Кабелите за електричеството са се оплели с клоните на дърветата и жителите на селото често остават без ток
Свлачища често потрупват горския път до село Зойчене и той остава непроходим
Любен Николов от петричкото село Зойчене сигнализира в редакцията на вестник „Струма”, че родното му село се обезличава, а 3 км черен и труднопроходим път ги отдалечава от цивилизацията. Жителите му, най-младите от които са 60-годишни, се сблъскват с редица проблеми, които дори се оказват физическа заплаха за живота им. Ето какво разказва Любен за ситуацията в селото:
“Аз съм на 65 години и от 30 години живея в Благоевград, но ползвам бащината си къща в Зойчене като вила, където заедно със семейството ми прекарваме почивните и празнични дни. Но през всички тези години не успявах да стигна спокойно и безаварийно до вилата си заради неразчистените пътища и свлачищата, които редовно потрупваха черния селски път. Често ми се е случвало да слизам от джипа и сам да разчиствам пътя, за да мога да премина, и 3 пъти съм пукал гума на път към вилата. В рамките на 30 години сме подавали няколко сигнала до община Петрич с надеждата, че ще изпратят багери и други високопроходими машини да разчистят падналите насред пътя дървета, но това не се случи нито веднъж. Поради тази причина до селото не може да се стигне с лек автомобил, а само с джип, предназначен за планински пътища.
ТАЗИ СИТУАЦИЯ
ПРИНУДИ ДЕЦАТА НА ВЪЗРАСТНИТЕ ЖИТЕЛИ
НА СЕЛОТО ДА СИ
ЗАКУПЯТ ПО ЕДНА “ЛАДА НИВА“”, ЗА ДА МОГАТ
ДА ГИ ПОСЕЩАВАТ ОТ
ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ.
Искам да подчертая, че не става въпрос за някое селище накрай света, а за място, през което ежедневно преминават много хора от Петрич и други градове, за да стигнат до местния манастир, който се намира между селата Гега и Зойчене. Само 3 километра делят селото ни от манастира и тези, които не знаят за това положение, си разбиват колите.
Съселяните ми ме помолиха да повдигна въпроса, защото тяхното идване до Благоевград е затруднено и, така да се каже, са “в капан” на село Зойчене, от което няма измъкване. А иначе основната инициатива е на моя съселянин Славчо Вангелов Иванов, който от 30 години се бори с институциите безрезултатно. Той ме изпрати да отида до ЧЕЗ и да сигнализирам за честите неизправности в електрическата система, които оставят възрастните жители без ток, гладни и на тъмно, някои от най-възрастните си купиха газови котлони и започнаха да готвят на газ, но тези, които готвят на ток, често остават гладни или си купуват суха храна от местното магазинче, което се води универсално“, споделя Любен.
Разговаряхме и с главния инициатор Славчо Иванов, който се възмущава от настоящото положение в селото:
“Основният ни проблем е, че пътищата около селото са абсолютно непроходими и не можем да се ползваме от услугите на личния лекар, който има кабинет в село Гега и никога не ни посещава заради лошите условия. Нито ние можем да стигнем до него, когато се разболеем, нито той може да дойде, затова, когато на някой му се наложи лекарска помощ, по-бързо идва попът, отколкото фелдшерът, досещате се защо.
ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА
ТАКА СИ УМИРАТ,
БЕЗ ДОРИ ДА БЪДАТ
ПРЕГЛЕДАНИ И
ЛЕКУВАНИ, ЗАЩОТО, ЗА ДА СТИГНАТ ДО СЕЛО ГЕГА, ТРЯБВА ДА ВЪРТЯТ 50 КИЛОМЕТРА В ДВЕТЕ ПОСОКИ И ДА ЗАОБИКАЛЯТ ПРЕЗ ДРУГИ СЕЛА.
Не знам дали е редно и морално да бъдем изоставени на произвола на съдбата, защото сме възрастни и вече повечето от нас са на доизживяване. През “пътя на ада” трябва да преминат нашите деца, за да дойдат да ни посетят, затова виждането ни става един път в годината. А кабелите и жиците за електричеството вече са се смъкнали и оплели между клоните на дърветата, за които Горското не се грижи и не подрязва, във всеки един момент освен авария може да стане и токов удар.
Не можем да стигнем и до гробищата, където са погребани близките ни, нито можем да им направим помен на Задушница, нито да почистваме гробовете.
Многократно съм опитвал да разговарям с кметския наместник, назначен на последните местни избори, Любомир Петревски, но той все ми отговаря, че не го интересуват все едни и същи проблеми, и че ако искаме да имаме хубави пътища, да се преместим да живеем в града. Вика ни: “Какво очаквате вие да се случи в това село с 30 жители, повечето общински села са така“. Ами тогава какъв е смисълът от кметския наместник, каква е неговата роля в селата, за които отговаря, или е поставен само за да взема заплатата?
Ето защо аз смятам, че трябва да се направи административна промяна в селото, за да може то да се възроди и да стане възможно пребиваването в него. Сега, при настоящите условия, никой млад човек не би се спрял да живее в Зойчене със семейството си и много скоро то ще се обезлюди напълно“, изразява опасенията си Славчо Иванов, постоянен жител на селото.
За разяснение на ситуацията се свързахме с кмета на община Петрич Димитър Бръчков, който ни насочи по компетентност към общинския началник канцелария Ивайло Попов. Г-н Попов обясни:
“Проблемите със село Зойчене са перманентни в рамките на 30 години. В него има 38 постоянно живущи възрастни хора, чиито нужди са подсигурени от институциите, доколкото е възможно. Подозирам, че жителите са инициирали сигнала до вашата редакция заради постоянно повтарящ се проблем със спиране на електричеството, който наистина е доста неприятен, ние също сме уведомени за него, но не е в нашите правомощия да влияем и да се бъркаме в работата на електрическото дружество.
ТОВА, КОЕТО ЗАВИСИ ОТ ОБЩИНАТА НИ, НИЕ ГО ПРАВИМ, ВСЕКИ ДЕН С ВИСОКОПРОХОДИМ
КАМИОН УАЗ СЕ ПРАВЯТ ДОСТАВКИ ДО СЕЛОТО, КОИТО ВКЛЮЧВАТ ХЛЯБ, ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ И СТОКИ ЗА БИТА ОТ ПЪРВА НЕОБХОДИМОСТ.
Така че не сме оставили тези възрастни хора на произвола на съдбата. Задължително два пъти в годината горският път се почиства със специални машини, но нямаме финансовата възможност да го правим по-често. Наемаме постоянно безработни хора, регистрирани в бюрата по труда, да отпушват и почистват селските канавки. Тази година по необходимост подменихме целия водопровод, което не беше евтино. Ангажирали сме местни електротехници да поддържат в изправност уличното осветление, да подменят крушките, защото, ако лампите не осветяват, вътре в селото настава пълен мрак. Виждате, че се отделят средства за малките общински села, това е неоспорим факт, но не остава финансов излишък, с който да се асфалтира 3-километровият път до село Зойчене. Явно това дразни живущите там. Но трябва да ни влязат в положение и да разберат, че на този етап няма какво повече да се направи, нормално е първо да се влагат средства за приоритетни нужди“, коментира началникът на канцеларията в община Петрич.
ВЕРОНИКА ТЕМЕЛКОВА
