Четири комисии на ОбС – Благоевград до момента не са дали подкрепата си за теглене на поискания от кмета Методи Байкушев нов общински дълг от 14,5 млн. лв. До момента заседания са провели 6 от осемте комисии, които дискутират казусите, които се очаква да залегнат в дневния ред на предстоящата в края на май сесия. С положително становище внасят в пленарна зала искането за поемане на нов дълг само 2 комисии – Комисията по младежта, спорта и туризма и Комисията по устройство на територията, комунално-битово обслужване, екология и транспорт, развитие на селските райони, земеделие и горско стопанство.
Основните въпроси на съветниците към кметския екип по темата до момента са защо е необходимо да се поема нов дълг, ще доведе ли това до ново вдигане на данъци и такси и каква е причината за заложеното сериозно съфинансиране от 4,5 млн. лв. на строителството на две нови детски градини, за които в бюджет 2024 били предвидени само пари за проектиране.
Първият и най-тежък дебат по предложението за поемане на нов дълг се разрази в Комисията по образование, култура и вероизповедания. Най- сериозния опонент финансовият екип на общината срещна в лицето на съветника Димитър Урдев, който смята, че финансовото състояние на общината е добро и няма основания за поемане на нов дълг.
На въпроса му защо е нужно поемане на нов дълг само 6 м. след като ОбС вече гласува един, главният финансист на общината Валери Млъзев посочи, че основните цели за търсене на допълнително външно финансиране са свързани с необходимостта от средства, които са били отклонени, с проекти, които се изпълняват, и за които общината трябва да осигури съфинансиране, и с разходи по присъдени вземания, които „обезкървяват“ хазната. Директорът на дирекция „Финанси“ допълни, че ако стартиралите проекти за изграждане на ул. „Промишлена“ и за укрепване на свлачището по пътя за местността Картала не се завършат, общината ще трябва да връща 7,8 млн. лв. на държавата.
„За Картала парите ги няма, а за ул. „Промишлена” са похарчени 1,53 млн. лв. и липсват 1,993 млн. Тези пари не са били включвани във взетите до момента средства за кредит“, заяви В. Млъзев.
Д. Урдев реагира за споменатите от него присъдени вземания, като отбеляза, че те са били гарантирани от държавата и блокирани от ВАС в сметката на общината още при старта на делото. „Да се твърди, че отново ще ги плащаме, е несериозно“, каза Д. Урдев.
„Те са присъдени и платени, но с парите, които би следвало да разходваме за други цели. Не може толкова години да държиш едно плащане, докато то стане 3 пъти по-голямо от главницата. Това не го разбирам!“, коментира главният финансист.
На въпрос дали кредитът ще доведе до повишаване на данъците и таксите на населението В. Млъзев обясни, че няма да се отрази на данъците.
Димитър Урдев обаче наблегна: „Хората не знаят, че в следващите няколко години ще има по 15-20% увеличение на данъци и такси в община Благоевград, и това е заложено в новата бюджетна прогноза, приета неотдавна от ОбС”.
„Казах, че кредитът няма да се отрази на данъците, не че данъците няма да се вдигат. Новата наредба за такса смет е категорична и в нея ще се заложи конкретния размер на похарчените средства от миналата година. Може би към 4 млн. лв. доплаща общината към размера на събраната такса смет и това няма как повече да се случва. Данъци ще се вдигат сигурно, но не в резултат на кредита“, каза Валери Млъзев и обобщи становището си по темата за новия кредит: „Той е жизненонеобходим. Ако не го вземем, ще имаме много проблеми!“.
Д. Урдев информира, че на 9 май всички общински съветници са получили два доклада – единият на АДФИ и втори на вътрешния одитен комитет към Община Благоевгтрад. „И двата доклада твърдят, че за изминалата 2023 г. всичко с общинските финанси е наред и няма никакви проблеми, тъй като актът на АДФИ е към 31.12.2022 г. Не мога да не вярвам на тези два независими органа. Заедно с това по официалните справки, публикувани на страницата на Община Благоевград, виждам, че към 1.01.2024 г. имаме налични 12 млн. лв. Към днешна дата наличните средства са в размер на 20 880 000 лв. Направих си труда да видя как стоят нещата с общинските финанси към дата 30 април за няколко години назад. Тенденцията към увеличаване на средствата е радваща: към 2023 г. парите са били 12,2 млн. лв., за 2022 са 10,7 млн., а за 2021 г. – 8,7 млн. лв., това са наличностите за местни и държавно делегирани дейности. Оставам с впечатление, че всички средства са налични по сметките на Община Благоевград, а в същото време вие ни убеждавате, че това не е така, и аз се чувствам объркан. Не знам на цифрите ли да вярвам, или на думите ви“, обърна се той към финансистите от общинската администрация.
„Първо, в сметката на общината не са само пари, които можем да вземем и да ползваме“, отговори му В. Млъзев и уточни: „Първо, не са 20 млн., засичате към някоя от датите. В тази сметка на общината е месечната държавна субсидия от 8 млн. лв., тук са вкарани и доста пари на проекти, които стоят в сметката, но не можем да ги пипнем. Единственото, с което можем да разполагаме от тези милиони, са приходите от данъци и такси и евентуален приход от управление на собственост, и тези приходи към днешна дата са в порядъка на 60 000 до 100 000 лв. Вие гледате пари, но това са чужди пари“, каза главният финансист.
„Гледам справката към 30 април и в нея средствата по линия на ЕС за разплащане по различни проекти са 2,6 млн. лв. и са извън тези 20 млн. лв. Отделно има набирателна сметка, средствата в която не коментирам. Това което виждам и за което ви поздравявам, е, че общината е в едно добро финансово състояние“, отговори на репликата му Урдев.
В диалога се включи и Стояна Иванова, началник- отдел „Финанси и бюджет“: „Ако си спомняте, кметът няколко пъти каза, че след встъпването му в длъжност има преведени целеви средства, част от които за ул. „Промишлена“, и те наистина са налични и са във въпросните 12 млн. лв. към 1 януари 2024 г. Там са и 4,5 млн. лв. салдо на нашите второстепенни разпоредители, делегирана държавна отговорност. На 31 декември тези сметки се зануляват, те „преспиват“ една нощ в сметките на общината и после обратно им ги връщам“, обясни тя.
Д. Урдев обаче отново „стреля“ по предложението за теглене на 14,5 млн. лв. кредит с въпрос: „С приемането на бюджета за 2024 г. сме одобрили, че двете нови детски градини, които ще строим в кварталите „Бялата висота“ и „Освобождение“, ще струват 7,5 млн. лв. Съфинансирането, посочено тогава за двете градини, е 178 168 лв.! В обосновката за новия кредит обаче се казва, че те ще струват 12 млн. лв. Има ли проведена обществена поръчка с договор, или пазарни проучвания, за да нарасне тази сума за 1,5 месеца от 7,5 млн. до 12 млн. лв.? Как преценихте това нарастване на стойността? Ще отбележа само, че в програмата на МОН, по която се финансират тези проекти, са включени абсолютно всички дейности, включително обзавеждане, дори и съдовете за хранене“, каза Урдев. По темата се включи и председателката на Комисията по образование Василиса Павлова: „Финансирането по тази програма от МОН е 100%, и в бюджета, който приехме, заложената сума от близо 170 000 лв. беше за проектиране, макар че през предишния програмен период можеха да се използват проектни документи чрез актуализация на проекта. Какво наложи тези 4,5 млн. дофинансиране?! Нямаше нужда от съфинансиране при кандидатстване по програмите!“, категорична бе тя.
От администрацията на общината посочиха, че общата сума на безвъзмездната финансова помощ за двете градини е 7,5 млн. лв., като за едната тя е 3 млн. лв., а за другата 4,25 млн. лв. Останалите 3,3 млн. лв. за градината в кв. „Бялата висота“ и 1,161 млн. за тази в кв. „Освобождение“ са собственото дофинансиране. Надхвърени са максимално допустимите средства, които може да се усвоят, затова има дофинансиране. Иначе програмата наистина финансира всичко, включително обзавеждане, оборудване и детските площадки, признаха от администрацията.
„Не мога да разбера кога сме подведени – когато сме приемали бюджета на общината или днес?! Бюджетът на общината е основният документ, с който се извършват всички политики на общината. Кажете колко големи са тези детски градини, защото записаното в документите за едната, че ще е с 3 групи и 1 яслена, означава, че размерът й е не повече от 650 кв.м РЗП. Сума от над 10 000 лв. за 1 кв.м РЗП за мен е много притеснителна!“, реагира остро Д. Урдев, който е строителен предприемач.
Почти без дебат премина обсъждането на предложението за кредита в Комисията по устройство на територията. Кметът М. Байкушев защити предложението си, като подчерта, че кредитът се иска за изпълнение на конкретни проекти. „Когато общината тегли дълг, тя има ограничени основания – просрочени задължения или целеви обекти. Искаме дълг за точно определени проекти. В случая не запълваме дефицита от 18,5 млн. лв., това правим с намаление на общинските разходи, увеличение на приходите от данъци и такси и увеличение на приходите от собствеността. Амбицията ми е дефицита от 18,5 млн. лв. да го затворим в рамките на мандата“, каза градоначалникът.
Комисията по социална политика, Комисията по здравеопазване, Комисията по жалби и контрол изпълнението на решенията на ОбС не подкрепиха искането за поемане на нов дълг на заседанията си преди сесията.
Албина Анева заяви: „Не го намирам за необходим и неотложен, ангажиращ отговорността на общината с такава голяма сума за дълъг период. Гласувах против заема в комисия, ще гласувам против и на сесията, защото смятам, че той не е необходим на общината“, заяви тя.
Последно предложението ще дискутират днес Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономика, инвестиционно насърчаване и жилищна политика, а окончателното решение съветниците на Благоевград ще вземат на 31 май.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
