41-годишният Борис Галчев е юноша на „Пирин“ /Благоевград/. Освен в родния клуб кариерата му преминава през „Пирин“ /Разлог/, „Банско“, ЦСКА, румънския „Динамо“ /Букурещ/, „Ботев“ /Пловдив/, „Септември“ /София/, „Царско село“ и „Миньор“ /Перник/. Той вдига последния трофей, спечелен от армейците – купата на България през 2016 г. Преди да седне в креслото на спортния директор в „Банско“, е играещ треньор на козлите. Той не крие пристрастията си към червените от Борисовата градина и пред „Тема Спорт“ изля душата си по горещите теми, свързани с 31-кратните шампиони.
– Боби, за много години! Измина една тежка за ЦСКА 2024-та. Как се гледа отстрани любимият отбор в такава ситуация?
– Не е лесно. Със сигурност много боли, когато виждаш, че нещата в любимия отбор не вървят. В един момент дори започваш да се отчайваш, когато не се вижда светлина в тунела в спортно-технически план. Но, от друга страна, това състояние в някаква степен можеше да се предвиди или по-скоро не бе кой знае колко изненадващо, защото смяната на ръководството, на собствеността, текучеството на треньори водят до подобни кризи. Хубавото е, че вече с просто око се вижда, че отборът тръгва нагоре. Почеркът на Александър Томаш се вижда и на мен започва да ми харесва това, което виждам.
– Чуват се и много критики, че отборът допуска голове, защитата не е стабилна…
– Аз винаги съм казвал, че ЦСКА трябва да е офанзивен, нападателен, мощен… В последните мачове от есента виждаме точно това. Да, допускат се голови ситуации и попадения, но аз вярвам, че след зимната пауза това ще бъде изчистено. Томаш е наясно с проблемите, с пропуските, с грешките и ще вземе мерки. Най-важното е с играта да дойдат и резултатите, защото, каквото и да си говорим, всеки треньор е зависим от тях. Томаш пое огромен риск с това, че заложи на промяна в стила, поведението на терена, мисленето, а не заложи на резултатите. Искрено се надявам да успее.
– Може би добрата новина и негов плюс е, че той се ползва с доверието на голяма част от феновете…
– Определено. Дори мога да кажа, че той се нарежда до Стойчо Младенов и Любо Пенев в тази подкрепа, но това ще е до време. Пак казвам, че резултатите са много важни, защото публиката на ЦСКА обича страстно и силно, но има и някакъв лимит на търпение. От все сърце желая успех на Томаш.
– Той каза, че догодина ЦСКА ще е шампион. Вярваш ли му?
– Да, вярвам, а и му го пожелавам. В годините ние бяхме близо до това да свалим „Лудогорец“ от върха. Имаше моменти, в които бяхме и на тяхното ниво в спортно-технически план, но за да станеш шампион в България, то трябва да си два пъти по-силен от „Лудогорец“ на терена, защото те имат организация извън него.
– През настоящата кампания сякаш се оказва, че купата е реалистичната цел, тъй като точковата разлика до Топ 4 е доста голяма…
– Купата е утеха. ЦСКА винаги трябва да се бори за първото място, но аз не смятам, че Топ 4 е химера и нещо непостижимо. Има много мачове и ако успеем да вземем всичко до края, сме в играта. Голяма част от отборите пред нас не са в отлично състояние или да кажем, че имат проблеми.
– Спомена, че ЦСКА трябва да е два пъти по-силен от „Лудогорец“ на терена, но в Борисовата градина се готвят сериозни промени. Доскорошни водещи фигури и лидери са на път да си тръгнат. Юга вече го направи, а сега се говори за Хайнц…
– Какви лидери? С какво можем да запомним престоя им в ЦСКА? За Юга не знам какъв беше случаят, но Хайнц никога не съм го харесвал. Имаше няколко епизодични добри изяви и това е. Гледах го как тренира миналата година тук в Банско, когато бяха на подготвителен лагер. За мен такива играчи не могат да са водещи в ЦСКА, а и отделно на това явно той има странични проблеми.
– Какво смяташ за Станислав Шопов?
– Познавам го още от „Ботев“ /Пловдив/. Той беше доста малък тогава, но се виждаше, че има много футбол в него. Премина през труден период в ЦСКА, но напоследък прави точно това, което умее и се очаква от него. Оформиха страхотен тандем с Коялипу. Дано продължи все така. Той има още по-голям потенциал. Най-важно са самочувствието, вярата, характерът… В ЦСКА не може да играе всеки. Фланелката тежи и не един и два са примерите как отлични футболисти не успяват. Хубавото е, че Станислав успя да излезе от дупката, в която се намираше.
– Когато ти носеше фланелката на ЦСКА, покрай теб излязоха, наложиха се и израснаха момчета като Вальо Антов, Божидар Чорбаджийски… Сега червената фланелка носят братът на Божидар – Георги, Петко Панайотов, Илиян Антонов… На кого от тях възлагаш най-големи надежди
– Всеки един от тях има потенциал, качества и възможност да се превърне в сериозна фигура за отбора, но в ЦСКА е нужно нещо много повече. Те сами трябва да си помогнат и да хванат птичето, което е кацнало на рамото им. Трябва много упоритост, борба, старание, себераздаване. Никой няма да им даде нищо даром само защото са юноши на клуба. Напротив. Трябва да бъдат по-добри от чужденците, които пристигат като утвърдени имена и с по-сериозни заплати. Специално Георги Чорбаджийски го познавам отлично. Преди контузията той беше най-добрият футболист в ЦСКА. Гледал съм го на тренировки. Той правеше каквото си поиска с останалите. Дано се върне още по-силен, да е фокусиран и отдаден, за да реализира потенциала си.
