Ще има ли висше образование в България?Световнопризнатият учен, професор по логопедия в ЮЗУ и бивш зам. ректор по международно сътрудничество Д. Георгиева:

Добринка Георгиева е професор по логопедия (Езикова и говорна патология) в Югозападен университет „Н. Рилски” – Благоевград. Автор е на над 100 публикации и 90 доклада, изнесени на европейски, световни конгреси и конференции, 12 учебника, глави на книги и монографии, третиращи предимно проблеми на заекването и гласовата патология. Ръководила и координирала над 25 национални и международни образователни и научни проекти (към Световната банка, фонд „Научни изследвания”, програма „Еразъм”, Фулбрайт и др.). Член на редакционната колегия на 9 международни списания, от които 5 реферирани в най-престижни база данни като Web of Science и Scopus. Най-цитираният и публикуван български учен в областта на езиково-говорната патология в база данни Web of Science и Scopus.

Проф. Георгиева е основна движеща фигура в признаването на специалност „Логопедия” за здравна и акредитирането й в професионално направление „Обществено здраве“ в страната. Основател на първата Катедра по логопедия в България. Специализира в САЩ, Франция, Англия, Холандия и Русия. Фулбрайт изследовател в най-голямата детска болница в Синсинати, САЩ. Основател и директор на единствения по рода си изследователски център за заекването в страната и Източна Европа. Член на редица престижни образователни и научни организации като IALP and IFA. Член на международния образователен комитет към IALP (Международна асоциация по логопедия и фониатрия) – два мандата. От 2018 г. е избрана за член на комитета за връзка с езиково-говорните патолози към Международната асоциация за изследване на нарушенията на плавността на речта (IFA). През 2018 г. е номинирана за представител на IALP в Световната здравна организация. Гост-лектор в рамките на програма „Еразъм+” в Michigan State University и East Carolina University, САЩ, в продължение на 4-годишен период – от 2017 до 2020 г. Първият българин, специализирал в Northwestern University, Чикаго. Чела е многократно лекции в университета в Гент, Белгия; в университета „Т. Мор”, Антверпен, Белгия; в университета „Мария Кюри Склодовска”, Полша; университета „Рур”, Бохум, Германия; West Virginia University, САЩ.

Заместник-ректор по международно сътрудничество на Югозападен университет (2004-2011). Ръководител на отдел «Международно сътрудничество” в ЮЗУ 2011-2018 г. Първият български сертифициран европейски специалист по нарушения на плавността на речта.

Проф. Георгиева, рядко се срещат хора с Вашата професионална биография и най-вече с Вашия ентусиазъм. Срещате ли партньори в лицето на държавата, университета и бизнеса по отношение  развитието на логопедията и отношението към комуникативните нарушения у нас? Бихте ли направили паралел с други страни?

– Бих искала да уточня, че комуникативните нарушения се срещат във всички възрастови групи. Те не са характерни и типични само за децата и/или подрастващите. Езиковата и говорна патология е изключително разпространена и сред възрастните – например съпътстващи комуникативни нарушения след прекарани инсулти (ние сме на първо място в света), черепно-мозъчни травми и други заболявания. Гласовата патология и нарушенията в гълтането също са разпространени основно сред възрастните. България е критикувана на редица европейски и международни форуми, включително и в специализираната научна периодика, че не предлага здравна логопедична услуга за възрастни и подрастващи. У нас логопедичната помощ има традиции и е развита в рамките на образователната система, частично в социалните услуги, но не и в здравната сфера. Допреди няколко години логопедията се разглеждаше като педагогическа наука, което доведе до трайно изоставане от съвременното развитие на науката и професията в световен мащаб. През 2009 г. успяхме да акредитираме успешно специалността в професионално направление „Обществено здраве”, където тя се намира в най-развитите и напреднали държави. До този несъмнен успех се стигна след 15-годишни усилия, спорове, административна кореспонденция с държавните институции – основно Министерство на образованието. След влизането ни в ЕС решението на въпроса стана по-лесно, тъй като в Европейския класификатор Евростат логопедията се разглежда единствено като здравна специалност. Неоценима помощ получихме от Националния статистически институт и Постоянния комитет за връзка с логопедите от страните от ЕС – лично от тогавашния генерален секретар г-н Бен Кайер, който посети Югозападния университет, и Националната агенция по акредитация. Най-качественият лобизъм дойде от учените и преподаватели по логопедия от САЩ, Англия, Белгия, Австралия, Дания, Франция, Холандия, които бяха постоянни гост-лектори и изследователи в университета и ни подкрепяха, включително чрез съвместна научна продукция на редица международни форуми.

– Значи проблемите на езиковата и говорна патология в страната са решени.

– Напротив – липсва закон за логопедията (в напредналите държави тя е регулирана здравна специалност); липсва лицензиране на логопедите по отношение на развитие на тяхната практика, включително частна. В момента тя е хаотична, неефективна и е насочена изцяло към генериране на печалба. Основният проблем в университетите, които предлагат обучение по тази специалност, е липсващата специфична образователна и научна инфраструктура, която би позволила реално високо качество на образователния и научен продукт. Тази инфраструктура се изгражда изключително с държавно участие, тъй като университетите са бедни. Логопедията е скъпа специалност. Друг проблем в страната остава съществуването на две паралелни взаимноизключващи се специалности: „Логопедия”, изучавана по съвременните стандарти на международната асоциация на логопедите и фониатрите в професионално направление „Обществено здраве” в ЮЗУ, НБУ и МУ – Варна, и т.нар. „Специална педагогика” с тясна специализация „Логопедия”, която се предлага в 4 български държавни университета в разрез със световните стандарти. „Логопедия” и „Специална педагогика” са различни, но свързани специалности: едната е здравна, другата е строго педагогическа. Езиково-говорната патология не е част от специалната педагогика, но е свързана с нея по отношение на някои комуникативни нарушения, които се срещат при деца. Обхватът на съвременната езиково-говорна патология нарастна неимоверно през последните 30 години. Появиха се нови комуникативни нарушения, които са трайно свързани със здравния профил на езиково-говорния патолог. Аз много рядко използвам термина логопедия, тъй като той не покрива съвременното съдържание на специалността.

– А каква е ролята на бизнеса?

– От страна на бизнеса вече има заявен интерес за изграждане на център за комуникативни нарушения. За съжаление извън Благоевград. Ще си позволя да добавя, че езиково-говорната патология е седмата по развитие специалност и професия в САЩ. Наричана е една от златните специалности. За мен като член на Международния образователен комитет, който създава стандартите за обучение по тази специалност, които се препоръчват в над 68 държави по света, е неприемливо у нас да няма качествено изграден високотехнологичен логопедичен център в рамките на университет.

Актуална информация е, че към специалността вече проявяват траен интерес медицинските университети. През 2019 г. тази специалност заедно с „Медицина” бе най-търсената в МУ – Варна. Открита бе и втора катедра по логопедия.

Вие сте сред малцината българи, спечелили Фулбрайт стипендия за изследователска работа през 2013 г. Официално сте първият български лектор в рамките на програма Еразъм+, който изнася лекции в САЩ. Смятате ли тези постижения за важни, тъй като те се реализират основно извън България?

– В националната стратегия за научни изследвания е записано, че интернационализацията на българското висше образование и на научните изследвания са основен приоритет. Това означава, че българските учени и преподаватели следва основно да публикуват в международни списания и да бъдат разпознаваеми не само в България, а и в страните от ЕС (защо не и в САЩ, Австралия, Русия). Само национална и регионална разпознаваемост не са достатъчни. България има нужда от качествено висше образование с оглед развитие на икономиката на страната и нейния технологичен просперитет. Един от факторите, които допринасят за това, е нивото на разпознаваемост на преподавателите ни, работещи в сферата на висшето образование в чужбина. Аз специализирах в една от трите най-престижни детски болници в САЩ: тази в Синсинати (научноизследователския център по комуникативни науки и центъра по гласова патология). Там имах удоволствието и честта да работя половин година с носителя на световна награда Garcia проф. Делийски, с проф. Мур – директор на националния център по слухови изследвания в Оксфорд, и др. В рамките на програма „Еразъм+” през 2016/2017 г. ЮЗУ беше единственият български университет, който спечели проект за мобилност по логопедия сред всички кандидатствали български университети (52) и над 200 специалности, които се развиват у нас. Това е безспорен престиж и нямаше аналог в новата история на българското образование. През май миналата година екип от МУ – Пловдив също получи грант за мобилност в САЩ. До момента има двустранно осъществени над 32 мобилности по логопедия на преподаватели, студенти и административни служители от и към ЮЗУ, University of Pittsburgh, Michigan State University и East Carolina University. Вярно е, че аз бях първата, но все пак аз напълно си заслужавах позицията: сама написах проекта, намерих партньорите, убедих ги да кооперират с нас, сключвах договорите. Определено най-лесно бе да чета лекции. Обикновено договори с американски университети се сключват трудно. Международните им отдели имат изключителни стандарти и изисквания. Ние също разполагаме с анекси към нашите договори с много тежки условия, които трябва да спазваме.

Студентите от специалност „Логопедия” имат удоволствието да слушат всяка година гост-лектори от чужбина. Само през миналата година те имаха 9 гост-лектори от САЩ, Белгия и Кипър. В кариерата ми като преподавател от 2004 г. в ЮЗУ по курсовете, на които съм титуляр, са чели лекции над 40 чуждестранни лектори, които са направили над 90 визити в ЮЗУ. 2020 г. се очертава като най-американската година в моята професионална кариера: очаква се през май-юни 5 американски професори по езиково-говорна патология да посетят университета и съответно още 4 визити на преподаватели от катедра „Логопедия” в САЩ.

Бихте ли посочили кои ще са лекторите през тази академична година?

През май 2020 г. ще четат лекции световноизвестни учени: проф. Макгуаяр, водещ психиатър и неврофизиолог, декан на Медицинския факултет в университета в Калифорния, Ривърсайд, номиниран 6 пъти за най-добър лекар на Америка. Проф. Орликов, декан на Факултета по терапия и рехабилитация в университета в Източна Каролина, автор на книга бестселър в областта на езиково-говорната патология с 8 издания и блестящ специалист по физиология на гласа. Третият ни лектор е проф. Ярус, главен редактор на най-престижното списание по езиково-говорна патология в света, с най-висок импакт фактор, почетен доктор на ЮЗУ, световноизвестен учен в областта на заекването. Както и проф. Лий Селучи, зам. декан на Факултета по терапия и рехабилитация в университета в Източна Каролина, и проф. Делийски, ръководител на Катедра по комуникативни науки и нарушения в държавния университет в Мичигън. Целта на тези лекционни курсове е нашите студенти да имат база за сравнение и да знаят какво им се преподава тук и в страната, лидер в областта на езиково-говорната патология в света.

– Тоест студентите да „попиват“ знания и опит, а Вие да обменяте идеи, постижения с колеги?

– Ако искаме да развиваме висше образование в България, интернационализацията на всичките ни академични дейности трябва да е основен приоритет. Изолацията и участието само в национални и регионални научни форуми, на които присъстват максимум 100-200 човека, не е влияние. За пример ще ви посоча, че на конгреса на американските езиково-говорни патолози участват от 15 000 до 20 000 специалисти. Това е най-престижният форум в света в нашата област и ние имаме подобни участия неколкократно през последните години. Естествено, далеч съм от мисълта, че само броят участници в научен форум е определящ.

Следователно Вие намеквате, че все още има преподаватели, които са затруднени с информираността си къде, как и защо да публикуват?

– Да. Различните държавни институции имат различни изисквания към преподавателите и университетите, свързани с публикационната активност. Например, Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) е институцията, която акредитира даден университет и/или професионално направление. За нас е зъдължително да я получим. В момента акредитацията е условие за обучение на студентите, а не е гаранция, че такова ще има. НАОА отчита всички публикации – и в реферирани, и в нереферирани списания. Второто не е толкова важно, тъй като демонстрира и описва активности с национален и регионален характер. Рейтинговата система, от своя страна, е инструментът, който определя по колко студенти ще обучават университетите по професионални направления. За да имаме висок рейтинг, трябва да знаем къде да публикуваме и най-вече къде нашата публикация ще бъде отчетена. Редица чудесни публикации на български учени не се отчитат от рейтинговата система и така професионалните направления не получават точки. И изостават в класацията. А от това къде публикуваме зависи и къде ще ни цитират. И колко ще ни цитират. Това обаче са само някои от 50-те критерия в рейтинговата система. От трета страна, Законът за академично развитие изисква публикационна активност, и то всякаква: и в престижни база данни като web of science и scopus, и извън тях. За академичната кариера на преподавателя са важни точките, които ще набере, за да покрие националните стандарти за доктор, доцент или професор. Ако не може да публикува в едно престижно списание, което ще донесе най-висок брой точки, преподавателят обикновено прави това в 4 незначителни такива и пак ще набере нужните му такива. На финала регистрираме бързо възпроизводство на доценти и професори и монотонно бавно развиваща се публикационна активност в качествени международни издания. Простичко да обясня на вашите читатели: всеки от нас иска да кара БМВ или мерцедес, никой не си купува трабант. Същото е и с публикациите.

За мен лично един от проблемите на Закона за академично развитие е липсата на позиция пост -докторантско обучение (периода, в който защитилият докторант се готви за хабилитация, т.е. за покриване на стандартите за доцент). Обикновено този период в развитите държави е от 5-7 години. В България е допустимо 2 години след защита на дисертация да кандидатстваш да академична позиция доцент, което, съгласете се, е несериозно.

И друг немаловажен проблем е качеството на услугата, предоставяна от университетските библиотеки. Слабата библиотечна съвременна инициатива и компетентност води до ограничена публикационна активност на преподавателите и докторантите. Модерницацията и електронизацията на библиотеките са определящи. Този факт обаче се игнорира и у нас има само няколко университетски библиотеки на много високо ниво.

– През месец декември излезе рейтингова система за 2019 г. Как бихте коментирали резултатите за ЮЗУ? Не е тайна, че студентите намаляват и това се усеща в града.

– Мога да ви споделя моето лично мнение. ЮЗУ имаше най-тежката и добре изработена система за академично развитие в страната, приета през 2011 г. Части от нея бяха използвани от екип от МОН с ръководител проф. Стоянов при създаване на рейтинговата система. Точковата система не се приложи във вида в който трябваше и както трябваше. Известно е, че ректорите в България се избират от академична общност, която, естествено, желае да заеме академични длъжности бързо и лесно. Безпроблемно. Ако получи съпротива, тя няма да избере кандидата за ректор, независимо дали и колко е подходящ. Т.е. ректорът и да иска, не може да стартира реформа, камо ли да я приложи. От друга страна, броят на студентите в страната като цяло се редуцира и продължава да намалява драстично. Смята се, че висшите училища са много на брой в страната (аз не мисля така) и чрез рейтинговата система стъпка по стъпка държавата се намесва и омаломощава университетите, които не приемат международните стандарти, регионизират се и се изолират трайно от съвременната образователна политика на ЕС. Държавата няма да закрие нито един университет, те сами ще спрат своето развитие или ще се преструктурират чрез окрупняване. Ето защо е важно системата на висше образование да се реформира. НАОА също следва да е независим орган за обективно оценяване. В момента в доста от програмните и институционални акредитации тя е зависима и твърде субективна. Практика е за експерти при оценяването и акредитацията да се избират такива, които не покриват дефиницията за експерт. Често това са едни и същи лица с посредствена академична кариера, без публикации и цитирания в чужбина, без изнесени доклади на престижни форуми и най-вече непознаващи международните стандарти за обучение на студентите в съответното научно направление. Много рядко се включват експерти от чужбина и ако това се прави, те са основно от Северна Македония, Украйна – държави извън ЕС. А и не смятам, че е обективно преподавател от един университет да оценява друг университет, поради очевидния конфликт на интереси. Обикновено наблюдаваме мирно и безпроблемно  акредитиране. Моето мнение е, че акредитацията следва да се прави от независима агенция или НАОА да осъвремени не толкова критериите си, колкото да гарантира обективно оценяване.

Законът за академичното развитие от 2010 г. не подпомогна ли развитието на академичната култура в българските университети?

– Не. Законът бе приет именно в среда, в която беше ясно, че няма да стимулира истинското академично развитие. Беше известно какво е станало в Румъния. Автономията на университетите беше дискриминирана и във висшите училища липсваше изградена необходимата за това академична култура. Започна масово некачествено възпроизводство на доктори, доценти и професори, които не покриваха обществените очаквания за високо качество. 99% от процедурите бяха и са успешни. В страната има голям брой доктори, доценти и професори, които нямат нито една публикация в реферирани международни списания. За съжаление част от тези лица са на ръководни длъжности. Има публикуван доклад на зам.министър Ангелиева от ноември 2018 г. и в него се вижда до какви катастрофални измерения се е развил този процес в някои университети. За пример отново ще посоча САЩ: един от 8 докторанти по езиково-говорна патология защитава дисертация. От поне двадесет кандидати за доцент се избира един. От 16 000 студенти, обучавани в бакалавърска степен по логопедия, се дипломират около 5500. От 17 000 магистри се дипломират около 6500. Моля да отчетете факта, че в нашите университети – партньори по „Еразъм+”, таксата, която заплащат студентите по логопедия е 32 000 долара годишно. А езиково-говорна патология се изучава в продължение на 6-7 години. В Щатите висшето образование е елитарно, а не масовизирано, както у нас. Но докато в страните от ЕС все пак има качество, което никой не оспорва, поради многовековното изграждане на академична култура, то при нас не е така. За съжаление ние нямаме стабилни позиции. Доказваме качество на обучение по документи и наредби, но над 10 000 български кандидат-студенти търсят обучение в чужбина и не идентифицират български университет, който може да покрие техните очаквания за престижно обучение и надеждна последваща реализация на пазара. Бих ви посочила накратко основните различия между нас и университетите ни партньори от САЩ: Държавният университет в Мичигън разполага с бюджет от над 10 милиарда долара. Специалност „Езиково-говорна патология” ползва две сгради за обучение на около 200 студенти с площ, колкото ректората на ЮЗУ. В университета в Източна Каролина модерният студентски център само за здравните специалности е на стойност 100 милиона долара. Основната сграда на колежа е над 300 милиона, включително логопедичният терапевтичен център и високотехнологизираната библиотека – отново само за 9 здравни специалности. На прост български език всяка специалност има сграда, колкото Първи корпус на ЮЗУ. Университетските градове са по-големи от Благоевград. Те предлагат всичко на студента: чудесни условия за живот, за спорт, за учене и за културен живот. Висшето образование е престижна и скъпа кауза. От друга страна, Благоевград е малък и за съжаление беден икономически град, за да обезпечи нуждите на ЮЗУ от високоспециализирани кадри. Неслучайно само университетите от столицата нямат подобни проблеми. Според последната рейтингова система по 52 професионални направления водят столични университети, от останалите 8 са разпределени в Благоевград, Стара Загора и Пловдив.

Ще цитирам авторите на рейтинговата система: Това разпределение показва „неравенство на качеството на висшите училища  и изтичане на специалисти към столицата. Този фактор не е устойчив за бъдещето на висшето образование. Броят на студентите намалява, но се повишава рационалността при избор на специалност.

В този смисъл подкрепяте ли настоящите предложения за промени в Закона за висше образование? Смятате ли, че министърът на образованието трябва да назначава ректорите?

– Подкрепям промените, макар че те са крайно закъснели и не знам дали и доколко ще се реализират. Както казах, в системата за висше образование липсва реформа. Самите преподаватели не желаят такава и който и министър да се опита да я наложи, ще срещне огромна съпротива от университетите. Голям процент от преподавателите все още смятат, че щом преподават в университет, не е нужно да правят научни изследвания. А от друга страна, преподаването следва да се базира на научни изследвания. Говорим за университетско образование, което е немислимо без съвременни научни изследвания, не за колежанско такова. Нивото на т.нар. академична култура е трайно девалвирало.

От друга страна, заплатите на университетските преподавателите са унизително ниски. Образователната и научна инфраструктура са под всякаква критика. Нивото на определена част от студентите не покрива стандартите за висше образование. В редица държавни университети станахме свидетели на лоши практики, определяни като налаган феодализъм и използване на властта от определени ректори и техни приближени за лични облаги. Това буквално срина безвъзвратно престижа на тези университети. За съжаление негативните практики се роят. От друга страна, в медицинските университети картината е различна. Аз преподавам през последните три години в някои от тях и трябва да ви споделя, че това е един друг свят: много добра осъвременена инфраструктура, високи стандарти за академично развитие, високи заплати, прогресивни усилия на ректорските ръководства за развитие на академична култура, реално функциониращи библиотеки, административен състав, в по-голяма част говорещ чужди езици, масово обучение на студенти на английски език. Ректори и декани, които владеят езици, международно признати, привличащи международен елит в определени области на висше образование в техните университети. Естествено, всичко това има своето обяснение – 75% нараснал прием на студенти по медицински и здравни специалности.

В същото време си позволявам да споделя, че държавата трябва да помисли и приеме адекватна система, която да защити и гарантира работно място на всички качествени български преподаватели, покриващи национални и международни норми за професионално академично развитие, независимо в кой университет работят. А не да се фокусира върху създаване на социална програма, която евентуално да обезпечи в известна степен тези, които се очаква да останат без работа. Крайно време е в България да се инвестира в знаещите и доказали се специалисти, работещи в областта на висшето образование.

Ще си позволя да Ви прекъсна. Председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси   Менда Стоянова нееднократно изтъква, че в европейски програми, като Хоризонт например, има милиарди евро за проекти и няма основание за оплакване от страна на преподавателите от научните организации и висшите училища?

– Програма „Хоризонт” е изключително богата научна европейска програма. Но един кратък анализ позволява да се твърди, че привлечените български участници в нея през последните 6 години са предимно партньори, а не лидери на проекти. България има ограничен капацитет в тази област. При липсваща или ограничена научна инфраструктура и качествен човешки фактор не бихме могли да бъдем лидери на проекти в тази програма. Това е все едно да се конкурираме с производителите на самолети F-16. На теория има възможности, но на практика е несериозно да се мисли, че сме конкурентно способни на екипи от Германия, Франция или скандинавските държави. Естествено, винаги има изключения.

На Общото събрание на Вашия факултет, на което сте председател, казахте, че искате да сте щастлив професор. Какво имахте предвид?

– Знам, че това Ви направи впечатление. Бях в Дюк университет миналата година и попитах един от американските професори защо в техните университети всичко е толкова добре организирано и са успешни. Той се усмихна и ми каза, естествено шегувайки се: „Стремим се нашите професори да са щастливи”. В  превод, професорите (нямам предвид преподавателите) не се занимават въобще с администриране на обучението във вида, в който ние го разбираме: да правят разписи, протоколи… Усилията им основно са съсредоточени към работа със студентите и научни активности. Заплатите са много високи, годишните хорариуми ниски. Зависи от договорената позиция на професора. При нас подобно диференциране няма. В американските университети липсва централизирано управление. То е съсредоточено основно и изцяло на ниво катедри и частично на ниво факултет. Ректорите (президенти или канцлери на университетите не познават академичния състав, няма и как, това са над 7-10 000 преподаватели и поне 5000 души администрация. Говоря за университети, обучаващи между 25 000 и 50 000 студенти). Президентите са в контакт предимно с деканите на факултетите и зам. ректорите. Ректорите, зам. ректорите и деканите като цяло не преподават. Не е задължително ректорът да бъде академично лице. Неговите функции са предимно представителни и лобистки.

При нас е обратно. Ръководителите на катедри и деканите са изцяло подчинени на ректорите и не са независими. Такава е практиката. Няма значение какво пише в Закона за висше образование. Отговорностите обаче не са споделени. Ръководният състав има редуциран хорариум, две години след приключване на мандата не подлежи на атестиране. Т.е. законодателят е подсказал, че очаква основно административните функции да са определящи и водещи, а не научната кариера. Ние обаче сме свидетели на използване на служебно положение за развитие на научната кариера на ръководния състав. От друга страна, професорите у нас имат над 360 часа хорариум. Основният проблем е унификацията на преподавателите. Липсва индивидуална заплата, според заслугите и постиженията. И да публикуваш в чужбина, и да четеш лекции в чуждестранни университети, и да си цитиран и разпознаваем учен, получаваш заплата колкото друг колега, който няма никакви постижения. В този смисъл подобна политика не стимулира и не създава конкурентна среда в българските университети. Представлява негативна практика. Аз мисля обаче, че в няколко университета в България този проблем започна да се решава успешно.

В личен план не свързвам щастието си с университет. Бих използвала по-точния термин, а именно удовлетвореност. Преди 2 месеца прочетох за първата операция с робота Да Винчи в областта на коремната хирургия, направена от ректор на университет. И бях много, безкрайно удовлетворена, че преподавам в този университет.

Проф. Георгиева, на финала бих искала да Ви попитам имахте ли проблеми при ръководенето на Еразъм проектите? Как получихте визи от посолството на САЩ? Усещам привкус на фаворизиране на американското висше образование?

– Проблеми колкото искате и каквото може да си представите. Изтощително на моменти. Проблеми от страна на посолството – никакви. Напротив, това беше най-лесната и приятна част от нашето сътрудничество. Аз искрено благодаря на американското посолство и на двамата посланици, които го ръководеха по време на нашия проект: техни превъзходителства Ерик Робин и Херо Мустафа! Благодаря и на комисия Фулбрайт, която през всички тези години ни подкрепяше. Ние стартирахме Еразъм проекта си, опирайки се на програма Фулбрайт, която инициирахме в далечната 2004 г.

Не фаворизирам американското висше образование. Факт е, че в топкласациите на световните университети, над 60% са американски университети. Половината от студентите в американските унирерситети са чуждестранни и генерират годишна печалба от над 45 милиарда долара! В личен план за кариерното ми израстване Америка беше моят професионален хоризонт. И все още е.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

2 Коментара

  1. Иван Вес

    Глупости, „сред малцината българи, спечелили Фулбрайт стипендия“, вие наясно ли сте колко хора имат такава стипендия? Поръчков материал!

    Отговори
  2. Нафърфорий

    Колко ли „тояги“ е счупило това миньонче, докато издрапа до „световна“ известност?…

    Отговори

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *