Седмица след втората европейска титла в кариерата си 28-годишният борец от Дупница Кирил Милов върна лентата към перипетиите по пътя към шампионския триумф в Братислава и отново отправи критика към новата управа на федерацията начело със Станка Златева за решението им да зачеркнат от най-българския спорт натурализираните състезатели.
„Точно на финалната среща по средата на схватката, когато германецът се опита да ме хвърли, той ме затисна. Изпукаха коляното и реброто ми. Оказа се на ЯМР, че имам разкъсана връзка на коляното и счупване на реброто. Ние си даваме здравето, за да постигнем тези успехи в професионалния спорт. Аз съм свикнал с тези неща. Когато чуеш химна на стълбичката, тогава разбираш, че всичко си струва. Не мисля, че има спортист, който излиза просто, за да участва. Всеки един иска медал и титла. Ако се целиш само до какъвто и да е медал, ти няма как да станеш шампион, няма да дадеш максимума от себе си. Доста труд и доста лишение съм вложил в тренировките. Националният селекционер Сослан Фарниев каза, че имаме план и че ако наистина го следвам, ще победя легендарния Артур Алексанян, защото съм в наистина добра форма и ще стана европейски шампион. Доверието между състезателя и треньора трябва да е голямо. Ние сме екип. Радвам се, че двамата сме си вярвали и нещата се случиха. Имах един ключов момент, когато ме свалиха в партер срещу Алексанян. В последните минута и половина от схватката трябваше да дам 200 процента от себе си. Преди това три пъти съм губил от него, но ето че няма невъзможни неща. Самият спорт много ме е възпитал. Когато си тръгна от тежка тренировка, нямам енергия за други неща. През каквито и трудности да минаваш, не трябва да се отказваш. Тренираме цял живот за шест минути на тепиха. Не трябва да допускаш грешки. Двойно по-мотивиран съм от преди. Има една малка душица, за която трябва да се грижа, и това много ме мотивира /б.р. визира дъщеричката си/.
„Силно се надявам да не се случи това, което обмислят за махането на натурализираните борци. Тези хора са се борили и са представлявали държавата ни. Не мисля, че е коректно да се отказваме от олимпийските си шампиони.
Вечерта преди да излезе на финал на олимпийските игри в Париж, Семен Новиков дойде при мен и ми каза: „Кирил, аз не мога да стана олимпийски шампион. Попитах го защо, а той ми каза: Защото аз не знам напълно химна на България. Ако победя на финала, как ще изляза на награждаването, без да мога да го пея? След това цяла вечер двамата със Семен, с когото бяхме в една стая, учихме химна в продължение на няколко часа. В един момент той каза: Готов към, вече мога да стана олимпийски шампион за България. Легнахме, той спа спокойно и на следващия ден донесе олимпийска титла за страната ни“, разказа К. Милов.
СТОЙЧО СТОИЦОВ
