобразен мост между централноевропейската и православната култура на Балканите.
Тук храмовете и манастирите са преминавали от едни ръце в други през вековете и затова може да се види как се преплитат културните стилове и архитектурни особености на унгарското и австрийското бароково изкуство и художествени традиции и православното художествено изкуство. Такова селище е туристическият център „Свети Андрей“. Тук са пребивавали сръбски църковни общности и са оставили свои паметници и икони в бароков стил и ценни художествени творби, част от интериорната украса. Запознаването с тези шедьоври, вдъхновени от вярата в Христа, ни помага да разберем и появата на новото възрожденско православно изкуство на Балканите и да видим културните влияния от Европа към нашите български земи по време на османския период и началото на възрожденската епоха.
Земя на живите
Интересен и важен духовен център в тази област е православният манастир „Ковил“. Той е превърнат в музей през комунистическия период, а от началото на 90-те години на ХХ век се възстановява и обновява активно.
Тук е възстановено православното монашество през последните три десетилетия с участието и на днешния сръбски патриарх Порфирий, който е сред първите монаси и игумен на обителта. Въвежда се византийското църковно пеене и монашеският богослужебен устав, обновяват се храмовете и стенописите, създават се певчески школи и манастирски работилници. Именно тук се заражда и православната терапевтична общност за лечение на наркозависими, наречена „Земя на живите“. Лечението и духовно-пастирската подкрепа са напълно безплатни за нуждаещите се, като за всички тези дейности се грижат монасите.
Иконите оживяват
Възраждането на църковното изкуството и художествените традиции се вижда ясно и в храмовата украса на новата патриаршеска катедрала в Белград. Тук са представени характерни образци на архитектурното и художественото християнско изкуство – мозайки и стенопис, които придават класически блясък на главната катедрала на Сръбската църква със своето благолепие, хармония и красота.
Художествените забележителности на сръбските манастири и катедрали могат да се видят от днешните поклонници и туристи, гости и специалисти и чрез нови дигитални платформи и съвременни технологични възможности за достъп до културното наследство на Сърбия и Сръбската православна църква.
Древен път е свързвал Рим и Константинопол
Нашето пътешествие завърши по древния път на християнските поклонници – Виа Диагоналис (Via Diagonalis), който е свързвал още от късната античност централноевропейските средища на християнската цивилизация с двата големи духовни центъра – Рим и Константинопол.
Между тях е била координирана и протекла мисията на светите братя Кирил и Методий като просветители и учители на славяните и началото на християнизацията на България.
