Учителката в Математическата гимназия в Благоевград Вася Велкова отказала правото на ученик да му провери теста и да го оцени. Това твърди в редакцията на вестник „Струма“ Ели Огорелкова, чийто син Димитър завършва 10 клас в училището. Майката поиска думата, като подчерта, че неколкократно е подавала жалби и вече няма доверие, че експертите в Регионалното управление на образованието ще си свършат работата. Тя е филолог и на няколко пъти назад в годините е замествала колеги в ПМГ. В момента работи към архитектурното студио на съпруга си. Има двама синове, по-големият – Антон Огорелков, завърши същото училище и вече е студент във ВИАС. Ето какво разказа Ели Огорелкова:
„Учителката по етика и право Вася Велкова е отказала да провери и да оцени тест на сина ми. Става дума за последното писмено изпитване, което самата тя определила пред учениците като много важно за оформяне на годишната им оценка. Тестовете обаче се оказа, че тя така и не е проверила и това се разбра едва вчера, а съучениците на сина ми в 10 „а“ клас могат да го потвърдят. По време на часа, като стигнала до неговата писмена работа, Велкова казала: „Така и така съм ти писала петица, въобще не мога да се занимавам с теб!“. Тук ще отбележа, че през ІІ срок дисциплината етика и право се изучава с един час седмично, това значи, че трябва да имат по 2 текущи оценки. Не ме притеснява оценката, защото в семейството ни учим децата си да не са бележкари, но силно ме притеснява отношението и това, че учител отказва правото на проверка и оценка! Това е абсолютно грубо административно нарушение! Не мислете, че не съм минала по етапния ред, преди да дойда във вестник „Струма“, напротив! Както е редно, първо отидох при директора Каращранов, за да го запозная с прецедента. Той каза, че такова поведение от страна на учител счита за неприемливо и извика колежката си. Първоначално тя отказа да дойде в дирекцията с оправдание, че имала да изпитва ученици. Забележете, в междучасието, което е друго административно нарушение, но това е практика не само при нея в края на срока и не за това ми е думата. Когато все пак учителката се отзова на поканата на директора, настоях да видя теста на Димитър в учителската стая. Поведението й, меко казано, стана странно, нареди ми да стоя в дирекцията и след малко донесе теста с надраскана оценка 5. Попитах „Сега ли написахте оценката, защото вчера тестът не е бил проверен?!“. Характерно за работата на В. Велкова е, че мотивира оценките си на тестовете с рецензия и поправя, ако е констатирала грешка. Както е редно по закон. На теста, който ми подаде, нямаше нито дума написана, въпреки че учителят е длъжен да се мотивира при оценяване. Озадачи ме, че на листа няма никаква поправка, нито рецензия, тогава на каква база оценката е петица?! Поисках запис от видеокамерите, за да си изясня кой лъже – синът ми или учителката и благодаря на Езикова гимназия за съдействието, тъй като мониторите са в техни кабинети. Оказа се, че репликата по време на час, цитирана от детето ми, е точната: „С тебе няма да се занимавам, така и така съм ти писала петица“. На записа видях и друго озадачаващо, освен ръкомаханията и неприемливия за мен тон на учителката, тя влиза в час с кафето си и през цялото време си отпива от чашката. Няма да го коментирам обаче, след като това се толерира от ръководството на училището. В дневника също нямаше нанесена оценка нито завчера, нито вчера. Чак днес ( б. р. вчера), един ден преди завършване на учебната година. Учителят е длъжен да оформи оценките 2 дни преди последния ден. Да не говорим, че от човещина и дори от професионална етика учителят би трябвало да уведоми учениците си доста по-рано за крайните оценки и да им даде възможност да ги поправят, ако могат. Останах доста разочарована и от класната на сина си Ризова, която при един предишен наш разговор ми обясняваше, че ако един учител иска да навреди на ученик, има хиляди начини да го направи. Оказа се, че е права, защото тя също му е оставила (5) по английски език като близка приятелка на Велкова. Но съм сигурна, че това ще го стимулира да учи повече.
Срещу Вася Велкова в годините има подавани много сигнали, дали са разглеждани, или не, аз не мога да знам, но резултатът от проверките винаги е един и същ – колко добър професионалист е тя. Затова наблягам, че сигналът ми е за поведението й спрямо учениците и в частност към сина ми. И двамата ми синове бяха приети в Математическата гимназия след 4 клас. Малкият Димитър бе с изключителни постижения в ІІІ ОУ и отлични оценки по всички предмети. Той единствен от класа има шестици на т. нар. „малки матури“. Още при запознанството им с Велкова в 8 клас, когато тя започна да му преподава, при произнасяне на фамилията Огорелков му казала: „Ти на Антон брат ли си? О, ти ще имаш големи проблеми!“. Тогава не обърнах внимание, казах на детето си, че ще й покаже със знанията си какво може и той наистина се мотивира да учи. Синът ми не е от мързеливите, старае се много, особено като вижда добро отношение от другата страна. Будно дете е, но в Математическата такива много не ги обичат, предпочитат кротките и тихи, които не стават от чина. И защото аз не съм голословна, пазя тестове – предишни и последния, за да се види как един и същи учител ги е оценявал и рецензирал, както впрочем се изисква по чл. 22 от Наредба 11 от 2016 г. Проблемът при г-жа Велкова е, че не връща тестовете по 1-2 месеца и учениците нямат време да видят какви оценки имат и да ги поправят, ако искат.
Ще отбележа, че при срещата в дирекцията на МГ за мен бяха изненада и личните нападки, които започна да ми отправя директорът Каращранов, че съм била вечно недоволна и пиша сигнали срещу гимназията, като предизвиквам проверки. Подразни ме личното отношение и се питам редно ли е то да рефлектира върху детето ми. Истината е, че когато съм права и имам доказателства, считам за нормално да търся правата си.
Вероятно обаче проблемът е по-дълбок. Обществеността в Благоевград познава децата ми, те са изявени спортисти, с много високи постижения по таекуон-до. Те са европейски шампиони по няколко пъти и им се налага един път в годината да отсъстват от училище, когато отиват на лагер за подготовка за европейско или световно първенство. В Математическата гимназия обаче спортистите не се толерират, да не кажа, че по-скоро се санкционират. Лагерите им обикновено са през април по време на пролетната ваканция и 1-2 седмици след това с разрешение от Министерство на образованието, а след това наваксват изтървания материал. На първия тест по етика и право веднага след европейското тази година синът ми има оценка 5,35. Не оспорвам професионализма на учителката Велкова, а отказа й да провери знанията му на следващ етап на тест, за който той се е готвил и е положил усилия. И ако тя е добър професионалист, както твърдят проверяващите, би трябвало да го направи.
Опитът ми на родител на ученици в Математическата гимназия за жалост показва, че в това училище често правата на децата остават незащитени. Ако някой се осмели да си потърси правата, екипът се нахвърля върху него в мига, в който заявиш претенциите си в дирекцията. По-миналата година подавах жалба до министерството, защото в нашия инспекторат не взимат никакви мерки по сигнали от родители срещу нередности в Математическата заради обвързаности. Там има учители, които наричат децата с обидни имена, при оценяването на контролни работи не прилагат еднакви критерии. Изпратих в МОН два теста – единият на момиче грешен, оценен с отличен, другият верен, на големия ми син е с оценка 5. Показателни за личното отношение на учителката Жекова например са оценките в дипломата му по математика – 4 и от приемния изпит във ВИАС – 5,50! В качеството си на класен ръководител тогава тя скалъпи обвинение на 5 деца от класа им и те бяха наказани. Твърдеше, че детето ми с приятели са пробили дупка в стената, а в деня, посочен от нея, се оказа, че синът ми е отсъствал от училище по болест и бележката беше в дневника! Учител се опита да обвини детето ми, че преписвало, той настоя да прегледат записите от камерите, убеден в правотата си. За жалост ръководният екип в ПМГ не иска да приеме, че учителите са там заради децата, а не обратното! Присъствала съм на заседания, на които в дирекцията се викат деца да разкажат някаква ситуация и още като си отворят устата, им се казва да я затворят. Това не е редно, както не е редно в учителската стая да се коментират родителите на учениците, но и това се прави в МГ. Длъжна съм да отбележа, че в Математическата гимназия има и много учители изключително свестни, истински професионалисти, които стоят далече от интриги и гласуват по съвест на съвети, но за жалост те намаляват. Боли ме, че с годините имиджът и рейтингът на ПМГ намалява, а нивото на обучение пада. И това е резултат от усърдието на тези учители, които работят срещу интересите на децата и гимназията, заради които професионалисти като математика Костадин Калинов и преподавателката по немски Хелга Узунова се преместиха в Езиковата гимназия. Това е обидно към паметта на хората, създали някога тази гимназия, към директори като покойния директор Чимев, към учители, които са дали и дават сърцето си за това училище и неговите възпитаници, сред които впрочем е завършил и съпругът ми.
Поисках думата от вестник „Струма“ и за това, защото като родители трябва да учим децата си на честност, на принципи и не е редно учители да не са на наша страна. На какво учим тогава децата – на фалш, лицемерие, лъжи, нагаждане?! На това ли?!
Записа ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Горкото момче. За една петица майка му търчи във вестника.
Ако едно дете е за 6 никой нищо не може да му каже. Малкия вместо да е ревал на мама да беше си показал знанията на госпожите. А това, че майката е висяла в училището и е гледала камерите, а не е правила нещо смислено показва откъде е и акъла на децата й.
Да уточня – двете ми деца са завършили ПМГ. Ходил съм на всички родителски срещи. НЕ СПОДЕЛЯМ МНЕНИЕТО на госпожата за учителите и училището.Ако още големият и син е имал „неприятности“ , защо е записала там и малкия? Защото училището е добро.От текста се натрапва основен рефрен „Не сме бележкари“, ама защо да има петица? Защото, госпожо, в съвременните български училища не се пише „слаб 2“, а „добър 4“ и затова родителите отглеждат у себе си и децата си „апетит“ за шестици. С други думи-стават „бележкари“. Желателно е понякога майките да се вслушват в думите на децата си, особено когато им казват, че са оценени справедливо и не ламтят за шестица. Амбициозните майки са поразили години от живота на не един ученик, оказал се в обятията на безмерната им любов. И много от тези млади хора все още щадят майките си и не им казват, че просто са им угаждали, но за сметка на собствения си живот и мечти.
Каращранката въобще не е за директор, дай му чейнчаджийство и далаверка…