Любовта защитава от затлъстяване благодарение на връзката мозък – черва, установиха учени.
Женените хора, които се чувстват емоционално подкрепени от партньорите си, са склонни да трупат по-малко килограми от тези в бракове, в които липсва тази връзка.
Разликата не е незначителна. Женените, които съобщават за силна емоционална връзка, имат средно около пет пункта по-нисък индекс на телесна маса от тези, които получават по-малко положителни чувства от половинката си.
Проучването на Университета на Калифорния в Лос Анджелис, публикувано в специализираното издание „Чревни микроби“, предлага биологично обяснение защо щастливите връзки могат да предпазват от наддаване на тегло.
Изследователите установиха, че подкрепящите бракове, изглежда, повишават нивата на окситоцин – хормона на любовта, свързан с изграждането на доверие, което от своя страна влияе върху начина, по който мозъкът реагира на храната и на това как червата преработват хранителните вещества.
Предишни изследвания върху брака и теглото са давали противоречиви резултати. Някои проучвания показват, че женените – основно мъжете, качват килограми след брака, докато други установяват, че са с по-здравословно тегло от своите необвързани връстници. Това ново изследване помага да се обяснят.
противоречията, като се фокусира не само върху брака, а върху качеството на емоционалната връзка в него.
Изследователите убедили 94 възрастни от района на Лос Анджелис да станат доброволци и събрали необичайна комбинация от данни: сканиране на мозъка, показващо как участниците реагират на изображения на храна, проби от изпражнения за анализ на чревни бактерии и метаболити, кръвни изследвания, измерващи нивата на окситоцин, и въпросници за взаимоотношенията и хранителните навици в семейството. Участниците разказали за семейното си положение и попълнили оценки, измерващи симптомите на хранителна зависимост и възприемания стрес. Когато изследователите сравняват женени лица, които се чувстват щастливи, с тези, които се чувстват по-малко подкрепени, разликата в индекса на телесната маса е значителна.
Окситоцинът отдавна е известен като „хормон на свързването“, отделян по време на физическо докосване, раждане и моменти на емоционална връзка. По-нови изследвания разкриват, че той играе роля и в регулирането на апетита и хранителното поведение.
Изследователите предполагат, че стабилните връзки могат да стимулират непрекъснатото освобождаване на окситоцин, който след това влияе както на мозъчната функция, така и на чревната химия по начини, които предопределят начина на хранене.
